Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2018 Брой 3 (2018) Нещо скромно, но от сърце...

Нещо скромно, но от сърце...

Е-поща Печат PDF

• Със и без европредседателство, пак сме си ний!

„Ах философия нахалост,  и право, а и медицина,
и богословие за жалост аз учих не една година.
И ей ме същия глупак, какъвто бях сега съм пак”
Гьоте, „Фауст”

Страните, народите и хората се променят, но вредните им навици, които са се превърнали в традиции, се променят последни, ако изобщо се променят. А както пише Маркс, традициите на мъртвите поколения тегнат като окови над умовете на живите.
Така стоят нещата с корупцията, беззаконието и престъпността в България - преди и след поемането от нея на председателството на Съвета на ЕС...
Вечерта на Нова година, в една къща в Нови Искър, беше извършено групово убийство, каквото сме виждали само в американските криминални екшъни. И въпреки струпването на местопрестъплението на сума ти „отговорни фактори” – от главния прокурор и неговия заместник, до шефовете на МВР и полицията, извършителят на тази касапница, 56-годишният криминално проявен Росен Ангелов, дълго време остана невидим и неуловим. После знаем какво стана - какъв бил, къде се обучил и т.н. Междувременно броят на жертвите нарасна на седем души, като последният труп бе намерен край село Владо Тричков. За финал, на 7 януари бе съобщено, че е намерен и трупът на убиеца, който вероятно се е самоубил на 4 януари близо до вилата си в село Луково, някъде в Искърското дефиле... Разнищването на мистерията около масовия убиец обаче тепърва предстои. Оказа се, че заподозреният има богато криминално досие. През 1984 г. бил осъден за кражба; през 1999 г. отново влязъл в затвора за изнасилване, през 2007 г. бил съден за блудство с малолетна, но успял да се укрие и да отложи изтърпяването на наказанието. Подобно на още 594 души, осъдени на затвор, той си живеел без документи и адрес в незаконна къща в село Луково и често си общувал с кмета Румен Колев.
Преди да е отшумял случаят в Нови Искър, посред бял ден в София беше разстрелян с осем куршума известният с близостта си до ГЕРБ великотърновски бизнесмен Петър Христов. Казват, че убитият бил съдействал на МВР за разкриването на групата „Наглите” и други банди, както и че бил спонсорирал предизборната кампания на ГЕРБ. Дали за тези му „грехове” са го осъдили на смърт? Това тепърва ще се анализира. Междувременно, ден преди откриването на българското европредседателство, след сигнал за бомба, бяха опразнени и двата терминала на летище „София”. По същото време премиерът Борисов нареди на Лиляна Павлова да осигури с европейски пари билбордове на всички, които искат да протестират срещу правителството... Полицейският протестен билборд, който уведомяваше на английски гостите на София за ниското възнаграждение на българските полицаи, първо беше свален от собственика, после трябваше да бъде възстановен.
Мила родна картинка! Ако денят се познава по сутринта, на какво ли ще станем свидетели до края на първото ни европредседателство?
Нужни ли са на европейците, които не ни искат в Шенген, други доказателства за “реда” у нас? Трябва ли при това положение да се сърдим, че чужди медии ни наричат какви ли не, а редица европейски лидери ни затръшват вратите към Шенген и Еврозоната? Не, не и не. Ако можеха, щяха и от ЕС да ни изгонят, но не го правят, защото все някой трябва да спира бежанците и незаконните мигранти от Азия и Африка, които напират към Западна Европа и Скандинавията. Това, че на най-бедната и корумпирана страна в Европа възложиха да председателства Съвета на ЕС, не е проява на особено доверие или благоволение, а по-скоро е нещо рутинно и временно.
Предсрочното ни удостояване с тази съмнителна чест е следствие и от английския Брекзит. Ако Англия не беше напуснала ЕС, тя щеше да поеме председателството, което стовариха върху нас. Но английски, френски, германски, холандски и други политици и медии продължават да се чудят как така сиромасите от Балканите ще председателстват Съвета на клуба на богатите?!
Да не би председателството на Съвета на ЕС да е някаква милостиня? Или незаслужена награда за хора, които канцлерът Бисмарк нарича „овцекрадците от Долния Дунав, които не заслужават костите и на един померански гренадир”?!
На фона на всичко това, опитите на нашите елитари да излъжат и Бога, и Дявола, че са станали „същи европейци”, са смешни и дори жалки. От една страна Министерството на европредседателството, начело с Лиляна Павлова, ще ни рекламира като „непозната дестинация”; от друга, пиарите твърдят, че благодарение на Борисов българският глас се чува в Европа; от трета, МВР търси организатори на дегустации на вина, с които ще поим европейските скъпи гости. Стока, която се харчи, нуждае ли се от такава реклама с почерпки, обаче? От четвърта страна, заради пустия му „евроатлантизъм” правителството внася в Народното събрание проект на решение за ратификация на Истанбулската конвенция срещу насилието над жени и деца. А в нея се твърди, че полът бил „социално изградени роли, поведения, дейности и характеристики, които определено общество смята за подходящи за жените и мъжете”. Тоест, дадено общество, а не природата или Творецът,  решава кой ще играе ролята на мъж, и кой на жена. А пък ако обществото е “ретроградно”, може да реши, че жената е нечестива твар, която отвлича мъжа от мисълта за Аллах... поради което трябва да си покрива главата с бурка, хиджаб или ислямска забрадка, за да не мърси въздуха, който диша мъжът...
Преди Нова година турското управление на религиозните дела - Диянет, постанови с фетва, че е допустимо и богоугодно да се омъжват 9-годишни момиченца за старци. Но май след Нова година замириса на умирачка, защото постанови, че кандидат-невестите трябва да са поне на 17 години. За сметка на това Областното мюфтийство в Малатия подписа с Дирекцията на националното образование един скандален протокол, предвиждащ въвеждането в образователната програма на курсове по Корана за деца от 4 до 6 години („Джумхуриет”, 6 януари т.г.). Дали и тях - в съответствие с Истанбулската конвенция - ще ги освобождават от предразсъдъците относно половите различия между хората? Или напротив - ще им набиват в главите тезата за мъжкото превъзходство, което е дадено от Аллаха?
Удивително е, че на заседанието на Министерския съвет от 3 януари т. г. цели осем министри от кабинета „Борисов-3” са гласували против фриволното тълкуване на пола в Истанбулската конвенция: вицепремиерите Красимир Каракачанов и Валери Симеонов, министърът на финансите Владислав Горанов, министърът на транспорта Ивайло Московски, министърът на образованието Красимир Вълчев, министърът на икономиката Емил Караниколов, министърът на екологията Нено Димов и министърът на здравеопазването Кирил Ананиев. Обаче с гласовете на останалите 11, включително вицепремиера и министър на външните работи Екатерина Захариева и министъра на правосъдието Цецка Цачева, проектът на решение бе приет. Макар и с уговорката да бъде изчистен текстът от възможността да се интерпретира по посока на признаването и възпитаването на подрастващите в духа на т. нар. трети пол или „джендър”...
Ура, европейските „ценности” са спасени!
Така ГЕРБ направиха крачка към собственото си неутрализиране като дясна, консервативна и християнска формация. При гласуването в НС ще се види колко депутати още са с всичкия си...
Разбира се, Борисов отново се опита да „сподели отговорността”, като се позова на това, че европейските леви депутати, включително от БСП, са одобрили Истанбулската конвенция. Евродепутатите на БСП обаче са по-малко от министрите на Борисов, които я отхвърлиха. И те ли му завиждат на успехите?
Впрочем, преди да е започнало българското европредседателство, управляващите започнаха да се отказват от своите обещания и приоритети. Например Лиляна Павлова обяви, че българската страна няма да поставя въпроса за свалянето на санкциите срещу Русия. Що се отнася до скорошното приемане на Турция в ЕС, въпреки дружбата си с „Тайпи” (Реджеп Тайип Ердоган), Борисов призна, че това  е нереалистично очакване. По-добре било ЕС да се издължи на Турция, за да задържа тя на своя територия тълпите от нови незаконни мигранти. И по този начин да помогне на България да не бъде залята от нова мигрантска и бежанска вълна.
Както се казва, обещаваме на Турция нещо скромно, но от сърце! Да видим обаче какво още ще ни поиска падишахът в замяна на ремонта от турската държава на желязната църква „Свети Стефан” в Истанбул. Защото знаем добре, че сиренето е безплатно само в капана за мишки...
Същото отстъпление от обещанията ще се случи и с евроинтеграцията на Западните Балкани. В момент, когато в Брюксел, Берлин и Хага се чудят ние какво правим в ЕС при тази престъпност и корупция, е смешно и неразумно България да се самонатоварва с посредническа мисия в полза на останалите балкански джуджета. Или в полза на Турция, която и Макрон не вижда да се приближава към ценностите на ЕС. Но кой е казал, че България се управлява с разум? Самохвалството и неподкрепеното с обективни факти самодоволство се превърнаха в традиция на целия ни „политически елит”.
“Нали - пише Еразъм Ротердамски, - най-много прилича на Глупостта да бъде сама тръбач на своите похвали и лира на самата себе си. Кой ли би ме изобразил по-добре от мене самата?”.
Нищо ново под слънцето. „Каким ты был, таким и остался”, се пееше в един съветски филм.