Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2018 Брой 11 (2018) Преломният момент

Преломният момент

Е-поща Печат PDF

На 1 март т.г. президентът Владимир Путин се обърна с нарочно послание към Федералното събрание. Церемонията се състоя в Москва, в централната зала „Манеж” на Обществената палата на Руската федерация. Присъстваха членовете на Съвета на федерацията, депутати от Държавната Дума на Руската федерация, министри, ръководителите на Конституционния и на Върховния съд, губернаторският корпус, председателите на Законодателното събрание на субектите на федерацията, главите на традиционните конфесии, общественици, включително председателите на обществените Палати на регионите, ръководителите на най-големите средства за масова информация.
Посланието на президента Владимир Путин провокира разнородни реакции в публичното пространство. Специално за България информацията и анализите по повод обръщението, което предхожда президентските избори в Русия на 18 март, останаха недотам осветени. Вероятно причината не е една, но най-важните акценти от Посланието на руския президент са толкова мащабни, че може би е трудно да се реагира своевременно...
„Днешното Послание има особен, граничен характер, също като времето, в което живеем, когато е изключително висока значимостта на всяка наша стъпка, тъй като предопределя съдбата на страната ни за десетилетия напред. Най-важното обаче е опазването на народа на Русия и благополучието на нашите граждани. Именно тук трябва да направим решителен пробив. И ще обясня защо. Това, което ще кажа, не е свързано с вътрешнополитическия цикъл или с президентските избори. Който и да бъде избран, всеки гражданин на Русия, всички ние заедно, сме длъжни да усетим и да разберем какво става в света, какво се случва наоколо ни и какви са предизвикателствата пред нас. Промените в света имат цивилизационен характер. А мащабът на такова предизвикателство изисква от нас също толкова силен отговор. И ние сме готови да го дадем. Готови сме за истинския пробив...
Длъжни сме да решим една от най-важните задачи на идващото десетилетие – да осигурим дългосрочен ръст на реалните доходи на гражданите, а за шест години – като минимум, - да намалим двойно равнището на бедност...
Нашата демографска политика доказа своята резултатност. Удължихиме програмата за материнския капитал, предвидихме финансова помощ за първо дете, за второ, за трето. В ход е програма за обновяване на детските поликлиники и детските поликлинични отделения в болниците.
Наш морален дълг е да поддържаме всецяло по-възрастното поколение. Ние трябва да осигурим увеличаване размера на пенсиите, да подсигурим регулярното им индексиране, и то изпреварващо спрямо инфлацията. Към края на следващото десетилетие Русия трябва уверено да влезе в клуба на страните „80 плюс”, където продължителността на живота надхвърля 80 години...
Предлагам да бъде разгърната мащабна програма за пространствено развитие на Русия, включително развитието на градовете и други населени места, и като минимум да се удвоят разходите за такива цели в идващите шест години. Големите градове са длъжни да разпрострат енергията си и да бъдат опора за балансираното хармонично развитие на цяла Русия.”
Това, разбира се, само някои фрагменти от пространното Послание на Владимир Путин. Но очевидно съдържанието на цялото слово предизвиква нееднозначни реакции в различни посоки и среди не само във, но и извън Русия.
По тази причина редакцията на в. „Нова Зора” предлага донякъде философския коментар на добре известния руски анализатор Михаил Хазин, публикуван на 3 март в едноименния сайт. И също така нека да добавим – който има ухо, да чуе...

***

Много пъти говорих за това, че в света започва промяна  на доминиращата идеология. На Запад, от края на 70-те години, и на Изток (в бившия социалистически блок) - от края на 80-те години, доминираше дясно либералната идеология. Днес обаче тя започна да се променя радикално.
Това се вижда най-добре в САЩ, където промяната е едновременно в две посоки - от дясно либералното към ляво либералното (Сандърс) и от дясно либералното към дясно консервативното (Тръмп). И понеже световната икономическа криза не е приключила, преместването ще продължава. Накъде? В противоположна посока на дясно либералното, тоест към ляво консервативното.
Тази посока за обикновените хора се олицетворява с единствената държава, където ляво консервативната идеология бе успешно осъществена - със Съветския съюз. И докато световният елит се опитва да запази именно дясно либералните модели, хората в другите страни асоциират днешния образ на Русия именно с образа на СССР. В някакъв смисъл това е всъщност образ-фантом.
Съответно образът на Русия, отношението към нея, се подобрява в последно време с всяка изминала година. Дори вакханалията, която десните либерали организираха по повод Крим, не проработи. Не проработи, защото всички са наясно, че връщането на Крим чрез референдум е справедливо, а справедливостта е една от основите на левия консервативен подход.
Усещането за положителната промяна на отношението към Русия възниква у всеки, който не е ангажиран специално, всеки, който посещава западни страни; това се усеща обективно особено от онези, които пътуват повече.
Съвсем явно е това дори и в Полша. А пък Полша е страна, която има болезнени моменти в отношенията с Русия, и най-вече подялбата на Полша през 18 век. И въпреки това...
В крайна сметка получава се твърде специфично явление. В Русия политиката се прави от дясно либералния елит, тази политика не поддържа повишаването на интереса и положителното отношение към Русия. Такава политика дори се бори срещу споменатите тенденции. Трябва да имаме предвид също, че на западния дясно либерален елит съвсем не му харесва отстъплението от десните либерални принципи в собственото му общество, затова се опитва рязко да подтиска такава симпатия. Затова се увеличават и санкциите, и други антируски действия.
Защо ли мишена на санкциите стана самият Путин?
Путин, като личност, е човек, който изповядва дясно консервативни, а не дясно либерални принципи в политиката. Затова либералите на Запад много се плашеха, че той може да смачка либералната линия от позицията на консерватизма. Но Путин, който влезе във властта в началото на 21 век в качеството на арбитър, първоначално изповядваше и възгледите на арбитър - според него той няма право самостоятелно да влияе на позицията на елитните групировки, а пък най-мощната от тях бе именно дясно либералната.
В крайна сметка, и поради развоя на ситуацията в Русия, а и в света, у Путин се появи сериозен вътрешен конфликт. От една страна, той недокрай съответстваше на все по-очевидния тренд, който изисква от него да е съответен на фантомния образ на съветски лидер. Също така трябва да разбираме, че лидер на фантомния СССР може и трябва да бъде най-вече фантомният Сталин, обаче с годините Путин все повече се разминаваше с този образ.
От друга страна, дясно либералните елити на Запада виждаха, че Путин не е десен либерал, а десен консерватор. Затова се опасяваха, че в някакъв момент той може да тръгне не от консерватизъм към либерализъм, а отдясно наляво, тоест, да се придвижва в посока на ляво либералната политика. Още повече че те отчитаха факта на стремителното олевяване на руското общество.
Казано метафорично, това е интригата, в чиито рамки бе подготвено Посланието.
Руската политическа ситуация, гледана отвътре, е доста интересна, тъй като дясно либералните приватизаторски елити в Русия са в остра конфронтация с изцяло ляво консервативното общество, което почти в 80 % неявно, и около 50 % явно, поддържа Сталин.
В такава ситуация пред Путин изникна един принципен въпрос. Или трябваше окончателно да се разграничи от Сталин, и така изцяло, и то рязко, да затвори положителния образ на Русия, който се формира сред западното общество днес, и да каже - “Не, не, вие сбъркахте. Аз не съм такъв”, и фактически да си сложи нашийника на онези сили, които се стремят да го изместят. Или пък обратното - трябваше да каже - “Щом ме асоциирате със Сталин, ще се превърна в Сталин! И тогава, да ме прощавате, който не се е скрил - сам ще си е виновен. Вие го поискахте.”
Нека добавим, че дясно либералните елити (у нас те по традиция определят финансовата и икономическата политика, и най-вече чрез Централната банка и правителството) пределно активно водят антипутинска предизборна кампания. Базовите елементи на тази политика са насочени към изтребление на малкия и средния бизнес (с което активно се занимава Министерството на финансите, данъчните служби и Централната банка) и отнемане правата на пенсионерите и на бедните като цяло. Освен това спадът на жизнения стандарт и нарастването на броя на бедните се признава дори официално и полуофициално от статистическите организации, т.е. свързаните с правителството. Доста красноречиво е също, че вече пет години икономическият спад не спира.
Какво разбираме от Посланието в така описаната ситуация?
Путин произнася слово, в което принципно е заявено нещо много важно.
Той казва, че трябва да се борим с бедността. Тоест, той пряко критикува Централната банка и правителството и казва какво трябва да направи новото правителство.
Така дневният ред се пише не от дясно либерална позиция (където на “лузърите” е безсмислено да се помага), а от класически ляво консервативна. Естествено, това може да се нарече демагогия, но като имаме предвид съдържанието и на първо място изложените дотук съображения за тренда, може би не е съвсем тъй.
В икономическата част Путин говори за неща, които са в пълно противоречие с действащата политика на сегашното правителство. И това е принципен въпрос.
Путин директно каза, че СССР и Русия са едно и също. Че на Запад винаги са наричали СССР съветска Русия. Това е директен сигнал! Всъщност той казва, че, да, наистина, момчета, вашата асоциация за Русия и фантомният образ на СССР всъщност е правилна!
Ако това е действително така, той би трябвало да демонстрира сталинската риторика, готовността на Русия да брани справедливостта в световен мащаб. И в края на Посланието виждаме, че като риторика това дори не са 70-те години; това са 30-те години, краят на 40-те и началото на 50-те. Доста хладно е “преведено” за Запада - ние можем това да ви направим, ние така можем да ви го направим, а може и така. И Путин директно казва: “Ние няма да направим това по наша инициатива. Обаче вие си го търсите сами!”
Всеки, който е чел повече такива слова (дори не казвам, че съм ги и писал), би обърнал внимание на следното. Това е реч не за шантаж и не за заплаха. Не изключвам дори, че някои работи, които Путин каза, не съответстват на действителността. Конкретиката на такива очевидно силови проблеми явно бе насочена към някои на Запад, които явно или неявно, са задавали някакви въпроси на Путин, подтиквайки го да си промени позицията. И в думите му те намериха отговора, който търсят. Обаче ние не знаем въпросите, затова не разбираме и отговорите.
Важното е друго - риториката и стилистиката бяха абсолютно сталински.
Очевидно на Путин толкова много са му дотегнали, че той е взел съответните свои вътрешни решения. В частност, решението, че с това безобразие, което се точи толкова време и е просто неприлично, повече няма какво да се занимаваме.
Едва ли е нужно да се обяснява на хората от Запада, че не са длъжни да вземат мерки за сваляне на държавния глава на други страни. Ние сме суверенна държава. На кого му е притрябвало някъде си да се занимава с това как си избираме държавен глава? Ние го избираме според нашите си вътрешни процедури. Бъдете така любезни да се обръщате към него. Не искате с него? Тогава значи, че и с цялата страна не искате.
Обаче какво “превеждат” дясно либералните елити на Запад? Те ни казват, че да, Русия е хубава страна, че сме готови да работим с нея, готови сме да ви вземем ресурсите и да ги управляваме, но имате неправилен ръководител; сега ние ще се постараем да го изтикаме; сега ние ще наложим индивидуални санкции и т. н.
Момчета, това не е ваша работа!
Ние сме суверенна държава. Скрийте се някъде вдън гори! Припомням, че Сталин се отнасяше сурово с всеки опит да бъде унизен СССР като държава!
Посланието съвсем ясно следва логиката, която може да се опише като базова, същата като Мюнхенската реч от 2007 г. и Валдайската реч от 2014 г. И в първия, и във втория, и в третия случай - сега, това е обръщение към западните елити.
През 2007 г. на западните елити им бе казано: “Момчета, вие нарушавате договореностите от началото на 90-те години”. Западните елити отговориха: “Вие загубихте войната, затова никой не се интересува от вашето мнение”. В резултат последваха опити да се смаже това наше мнение - първо в Грузия, а после в Украйна. И двете войни, в Грузия от 2008 г. и в Украйна от 2014 г., започнаха в държави, които Западът се опитваше да натика в НАТО.
При първото разширяване на НАТО ние си замълчахме. При второто разширяване, когато в Алианса влеза Прибалтика, започнахе да шумим, но ни игнорираха. Третия път на Запада не му се отвори парашута за познатата комбинация.
През 2014 г., в речта си пред Валдайския клуб, Путин пак се обръщаше към Запада. Тогава интерпретираха речта му като заплахи. Но това не бяха заплахи, това бяха отговорите на въпроси, които Путин, съвсем очевидно, бе получил по неофициален път.
Днес Путин даде окончателен отговор: “Момчета, не бива така; така не се прави! Ако ни вкарвате в тая игра - какво пък, нямаме нищо против. Още повече, че не само нашето общество иска ляво консервативна политика, но и западното общество иска от нас да бъдем лидери, флагман на ляво консервативното движение”. А всичките тези клипчета за оръжието - това не е нищо повече от демонстрация: не можете да убиете със сила този политически вектор!
Ето така виждаме една действителна и много интересна картина, много приличаща на онази от 30-те години, когато на практика във всички малко или повече известни държави на власт бяха фашистки режими. Във втората половина на 30-те години в Европа останаха само две държави, където имаше демокрация в съвременния смисъл на понятието - Швейцария и Чехословакия. Днес Западна и Централна Европа е изправена пред събития от същата стилистика.
Разбира се, всичко това е и форма на интерпретация. Но в близките няколко месеца всички ние ще видим дали тя е била правилна, или не.
Ясно е едно - невъзможно е да се работи с дясно либералните елити (т.е. финансовите) на Запада. Вижда се и по повод санкциите, и по повод решението на Стокхолмския арбитраж за “Газпром”, че дори и по Световната търговска организация: те се опитват да ни направят ответници по искове за нарушаване на правилата, а в същото време сами те нагло игнорират правилата в рамките на същите тези санкции.
Путин може да го обичаш, може да не го обичаш, но той е достатъчно адекватен като човек, за да разбира, че не може дълго да стои разкрачен между два айсберга в дрейф - дясно либералния приватизационен елит (който освен всичко демонстративно се бори срещу Путин под давлението на западните си куратори) и ляво консервативния народ. И понеже на народа категорично не може да се влияе, остава да се откаже от принципа на ненамеса, който възприе през 1999 г., когато се договаряше за поста президент, и да започне да се очиства от дясно либералната част на съвременния руски елит. Освен това тази част от елита му дава и чисто формални, юридически основания (корупция, грабежи и т.н.), първо, и второ, бе подкрепена от Запада в лицето на елитите, които стоят зад Тръмп.
А пък успехът може да е твърде голям, доколкото правилната ляво консервативна политика ще получи огромна подкрепа в целия свят.
3 март 2018 г.