Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2018 Брой 3 (2018) Думи за Ботев, свободата и България

Думи за Ботев, свободата и България

Е-поща Печат PDF


На 6 януари в цялата страна тържествено отбелязахме 170-ата годишнина от рождението на великия поет революционер Христо Ботев.
С моите другари от Градската организация на БСП, с колегите общински съветници, с народните представители, се поклонихме и положихме цветя пред паметника на Войводата в Борисовата градина. Пламенно слово за Ботев изнесе зам.-кметът на София доц. Тодор Чобанов, а за историческото значение на неговото дело говори проф. Пламен Павлов.
Политици от всички партии не се умориха от клетвени слова, не се умориха да цитират негови статии, куплети от стихотворенията му. И медиите не останаха по-назад - организирани бяха дискусии кой е Ботев, чий е Ботев, на кого служи Ботев. Въздухът на България сякаш бе наситен с гръмотевичното електричество, което винаги е протичало от словата и делото на поета.
И в същото време някак удобно се забравяше, че в началото на т. нар. преход неговата огнена публицистика скоропостижно изчезна от учебните програми. Така и никой не си спомни, че статиите и фейлетоните на Ботев бяха тихомълком отстранени като опасни за младия разум, може би защото винаги са палили сърцата и винаги са възпитавали в национално достойнство и свободомислие поколенията на България! Дали пък яркото слово на поета не е звучало в противоречие с плановете на задокеанските фондации? Дали пък не е контрастирало ярко със задачата да бъде изкоренен поривът на българина към национална и социална свобода? Ако учениците все пак бяха продължили да изучават Ботевите статии като „Смешен плач” или „Народът – вчера, днес и утре”, и особено „Единственото спасение на нашия народ е революцията”, на тях би трябвало да им се обясни, че днешното зачеркване на идеалите за равенство, братство и свобода всъщност няма общо с Ботев. Би трябвало и да им се разясни защо създаването на класа от 4 % свръхбогаташи и 96 % бедни българи е въпреки, а не по Ботев!
Но и без да се разяснява подробно, учениците щяха да се досетят, че превръщането на България в територия, осеяна с чуждестранни военни бази, превръщането на българите в население с обслужващи функции, няма как да бъдат Ботева кауза!
И още, и още...
И бе намерен изходът – Ботев трябва да бъде скрит, да бъде заличено неговото творчество от учебници и учебни програми, а междувременно да се овлажнява барутът и да се гаси всяко въгленче в душите на младите поколения. Задача неблагодарна и трудна, и по същество еничарска, но нали за наемници и безродници щатовете не свършват!
Когато слушах речите, си спомних и за един доклад, според който стихотворението „На прощаване” бе определено като „дискриминационно и нетолерантно”. Така че зададеният въпрос към учителите какво според тях трябва да отпадне от поезията на Ботев, от гледна точка на отродители и престараващи се демократи, бе повече от наложителен и разбираем. Така или иначе, но ако младите хора днес не познават поезията на Ботев, ако не са чели „Хаджи Димитър”, „Елегия”, „Борба”, „Моята молитва”, „Хайдути”, причината е в цялостния и последователен подход на отродителите, които трябва да признаем, си разбират от работата, за която им плащат. По този въпрос обаче политическата ни класа мълчи. Ударите са инкасирани, а се мълчи! Отровата е погълната, а се мълчи! И само малцина се досещат, че все още има време за противоотрова.
Казвам всичко това в този тържествен момент, тук, пред българските писатели, пред българските учени, защото чувствам истинската обществена потребност, наред с верните слова, с патетичните думи, наред с възторга в социалните мрежи и преклонението пред поета и революционера Христо Ботев, да направим решителна крачка към завръщането на истинския Ботев в българското училище с блестящата му публицистика, с всичките му неподражаеми стихотворения, защото те са разумът и сърцето на нацията.
Иска ми се ние всички, заедно, да превърнем 170-годишнината на Ботев, както и другият съдбовен български юбилей – 140 години от Освобождението на България, в повод за дълбоко национално осмисляне. И да потърсим отговора на болезнения въпрос защо за 28 години България се превърна в най-бедната държава-членка на ЕС?

И какво е необходимо да направим всички ние – политици, общественици, граждани на България, творци, за да превърнем в нов азимут всички онези велики идеи за свобода, равенство и братство, за които дадоха живота си Ботев и плеядата незабравими синове-герои на България.
Това е още повече потребно, защото през 2017 г. отбелязахме 180 години от рождението на Васил Левски, но - с ръка на сърцето, - дали направихме и крачка напред, за да постигнем великата му мечта за чиста и свята република?
На тези и още много други въпроси в дни като днешния трябва да потърсим верните отговори. Ние дължим това на българските граждани, на младите поколения. Дължим го като патриоти, като хора, за които пребъдването на България е върховна отговорност, длъжност и клетва. И аз мисля, че трябва да работим така, че в нашия пример те да откриват пламъка на искрометните завети на Ботев и Левски. Нека всички заедно да го направим. В това е българското спасение.
В исторически момент като днешния сме длъжни да потърсим обяснение за допуснатите грешки, за недооценените истини и възможности. И ако днес обществото ни е разделено и противопоставено, ако вярата е помръкнала, ако младите не намират причина да остават в родината, то значи, че с България се е случило нещо много страшно. И всяко действие за излекуването на тази рана, е неотложно. И тъкмо в този смисъл имаме нужда от непримиримия дух на Ботев, от себеотрицанието на поета-бунтар, от човека, който не допуска компромиси с идеите и идеалите си и не се примирява с овчедушието на българина; имаме нужда от героя, който не търпи предателството и го заклеймява като най-голям грях; от революционера, който е непоколебим във вярата си, че хората трябва да са свободни и да живеят като братя...
Днес особено актуално звучи творчеството на Ботев, свързано не само с борбата за национално освобождение, но и със социалната справедливост. Българинът в 21-ви век икономически е все по-зависим. Все по-трудно и невъзможно дори става той да разреши проблема на своето съществувание, да не говорим за нормалните човешки потребности като хляб, образование и здравеопазване.
За каква демокрация, за която толкова бленувахме, можем да говорим, след като народът ни не разполага с благата на социалната свобода? Тази социална свобода събира в себе си възможността да работиш, да създаваш и да живееш достойно със семейството си, да си по човешки удовлетворен и щастлив. Толкова важно е честно да погледнем фактите от живота на народа ни и справедливо да ги оценим; да си дадем сметка къде сме, какво правим и накъде отиваме. Все още не всичко е загубено, защото, както казва и Вазов, за един удар има сила йощ! Защото България има великия пример на Христо Ботев и защото помни и никога няма да забрави неговата съкровена молитва:
“Вдъхни секиму, о, боже!
любов жива за свобода -
да се бори кой как може
с душманите на народа.

Подкрепи и мен ръката,
та кога въстане робът,
в редовете на борбата
да си найда и аз гробът!”