Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2018 Брой 4 (2018) Мътната река на джендъризма

Мътната река на джендъризма

Е-поща Печат PDF

• Няколко думи за
Истанбулската конвенция


Насред изкуствено създадената шумотевица и почти религиозен унес около българското председателство на ЕС – един обикновен и не особено значим административен акт на брюкселската бюрокрация, изпъкна събитие, което действително може да има съдбоносни последици за българския етнос и за държавата България: ратификацията на Истанбулската „конвенция на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие”.
Предстоящият парламентарен акт отново раздели българското общество, като интуитивното чувство на повечето хора подсказа, че зад прочувствените думи и тези за хуманизъм, така характерни за една умираща система, проблясва озъбеният лик на глобализма и неговия унищожителен порив към ликвидиране на човечеството в сегашната му форма. Така унищожителни бяха и почти всички отрицания в общественото пространство.
• Една политическа партия категорично отказа своята подкрепа при ратификация в парламента (в. “Дума”, 11.01.2018 г.).
• Журналистката Велислава Дърева талантливо осмя прикритите конспиративни тенденции в конвенцията (в. “Дума”, 11.01.2018 г.).
• Видният газетар Валери Найденов категорично заяви: „Така че според мен “социалният пол” е преди всичко политически проект на милиардерите. Ако не беше, щеше да си стои в кабинетите на психолозите” (в. „24 часа”, 9.01.2018 г.).
Антон Гицов, дипломат от Лондон, е още по-откровен: ”България има свои исторически, религиозни, социални и културни традиции и норми, съгласно които полът на една жена или мъж се определя само по биологичен признак, а не по някакъв друг „социален” признак, при който мъж може да се самоопределя и трансформира като „жена” или жена да се трансформира като „мъж”. Българските парламентаристи трябва да се съобразяват с това при обсъждането на Истанбулската конвенция, още повече че ратификацията й ще показва пренебрежение към българското общество и може да има вредни за подрастващото поколение последици” (в. „Труд”, 17.01.2018 г.).
От друга страна, Сергей Станишев заяви пред членовете на Националния съвет на БСП, на 13 януари т.г., че в конвенцията нямало такова нещо като „трети пол” и обвини управляващите, че те са виновни за неразбирането на смисъла на документа. В подкрепа на тезата на Станишев са се изказали Явор Куюмджиев, Георги Пирински и други, които уверявали присъстващите, че понятието gender се превежда неправилно от английски език и оттам идва проблемът.
Тези няколко цитата показват, че повечето хора не са чели конвенцията. Затова им предлагам автентичния текст, който може да се прочете на интернет-адрес https://www.coe.int/en/web/istanbul-convention/home
В текста е казано всичко – и какво е gender, и какво е „трети пол”.
За подпомагане на читателите в разгадаването на скрития смисъл на Истанбулската конвенция се препоръчва запознаването им с още един брюкселски документ. За него се твърди, че е таен международен меморандум, който вече е влязъл в сила от 1 май 2016 г.

Документът бил подписан в Страсбург в периода 25-29.06.2014 г. и носел подписа на бившия председател на Съвета на Европа Херман Ван Ромпой. По своята същност той е разписание по дати за бърза подмяна на всички вероизповедания в обединена световна юдомасонска, сатанинска религия, т. нар. анти-църква на сатаната и неговия “пророк“ Антихриста!
Пълният текст на този меморандум, в превод от английски на гръцки, е бил публикуван на 14 август 2014 г. и повторно - на 6 септември 2014 г. в интернет-портала: http://apokalypsisnow.blogspot.ru/2015/04/blog-post.html
Подобни неудобни новини обикновено се представят като фалшиви, „фейк”. От научна гледна точка обаче фалшивата новина може да не е истина (сама по себе си), но да изразява истина, да съответства на наблюдавани и доказани факти и трябва да бъде коментирана от такава позиция.
От казаното дотук следва, че да се разнищи Истанбулската конвенция и да се изследва подробно, ще е нужна цяла дисертация. Тук предлагам кратко обобщение, като подробностите могат да се намерят в специализираната литература.
Според мен, в своята същност и предметност Истанбулската конвенция представлява:
• реакционно, антиприродно и античовешко съчинение, обслужващо целите и идеологията на глобалния капиталистически процес по превръщането на планетата в асоциация от транснационални компании и обявяване краха на националните държави и „края на историята”.
• Конвенцията съдържа цялата гама от основите на идеалистическата постфилософия с нейния основен постулат: аз не съм това, което съм, а това, което мисля, че съм, т.е. аз съм „социален конструкт”.
Ето един пример, който нагледно показва целия абсурд на постулата и неговото политическо съдържание: очевадно е, че има бедни и богати. Аз съм беден, но ако се самоопределя (ако се мисля) като богат, следователно аз съм богат. Това е и разковничето на класовото примирение – просто бедните трябва да мислят, че са богати и всички социални противоречия се решават веднъж завинаги!
Така идваме до
второто, скрито, послание на конвенцията
• изземването на основното семейно задължение по възпитание на бъдещите граждани на обществото с цел формиране от тях, чрез различни форми на манипулации, на човека на новото време, на постисторическия човек – човека без родители, без Отечество, без история, без вяра и въжделения и без бъдеще, Човек на мига, на наслажденията и на забавленията.
Това е пълно отричане и изтриване на човешката история, на човешкия социален опит, на вертикалния и хоризонталния прогрес в човешката еволюция в името на егостичните и паразитни цели на едно абсолютно малцинство „богоизбрани” дегенерати, влюбени в своето парично безсмъртие за сметка на дебилните скотове, които се самоопределят като джендърни роби.
• Третата скрита същност на конвенцията е закрилата на джендърното равенство като едва ли не основна грижа на постмодерното общество. Това е атака срещу съвременната политическа държава – базисното откритие на Великата френска революция, държавния модел, в който живее днешният цивилизован свят. Моделът прокламира и създава равенството на гражданите, а не на поданиците, пред законите. В този модел равенството на традиционните полове е гарантирано. Но ето тук се намесват джендърите, използвайки феминизма, т. е. борбата на жените за налагане на гражданско равенство.
Джендърите не искат равенство на половете, дори да са три. Те искат доминация и предимства наред с бонусите при толериране на психически болни инвалиди, с което превръщат отклоненията в норма.
Казано другояче, те виждат постмодерното човешко общество като сбирщина от противоестествени природни същества. Към този мейнстрийм се отнася и кампанията за „сексуалните посегателства”, с която се отрича естествения нагон, лежащ в основите на съществуването и възпроизводството на човешкия вид.
Няма да се учудя, ако се стъкми и някаква конвенция в защита на пострадалите от „сексуални посегателства”.
Нека не звучи песимистично, но се опасявам, че ни чакат още много подобни конвенции. А тяхната крайна цел е да спаси от по-нататъшно разпадане един остарял и прогнил свят, роден в историческа смрад и отгледан в социална мръсотия.
Не мисля, че участниците в съвременната българска говорилня, наречена Народно събрание, имат потенциала, пък и желанието, да се ориентират в същността на конвенцията и в нейното влияние върху бъдещето на българския народ. Но не само те са виновни. Днес животът ни е подчинен на макар и временното тържество на принципа върховете не искат, на низините не им пука!.. Ще оттече мътната вода, но засега, мога да кажа само едно, добре познато: Хора, бдете!