Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2018 Брой 11 (2018) Новият “цивилизационен избор” в акция

Новият “цивилизационен избор” в акция

Е-поща Печат PDF

• Провокациите на русофобите във връзка със 140-ата годишнина на Освободителната Руско-турска война са злонамерен удар срещу признателността на българския народ към Русия Освободителката

В историята на България Руско-турската освободителна война от 1877-78 г. е бележито събитие, което обозначава края на петвековното турско робство и началото на Третата българска държава. Неповторим юбилей!
Само че по повод на тази славна дата у нас се случиха събития, изговориха се нелепости и клевети, поизнесоха се фалшификати с цел омаловажаване или зачеркване на решаващата роля на Русия, на руската империя, на император Александър II и на неговите над двеста и петдесет хиляди солдати, сражавали се по фронтовете на двете империи за освобождението на нашето отечество.
Какво че Русия даде десетки хиляди жертви пред олтара на възкресената българска държава и държавност, че руското общество възприемаше през онези години войната като свещена. Че не друга велика сила, а именно матушка Русия тръгна да освобождава „братушките” в славянска и православна България! Какво, че още в средата на 19 в. идеята за освобождение на поробена България се превърна от кауза на руските интелектуалци, на славянофилите, на световни писатели като Тургенев, Достоевски или Толстой, в кауза на голяма част от руския императорски двор, на целокупния руски народ!
За българските русофоби, за „клеветниците” на Русия, тези факти нямат никакво значение! Защото такава е поръчката на задокеанските им господари и финансови благодетели. Такава е волята на неолибералите от САЩ и Европа, които до смърт ненавиждат руския свят и дух, руската идея, Кремъл и президента Владимир Путин. Пък и може ли, би ли могла да има характер българската им прислуга! Да демонстрира друго поведение, друг, не толкова мерзък манталитет? Не би трябвало да ни учудва, но няма как да не изпитваме неудобство, че подобни родоотстъпници са наши сънародници, че днес заемат възлови позиции на всички равнища на властта в държавата ни.
На тези субекти и среди не им мигна окото още в края на двадесетото столетие, в лицето на президента Петър Стоянов, да ревизират цивилизационния избор на княз Борис, подготвен от Светите братя Кирил и Методий и техните ученици. А този избор категорично определи средищно място на нашата страна в семейството на славянските и православните народи!
Оттук нататък политиката и дирижираната култура, медиите и образователната система се заеха с пренаписване на националната ни история с оглед на това българският исторически път да съвпадне с коловоза на западната култура, европейската ни принадлежност да бъде противопоставена на нашия славянски произход, на нашата православна вяра! Стигна се до абсурда „криворазбраната цивилизация” на Добри Войников да се оценява като „некриворазбрана”, като благодатна перспектива за българския начин на живот и път през историята.
През последните двайсет и повече години у нас започна да работи фабрика за производство на наукоподобни, но и на откровено лъжливи исторически данни, събития, факти, обстоятелства, удостоверяващи, че натовска България, член на ЕС, от веки веков представлява органична част от културата на Западна Европа, че средновековният българин, българинът от Възраждането и от най-новите времена е бил винаги ориентиран към културата на католическия ареал. Че оттам с пълни шепи е черпел и черпи информация и идеи, формирал е и формира светоглед и чувство за идентичност.

При подобна квазипостановка на въпроса, Русия, най-огромната славянска и православна държава, се представя за чуждо тяло, за враждебен фактор, който съблазнява и покварява българската душа и възпрепятства всеки опит за общобългарски подем! Защото Русия била символ на дивия, безпросветен и изостанал Изток, с който ние, българите, отправили взор на Запад, нямаме нищо общо. Защото Русия била дом на варвари, на похитители на чужди земи. Защото всеки досег до Русия - вчера и сега - носел злощастие на България.
Казвам тези думи, тъй като българското платено русофобство направи опит да подчини и честването на 140-годишния юбилей на своята идеология и на своя антиисторически поглед!
Парадоксът е в това, че докато десетки хиляди българи по села и градове през миналата и тази година отдаваха заслужена почит пред историческата мисия на руските воини, освободили техния град или село; докато полагаха цветя и венци пред паметниците на руското достойнство - „Не нам, не нам, а имени Твоему”, е изписано на Руския паметник в София; докато правеха възстановки на сцени от Руско-турската война с подвига на руските войници и на българските опълченци, русофобите - в дните на честването - проведоха добре обмислена идеологическа акция срещу Русия и смисъла на Руско-турската освободителна война в живота и съдбата на България! Рупори на тази провокация станаха електронните медии и най-вече БНТ и тв „Европа” (тв „Европа” напоследък се превръща в специализиран форум за антируска пропаганда у нас). Не останаха по-назад и представителите на политическия ни елит, този път с желание някак си замаскирано да обслужат антируската риторика, с подбуди да не разсърдят задоокеанския ни брат.
Сред тиражираните тези се откроиха релефно няколко от тях.
По-образованите академично субекти се наеха да доказват в медиите, че Александър II, Императорският двор и правителството обявяват война на Турция поради чисто егоистични интереси - Русия да овладее Проливите и да подобри имиджа си в оркестъра на Великите сили в Европа. Що се отнася до България и поробените българи, претърпели току-що ужаса от погрома на Априлското въстание, Русия била останала глуха и няма, а доколкото народът и неколцина интелектуалци издигнали глас, било невъзможно те да повлияят на руската политика.
Този подход не е нов – осветляват се фрагменти от историческата истина, представени за „цялата истина”; показва се едната страна на медала, която без другата страна е непълна и преиначена. Показателно е, че в най-гледаните телевизионни предавания не бяха канени учени като академик Георги Марков и проф. Андрей Пантев, които анализират далеч по-обективно предисторията и историята на Руско-турската освободителна война.
Друга преднамерена теза „доказва” безалтернативно, че Руско-турската война, която довежда до формирането на българска държава, е в противоречие с идеала на Васил Левски и останалите възрожденски дейци, надявали се и работили народът сам да счупи веригите на турското иго. Но щом на тази догадка се дава гласност, защо да не натежат и други предположения? Със същата увереност би могло да се каже, че ако Левски беше останал жив, като гениален революционер реалист, би адмирирал Освобождението, дошло в резултат на войната. Не може ли да се допусне, че ако тогава с руската доблест и воинското мъжество не беше отвоювано свободното ни отечество, българите и досега можехме да съществуваме в рамките на един турски вилает. Най-позорни обаче са онези изявления, според които за предпочитане било да останем поданици на падишаха, отколкото да ни „окупира” Русия!
Същевременно подвигът на Българското опълчение се въздига за сметка и в ущърб на цялостния принос на руската армия. В телевизионно предаване дори беше изтъкнато, че България била освободена от опълченците, като руснаците само им помогнали. Авторите на подобни твърдения отлично знаят как се е формирало Българското опълчение – като спомагателна част на руската армия, как военната подготовка на българите е била недостатъчна, да не говорим за въоръжението. И че е невъзможно в крайна сметка 11 000 български опълченци да подменят бойната ефективност на многобройната руска армия. Да не се забравя, че опълчението представлява поделение на руската армия. На такъв фон още по-величаво се извисява геройството и самоотвержеността на опълченците в решаващите мигове на войната!
Въздиша се по химерата „ако Западът ни беше освободил...” Без да се добави, че през онзи исторически период колективният Запад, по думите на Бисмарк, не би пожертвал костите и на един померански гренадир и въобще не ще свободна и независима България, че държи да останем роби на Турция. От съвсем друго естество са хуманистичните отзиви и позиции на западни журналисти, писатели и учени, които дълбоко съчувстват на българския народ заради робската му участ. Западът, междувпрочем, е екзекутор на договора от Сан Стефано и родител на Берлинския договор, който териториално и етнически разчленява новата ни държава.
И така, единствената реалност е, че ни освобождава Русия, а не друга европейска държава! Че руският император обявява война на Турция! Че руската армия пролива кръвта си за свободата на България! Че руснаците след Освобождението създават основните държавни институции на България. И че каквито и грешки да са допускали, те никога не са се държали като окупатори!
Влиза в оборот и една друга манипулативна техника. Когато се говори и пише за Руско-турската война да се избягва употребата на лексемите „Русия”, „руска армия”, „руски народ”, и пр. Този способ спомага решаващият принос на Русия да се отмести на заден план и да се представи като незначителен. А и гарантира потупване по рамото от Вашингтон и Брюксел. Тук не мога да не подчертая „заслугите” на президента Росен Плевнелиев, който първи се изхитри да замести целенасочено “Русия” и “руснаци” с названията на народности, чиито синове служат в руската армия под знамената на руския император. На официални срещи и тържествени зари Плевнелиев благодареше ту на украинци и финландци, ту на румънци, но не и на Русия! Претекстът беше, че благодарностите се отнасят за всеки участник във войната.
Така с един куршум се улучваха два заека. От една страна, както споменах, руският принос се размиваше, какъвто е и замисълът. От друга, създаваше се впечатление, че още тогава статут на самостоятелни държави са имали и Финландия, и Украйна, и Полша, което е измислица. Или нарочно се изравнява ролята на Русия в Руско-турската война с тази, да речем, на Черна гора, Сърбия или Румъния. Докато истината е, че Руско-турската война се води между руската и турската армии, че в състава на руската войска фигурират войници от различните народности, населяващи империята. На първо място, етнически руснаци!
Щом българските властимащи и техните медийни оръженосци са настроени да благодарят на различни народности във и извън руската империя, те бяха длъжни да споменат и съответно напишат благодарствени писма до всяко легитимно представителство на над двеста народности. Да, ама не!
Патриархът на Руската православна църква Негово светейшество Кирил с основание се почувства огорчен от мултиплицирането на горепосочената теза. Тази порочна политтехнология не се харесва, буди възмущението и на онези 80 % от българския народ, които са за по-голяма близост с Русия и руския народ. Самият аз бях вече свикнал да приемам, от няма и къде, да се правят лъжливи интерпретации на реални факти. Но сега, в дните на 140-годишнината, бе достигнато дъното – фалшифицираха се фактите, подправяше се и се пренаписваше користно националната ни история.
Изказването на патриарх Кирил предизвика разюздания гняв и полицейската подозрителност на родни властници и журналисти. Завиха в един глас, че патриархът е унизил България и българите. И това го казват „те”, които за паница леща продадоха националните ни интереси и превърнаха България във фронтова държава срещу Русия, в преден пост на Съединените щати в обсега на Балканския полуостров! Да, ясно стана, че ненавиждат както Руския патриарх, така и неговите миряни, че са местните „держиморди”, наети да мачкат и потискат обичта на българския народ към Русия. И като по команда започнаха да клеветят патриарх Кирил, разплел навреме козните им против Русия и православния руски народ. Да го класифицират с особено нагъл език.
Всъщност патриарх Кирил, вероятно потресен от русофобската истерия, раздухвана от електронните медии и редица официални лица, изказа своето огорчение от мащабите на неблагодарността към Русия. И понеже през последните дни стрелите на неговите критици са отправени към думата огорчение, ще припомня, че нейните синоними в случая са болка, боли ме. И като руснак със съвест, как беше възможно патриарх Кирил да не реагира, как беше възможно да не бъде огорчен, да не го заболи, че такива безобразия се случват в братска България. Че политическите авантюристи се разпореждат с нейната участ и безпрепятствено сеят отровните семена на русофобията.
Но празникът все пак се състоя! Въпреки злословията, инсинуациите, хулите и лъжите. Българският народ, научен прекалено да търпи и носи хомота си безропотно, се оказва, че умее да помни! Себе си и историята! Че външно равнодушен спрямо настъплението на „новия цивилизационен избор”, вътрешно той е признателен на Русия и на своите руски братя!
В дните на празника се случи събитие, което ще остане в историята на България и Русия, на славянските народи и православието.
След академик Дмитрий Лихачов, който нарече България „Държава на духа”, Московският и на цяла Русия патриарх Кирил е онзи високопоставен руски авторитет, който заявява публично, че българското православие е в основата на руското православие, че, следователно, без българското четмо и писмо, без българските богослужебни книги нямаше да ги има великата руска държава и великата руска култура.
Заради изключителната стойност на това знаменателно изявление на патриарх Кирил ще го цитирам така, както е произнесено на среща с патриарх Неофит след молебен в Синодалната палата: „Отново се радвам да стъпя на българска земя и да видя Вас Ваше Светейшество. Визитата ми е свързана с важна и паметна за Вас дата. Дата много важна и за нашите църкви и народи – 140 години от Освобождението на България от Османско иго. В героичните събития в Руско-турската война 1877-78 г. с особено голяма сила са се проявили високите нравствени качества на православното войнство, което в продължение на векове е било възпитавано от Руската православна църква. И като величайши завършек на тази война са се увенчали свободата и духовното развитие на българския народ. Руската православна църква винаги е помнила, че българските православни мисионери, ученици на Св. равноапостоли Кирил и Методий, през Х в. са просветили нашите предци в Св. Православна вяра. Приобщили са народа към славянската писменост и отворили съкровищницата на християнската култура и светоотеческата мисия. Без българското православие нямаше да има и руско православие. Чрез българското православие руският народ получи основите на Православната вяра от България.”
Не искам, а и не мога да добавя нещо съществено към светлите слова и мисли на патриарх Кирил. Нека те бъдат финалът на този текст!..