Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2018 Брой 5 (2018) Неувяхващ пример на подвиг, саможертва и воля

Неувяхващ пример на подвиг, саможертва и воля

Е-поща Печат PDF

75 години от победата при Сталинград

 

В човешката история има множество най-различни битки. Има битки, които са просто кланица на много хора, но не решават нищо. Такава е битката на Ханибал при Кана (216 г. пр.н.е.). Има битки, които решават съдбите на империи. Такава е битката на Александър Велики при Гавгамела (331 г. пр.н.е.). Има битки, които решават съдбата на цивилизации. Това е битката при Маратон (490 г. пр.н.е.). Но има и битка, която решава съдбата на човечеството. Това е Сталинградската битка (1943 г.).
За Хитлер превземането на Сталинград е практическият завършек на план „Барбароса” – затваряне на „Адската врата” между Азия и Европа – между края на Уралския хребет и северния бряг на Каспийско море и освобождаване на войските на Вермахта за щурма на Кавказ: към нефтените полета на Баку и през Грузия и Армения, към Иран и Индия. И колкото и налудничав да ни се струва този план днес, той беше на крачка да бъде изпълнен.
Трябва да се има предвид, че Хитлер никога не е планирал пълната окупация на СССР, просто това е невъзможно. И планът „Барбароса” не го предвиждаше. „Червената линия” на плана се очертаваше приблизително по линията Мурманск – Астрахан. На север германските войски бяха на подстъпите към Мурманск, а на пътя към “Адската врата” и Астрахан се изправи Сталинград.
Лятно-есенната кампания през 1942 г.
Тази кампания отново постави на изпитание Червената армия и съдбата на Съветския съюз. Като прекрати настъплението към Москва, Вермахтът насочи усилията си по южното стратегическо направление.
Генералното настъпление на германската армейска група “Юг” започва на 28 юни по направление към Воронеж. Групата армии “Б” (11 пехотни, 3 танкови, 3 моторизирани дивизии и 10 унгарски дивизии) пробива съветския фронт на стика на 13-а армия на ген. майор Духов и на 40-а армия на ген. лейтенант Парсегов от Брянския фронт и на 5 юли достига Воронеж.
На 30 юни минава в настъпление 6-а германска армия на ген. полковник Паулус (16 пехотни, 2 танкови и една моторизирана дивизия) по направление към р. Дон и Сталинград. Като сломява съпротивата на 21-ва и 28-ма съветска армия, групировката за два дни се придвижва в дълбочина до 80 км, заплашвайки с обкръжение Брянския и Воронежкия фронт. За да спаси положението, командването на Брянския фронт хвърля в боя Пета танкова армия във фланг на 4-та танкова група на ген.полковник Гот. На 6 юли корпусите на 5-а армия минават в настъпление от района на р. Елц. За съжаление, армадата от 600 танка не успява да пробие германската отбрана и за десет дни е напълно унищожена. Загива командващият армията ген. Лизюков.
Като настъпва в дълбочина до 400 км, за три седмици, 6-а германска армия излиза (на 24 юли) на далечните подстъпи към Сталинград (на 150 км). Тук тя временно е спряна от пристигналите от резерва 62-ра армия на ген. майор Колпакчи, 63-та армия на ген. лейтенант Кузнецов и 64-та армия на ген. лейтенант Чуйков. В резерв на фронта е 57-ма армия на ген. майор Толбухин. В района на Сталинград се доокомплектоват 1-ва танкова армия на ген. майор Москаленко и 4-та танкова армия на ген. майор Крюченкин.
На южния фланг на съветските войски
положението бързо се влошава. Подкрепена от танковата армия на ген. полковник Гот, германската армейска група “А” разкъсва фронта в полосата на Южния фронт (командващ – маршал Будьони) и се устремява към Кавказ. На 19 юли пада Ворошиловград (днешен Луганск), на 24 юли - Ростов на Дон, на 5 август - Ставропол, на 9 август - Краснодар. На 15 август части от алпийския корпус “Еделвайс” овладяват главните проходи на Кавказкия хребет. Реална опасност надвисва над Азербайджан, Грузия и Армения.
С огромно напрежение на силите на Задкавказкия фронт (командващ – армейски генерал Тюленев) и Приморската армейска група на ген. лейтенант Петров (46-а армия на ген. майор Леселидзе и 47-ма армия на ген. майор Гречко) фронтът се стабилизира в покрайнините на Орджоникидзе (днешен Владикавказ), по Кавказкия хребет и около Новоросийск.
Над Съветския съюз отново надвисва кошмарът от тежките поражения през началните месеци от войната - безвъзвратните съветски загуби достигат 887169 души.
Очертават се и целите на немската офанзива:
1. Достигане до Урал и блокиране на европейската част на СССР откъм човешките и материалните ресурси на Сибир и от хляба на Централна Азия.
2. Завземане на петролните залежи на Каспийско море и Предкавказието и пресичане на снабдителната артерия от Ирак и Иран по проекта “заем-наем” (т. нар. ленд-лийз).
3. Активиране на антисъветските настроения на мюсюлманското население на Кавказ (арабските ислямски духовници симпатизират на нацистите, а палестинският мюфтия Хадж Хусейни е личен приятел на Хитлер и Гьобелс).
Историята на Сталинградската битка е добре известна и детайлно описана. Тя завършва с пълното унищожаване на германската сталинградска групировка и пленяването на командващия 6-а армия фелдмаршал Паулус. Като цяло (заедно със съюзниците) германските загуби са 1 000 000 души (585 000 германци, 110 000 италианци, 160 000 румънци, 143 000 унгарци). Особено тежки са загубите във военна техника: 2000 танка, 3000 изстребители, бомбардировачи и транспортни самолети и над 10 000 оръдия и минохвъргачки. Германската военна индустрия не е в състояние да възмезди нарастващите загуби.
Какво е особеното на тази битка, което така силно я отличава от други, не по-малко грандиозни сражения през Втората световна война? Какви са нейните
характеристики и последици от Сталинградската битка
1. Това е първият стратегически разгром на германската армия, в който окончателно пропада руската стратегия на Хитлер. Той доказва негодността на самия замисъл за Източната война, отразен в плана “Барбароса” – авантюристичен от военна гледна точка и абсолютно неизпълним геополитически и геостратегически.
2. Сталинградската битка е от голямо психологическо значение за участниците във войната. Окончателно е развенчан митът за непобедимостта на германската армия, три години всяваща паника у своите противници. Неслучайно първата задача на ген. фелдмаршал Монтгомъри, когато поема командването на 8-ма английска армия в Северна Африка (7.08.1942 г.), е да убеди английските войници, че те могат да побеждават германците.
3. В резултат на Сталинградската битка настъпва прелом по всички фронтове на Втората световна война. Япония окончателно губи желание да воюва със СССР. Преди изтеглянето на войски от северноафриканската групировка на ген. фелдмаршал Ромел германското настъпление при Ел-Аламейн спира само на 80 км от Александрия. На 12 юли 1942 г. Ромел остава с 12 танка и не след дълго в Тунис капитулира цялата германо-италианска групировка. Геостратегическият замисъл на Хитлер и неговото континентално ограничено мислене търпят пълен провал.
4. Сталинградската битка демобилизира съюзните сателитни държави на Германия. Испания изтегля “Синята дивизия” от Източния фронт, силно се разклаща режимът на Мусолини в Италия, широко влияние печели движението “Свободна Франция” на генерал Де Гол, засилва се партизанското движение във Франция, Норвегия, Белгия, Чехословакия, Югославия, Гърция и България.
5. Сталинградската битка демонстрира нарастващата мощ на СССР и на неговата армия, на умението и професионализма на бойците и командирите в противоборството с изключително силен и технически въоръжен противник.
За първи път Червената армия осъществява класическа настъпателна операция на обкръжение, за първи път германската армия претърпява поражение в организирането на фронтални удари на големи маси танкове и механизирани части. Управлението и координацията на съветските въоръжени сили рязко се подобряват, особено на танковите армии и на механизираните корпуси.

Започва използването на маневрени действия в оперативния тил на противника, засилват се въздушната поддръжка и прикритие.
6. И накрая, неимоверно нараства международният авторитет на Съветския съюз. Започва масово установяване на дипломатически отношения с държавите от антихитлеристката коалиция и особено - със страните от Латинска Америка. За съжаление (а може би и не!) процесът се възприема с тревога в САЩ и се следи внимателно. Американският посланик в Москва Хариман предупреждава за
засиленото влияние на СССР
и че е възможно то да бъде използвано за “политическа дейност”. Какво се има предвид под това, става ясно в документ на държавния департамент от онова време: “Комунистите играят важна роля в европейската съпротива. Те се ползват с голямо влияние и след войната може да спечелят свободните избори и дори да формират самостоятелни правителства, което не е в интерес на САЩ. На този процес трябва да реагираме с подпомагане на всички либерални правителства и групи и с предоставяне на голяма икономическа помощ”.
Тези страхове на съюзниците, на западния капитализъм, лежат в основите на разразилата се след четири години “студена война” между Изтока и Запада. Комунизмът, материализиран в танкове, самолети и победоносна армия, неумолимо се движеше на запад, към водите на Атлантическия океан.
Именно Сталинградската битка даде началото на прелома на Отечествената война на съветските народи. В онези далечни години ролята на тази удивителна, потресаваща битка, сложила началото на разгрома на нацистка Германия, не предизвикваше съмнение у никого. За това свидетелства и поздравителното писмо на самия президент на САЩ Франклин Рузвелт.

До Негово превъзходителство Йосиф Сталин
Върховен главнокомандващ на Въоръжените сили на Съюза на съветските социалистически републики
Москва

Като Върховен главнокомандващ на Въоръжените сили на Съединените американски щати, Ви поздравявам с блестящата победа на Вашите войски край Сталинград, извоювана под Вашето върховно ръководство. Сто шестдесет и двата дни на епична борба за града, която завинаги ще прослави Вашето име, и решаващият резултат, който всички американци празнуват днес, ще бъде една от най-прекрасните страници във войната на народите, обединени срещу нацизма и неговите поддръжници. Командирите и бойците от Вашите войски на фронта, мъжете и жените, които ги подържаха, работейки за тях в заводите и по полята, се обединиха не само за да покрият със слава оръжието на страната си, но и за да предизвикат със своя пример всред Обединените нации нова решимост за окончателното поражение и безусловна капитулация на общия враг.
Франклин Д. Рузвелт
5 февруари 1943 г.

В онези години така се говореше и мислеше.
Днес времената са други и световният капитализъм, с помътен от реални и въображаеми победи разум, предчувства все пак логиката на историческия процес. Рано или късно, историята отгръща прочетена страница. Битката за спасение на човечеството още няма име, но има неувяхващ пример на подвиг, саможертва и воля. Сталинград!