Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2018 Брой 11 (2018) Митовете за руската следа в президентските избори в САЩ

Митовете за руската следа в президентските избори в САЩ

Е-поща Печат PDF

и опитите на лошите ученици на
проф. Джоузеф Най за дестабилизация на Русия

Истерията на западния параноичен истаблишмънт за въображаемата руска намеса на изборите и референдумите в САЩ, Германия, Франция, Испания и другаде, където неолибералните политически елити търпят крах в управлението, не стихва. След публикуването на санкционния списък с около 200 имена от управляващата в Русия администрация и представители на едрия бизнес, на 16 февруари американското Министерство на правосъдието отново истеризира кампанията, като без всякакви доказателства обвини 13 руски граждани и три руски компании за пряка предполагаема намеса в политическите процеси и президентските избори в САЩ през 2016 г., а сега готви и нови санкции по същото безпочвено обвинение. Сред обвиняемите са бизнесменът Евгений Пригожин и „Агенцията за изследване на интернет”.
Руският говорител на МВнР Мария Захарова иронично коментира във фейсбук безпочвените и нелогични обвинения срещу 13 руски граждани за „намесата” на изборите в САЩ през 2016 г.: „Те са 13, според Министерството на правосъдието на САЩ. 13 души са се месили в изборите в САЩ?! 13 срещу милиардните бюджети на разузнавателните служби? Против разузнаването и контраразузнаването, срещу най-новите разработки и технологии?.. Абсурд? Да. Но за съжаление такава е съвременната американска действителност. Между другото, защо 13? Очевидно, защото останалите цифри не предизвикват очакваните лоши асоциации и в този случай цялата надежда е свързана с фаталното число 13”, писа Захарова.
Преди обаче да стане въпрос за логиката на последвалите събития, е редно да изясним нещо много важно, което има отношение към тях и е тема табу в западните средства за масова информация, а то е: защо все пак се разгърна тази истерия за руската намеса в американските избори?!
Много анализатори, включително и в Русия, приемат опростено нееднократните изявления на руския президент Владимир Путин, че антируската истерия на тема американски избори обслужва вътрешни интереси в самите САЩ. Те погрешно смятат, че тя преди всичко е резултат на непримиримата реакция на демократите и техния провален кандидат за президент Хилари Клинтън. Но явно това е само на повърхността.
Политическият наблюдател на МВР на Русия Дмитрий Косирев, споделя в сайта на „Русия днес” една по-пълна и логична версия. За своето разследване той черпи информация от авторитетното американско издание “Daily Signal”. С неоспоримите факти от изданието и от други източници той доказва, че разследването на „руската намеса” в изборите в САЩ започва като прикриваща операция за едно крещящо нарушение на законите в САЩ - а именно -
разследването на незаконната намеса на администрацията на демократите
и лично на тогавашния президент Барак Обама в живота на американците. От 2001 г., след взривяването на кулите близнаци, в САЩ се създава така нареченият таен съд - това е съд за разузнавателен надзор (Foreign Intelligence Surveillance Court). Този таен съд е създаден, за да се издават разрешения за наблюдение, слушане на телефони и взлом на електронната поща на потребители с цел предотвратяване на терористични актове, за което в обичаен случай е необходимо съдебно решение. Лично по указания на Барак Обама този съд измества своята дейност от сферата на борбата срещу терора и засилва незаконните си действия в шпионирането на американските граждани и в интерес на изборната кампания на демократите.
„Руската намеса” се появява по-късно, след поражението на г-жа Клинтън на изборите, когато новоизбраният президент Доналд Тръмп обяви, че демократите и разузнавателните служби трябва по някакъв начин да отговарят за незаконните си действия.
Според информация от изданието “Daily Signal” всичко е започнало през октомври 2016 г., няколко седмици преди президентът на Тръмп да бъде „неочаквано” избран. „Руската следа” се появява и активизира след бунта на един „таен съдия”, който заплашил да разкрие някои документи в съда за онова, което правителството на Обама направи по отношение на шпионирането на всички и всичко. Тогава специалните служби започват да се защитават, обяснявайки, че те имат специален случай - разследване на „руски хакери”, дипломати и служби, които са влезли в тайно споразумение с Тръмп и са му помогнали да спечели изборите. По този начин те успяват да удавят един истински скандал, с друг, измислен, и така се появява прословутата ”руска намеса”, която се експлоатира и истеризира и днес непрестанно с единствения абсурден аргумент – „истинските факти не могат да се оповестят, защото са строго секретни”. Този абсурд е опроверган публично дори от президента Доналд Тръмп и почтените служители на американските специални служби. Президентът на САЩ миналия месец заяви, че ФБР е можело да спре стрелеца, който на 16 февруари уби 17 души в гимназия във Флорида, ако е прекарвало по-малко време, работейки над мнимото руско разследване.
„Тъжно е, че ФБР пропуснаха толкова много сигнали, изпратени във връзка със стрелеца. Това е неприемливо. Прекарва се твърде много време в доказване на връзката между предизборната ми кампания и Русия, а такава няма. Връщайте се към основната си работа и ни направете горди“, призова Тръмп във фейсбук. А ето какво твърдят и хората, които са наясно с истинското състояние на нещата: „Ако попитате членове на разузнавателните служби, независимо от ранга им, дали руските хакери и служби са нарушили избирателните права на американските граждани или са направили нещо необичайно, отговорът е - не, ни най-малко” – заявява бившият служител на ЦРУ Стивън Хол, който се пенсионирал след 30 години трудов стаж в централата. И понеже в света всичко е взаимно свързано, с този измислен скандал за „руската намеса” сега модераторите отвъд океана се опитват да прикрият и оправдаят американската намеса в президентските избори в Русия, която в момента набира обороти.
И това не е от сега и не само срещу Русия. Сенатор Лок Джонсън, който е известен с това, че започва своята кариера в Сената през 70-те години с разследване на ЦРУ, твърди: „Още от основаването на ЦРУ през 1947 година ние сме се намесвали изборите на други страни ... Ние използвахме плакати, брошури, позиви, изпращали сме рекламни материали и т.н., публикували сме невярна информация за чуждестранни вестници и издания.”
Проф. Довил Левин от университета „Карнеги Мелън” пък посочва 81 случая на намеса на американски служби и дипломати в избирателния процес на други страни. Според него САЩ е повлияла на руските избори през 1996 г. поради страх, че лидерът на комунистическата партия Генадий Зюганов ще спечели срещу Борис Елцин. За да спечели Елцин, в кампанията участваха американски “консултанти”, а МВФ отпусна заем от 10 млрд. долара в навечерието на изборите. Сега обаче американската намеса в руските президентски избори е безпрецедентна и цели пълна дестабилизация на руската държава.
Според говорителката на руското външно министерство Мария Захарова, Кремъл има информация за „конкретни факти за разрушителната намеса” на западните страни във вътрешните работи на Русия. Според нея, „за разлика от необосновани твърдения за всемогъщите руски хакери” и „влияние на Кремъл за резултатите от изборите в други страни”, Москва има информация за „конкретните факти и разрушителна намеса” от някои западни страни във вътрешните работи на Русия в контекста на президентската кампания.
„Тези дейности трябва да спрат. Ако това не спре, тогава ще трябва да предприемем строги противодействия, включително и обществена реакция”, предупреди Захарова.
Впрочем, заявката на западните пропагандни централи и медии за намесата в руските президентски избори, които ще се състоят на 18 март тази година, бе направена много преди началото на самата предизборна кампания, даже още преди руският президент Владимир Путин да обяви своето решение за участие в изборите. Разузнаването с бой, както винаги, бе възложено на големите и „независими” задокеански и западноевропейски медии, които използваха почти всички международни и руски форуми, в които активно участва руският президент Владимир Путин през миналата и началото на тази година, за да изкопчат от него предварителна информация чрез вечно задавания от тях „добронамерен”въпрос „не чувства ли вече умора от предишните мандати като премиер и президент” и дали ще се кандидатира отново. Дипломатичните, неопределени и винаги остроумни отговори на Владимир Владимирович обаче, за тях също бяха отговор и само затвърждаваха подозренията им, че отърваване от „най-голямата заплаха за западната демокрация и ценности”, както го определи проваленият кандидат за президент на САЩ Хилари Клинтън, няма да има. Поради това съобщението на Владимир Путин за участието му в предстоящата президентска кампания не беше изненада на Запад, а резултатите от социологическите проучвания в Русия, както и допитванията от някои западни агенции, недвусмислено показваха, че той ще спечели убедителна победа.
Най-голямата социологическа агенция в Русия „Левада център”, през ноември миналата година, публикува свое проучване, според което Владимир Путин ще спечели още на първия тур с 69 % от гласовете на потенциалните избиратели, докато лансираният от Запад „най-силен” и „най-популярен” кандидат Алексей Навални, който в последния момент отпадна от надпреварата поради факта, че е осъждан за присвояване на над 500 000 долара (16 милиона рубли) от държавна компания за дървесина (т. нар. дело “Киров лес” през 2016), съгласно проучването, печели само 1 %. Толкова, съгласно последните проучвания на „Левада център”, печели и набеденият от Запад и платеният от Сорос екстравагантен типаж за руския президентски вот тази година - шоу дамата Ксения Собчак, но за това ще стане въпрос по-нататък. Сега нещо много важно, което не позволява на пропагандните централи на Запад да обвиняват „Левада център” в необективност и пристрастност.
Министерството на правосъдието на Русия още през 2016 г. обяви „Левада център” за чуждестранен агент, защото получава финансиране от чужбина, като при това провежда и прикрита политическа дейност. От Министерството на правосъдието смятат, че това оказва влияние върху възгледите и убежденията на руснаците. От там също обявиха, че разполагат с документи, които доказват, че редица компании (от САЩ, Великобритания, Норвегия, Германия и Литва), пряко са финансирали редица манипулативни изследвания на „Левада“. Оказва се, че тя въпреки всичко е пристрастна, но не към руския данъкоплатец и държава, а към своите спонсори и работодатели.
При тези дадености на Запад вече са наясно, че примитивната демонизация на руския президент вече не върши работа, а и подкрепата за Путин в руското общество е изключително висока и по този начин Русия трудно може да бъде дестабилизирана както отвътре, така и отвън. Това съвсем не значи, че са се отказали, защото индикативната им реакция разкрива търсения за нова стратегия и тактика за
организация на „меката сила”
и пропагандата по отношение на руските президентски избори.
Свидетели сме как паралелно с цялата антируска истерия в момента се осъществява пълна мобилизация и мощна атака на пропагандните централи с целия арсенал на „меката сила” за намеса в предстоящите президентски избори в Русия с цел разединяване на руското общество и срив на доверието в най-силния политически лидер в света - Владимир Путин.
Терминът soft power (мека сила), въведен в края на 80-те години на миналия век от харвардския професор по международни конфликти Джоузеф Най, е форма на външнополитическо въздействие, насочено към манипулиране дейността на хора и правителства чрез духовни ценности, в изгода на тези, които я прилагат. Меката сила според проф. Най осигурява културното, интелектуалното, идеологическото и информационното влияние върху света.
Сега, в седмицата преди президентските избори в Русия, машината на „меката сила” е задействана на пълни обороти. На 6 март Комисията на Руската федерация по защита на държавния суверенитет, под председателството на Михаил Окинченко и Дмитрий Попков, представи доклад, изготвен по данни от явни и скрити източници, от който става ясно, че за опорочаване на президентските избори в Русия ЦРУ на САЩ е назначило между 500 и 700 души, отделно от стотиците ангажирани от Конгреса, Държавния департамент и Пентагона. Комисията отчете също, че кибератаките в мрежата от страна на САЩ са се увеличили през седмиците преди изборите с 27 %, а за денонощие достигат до стотици хиляди. В доклада се посочва, че за манипулиране на президентски избори от САЩ са отпуснати 72 млрд. рубли, като парите се предават не директно на многобройните НПО-та, а като налични, и се превеждат по сметки на частни лица, за да се заобиколи Закона за чуждите агенти, който не допуска финансиране от чужди държави. Всичко това комисията обяви в откритата част на своя доклад, но има и закрита, която не може да бъде обявена в предизборния период, защото там фигурират имена на някои кандидат-президенти, но декларира, че тези данни ще бъдат публикувани след изборите.
Тактически елемент от стратегията на „меката сила”, прилагана от САЩ и Канада, бе наложеното от тях на МОК скандално политическо решение за забрана на най-силните и чисти спортисти на Русия да участват в Зимните олимпийски игри в Южна Корея, с което целяха да предизвикат срив на предизборния рейтинг на Путин и разединение в руското общество. Според прогнозите на един от най-големите специалисти по „цветни революции” и бивш посланик на САЩ в Русия - Майкъл Макфол: „Руските фенове, които искаха да видят руснаците през зимните игри в Южна Корея, трябва да обвиняват Путин за тази трагедия”. Но светът видя, че тази прогноза увехна.
Ефектът беше обратен
- скок в рейтинга на Путин и сплотяване на руския народ и спортната общественост около техния лидер. Провали се и намерението на МОК за обезличаване и елиминиране на руския олимпийски спорт.
Въпреки отстраняването на водещи руски спортисти в зимните спортове, се случи и немислимото, т. нар. аутсайдери завоюваха медали, а руските хокеисти за пръв път след разпада на СССР станаха олимпийски шампиони. Така че МОК вместо да изпише вежди, ослепи собствената си бляскава идея. Замислената комбинация не отблъсна от президента Путин спортистите и спортната общественост. Напротив, целият свят видя до какъв възторг и изблик на патриотизъм може да доведе едно антируско начинание. Провалът бе признат дори от световния финансов медиен мастодонт „Файненшъл таймс”, който в статия на своя главен редактор писа: „За западната общност, която не изгаря от желание да подкрепи Путин, или иска да отблъсне руския народ от него, това, което се случи, вече създава дилема”.
Знае се обаче, че „луд умора няма”. Веднага бе скалъпена нов отровителска провокация в Лондон и вече се поставя под заплаха провеждането на Световното първенство по футбол в Русия през лятото на тази година. Според редактора на „Файненшъл таймс”, тази възможност вече е била обсъждана от някои западни лидери като инструмент за натиск върху Путин.
Но отговорът на Москва не закъсня. Последва посланието на Владимир Владимирович пред Федералното събрание. Тази реч на президента на Русия не може да бъде принизена и обезсилена с клишето „предизборна”. Путин критично обобщи направеното и ненаправеното, и преди да очертае перспективите за социално-икономическо и геополитическо развитие на Русия през следващите години, назова главния вътрешен враг на Русия. „Въпреки грандиозните успехи в сферата на сигурността и стратегическите оръжия тлавният враг на Русия е изоставането в много други области от развитите икономически държави”. И продължи: „Ако не променим тенденцията и ситуацията не се подобри, то изоставането ни ще се увеличава. Това е тежка хронична болест, която неумолимо, крачка по крачка, разрушава организма отвътре”, заяви президентът на Русия. Според него в следващите години страната трябва да обезпечи такава творческа мощ и такава динамика, че никакви прегради да не могат да й попречат да върви напред.
Деканът на Факултета по социология и политически науки на Финансовия университет на Руската федерация Александър Шатилов метафорично изобрази ситуацията: „Добре оборудваният брониран влак стои на рокадния коловоз, и ако е необходимо, този брониран влак може да бъде изведен бързо на главната линия”. Геополитическите акценти в обръщението на президента имаха за цел да вдъхнат увереност и спокойствие у руските хора, че държавата е в състояние да защити техния мирен живот, което се прие с облекчение и гордост в обществото и несъмнено издигна още повече авторитета на Владимир Путин.
„Умом России не понять”
Видно е, че Русия успешно се справя с „меката сила”. Тези, които се опитват да я прилагат спрямо нея, не са научили най-важния урок от бащата и теоретика на „меката сила” проф. Джоузеф Най: „Няма универсални инструменти на меката сила, - предупреждава той, - приложими към всички участници в международните отношения”. Изглежда, не вършат работа старите учебни помагала на ЦРУ. Търси се и ще продължи да се търси универсалното средство, с което да бъде торпилиран авторитетът на Владимир Путин и да бъде намалена изборната активност на 18 март. Спекулациите с процентите на тази активност засега са може би единствената възможност за обявяване избора на руския президент за нелегитимен.
Последната стъпка, която се очаква, са кибератаки
за срив и манипулиране на електронната система, свързана с отчитане на резултатите. За това предупреди секретарят на Руския съвет за сигурност Николай Патрушев. Той обяви, че има данни за възможни кибер атаки срещу държавната автоматизирана система (ДАС - „Избор”).
Опитите на слабите ученици на проф. Джоузеф Най за намеса и опорочаване на президентските избори, както и за вътрешна дестабилизация на обстановката в Русия, са обречени на неуспех.
Съществуват две прости причини, които почти никога архитектите на „меката сила” не отчитат. Те повтарят старите грешки на онези, които от векове воюват с Русия: непознаване на руската действителност, на руския характер и култура, и най-вече пренебрегване на факта, че днес срещу себе си, в лицето на руския президент Владимир Путин, имат „интелигентна сила”. Това понятие също принадлежи на проф. Най. А интелигентната сила е израз на блестящо и нестандартно мислене, на неочаквани ходове, на внезапни обрати и капани.
Като последна утеха остават надеждите за предателство отвътре, от типа на онова, което се случи през 90-те години на миналия век, довело до разпада на СССР. Руският народ не е забравил измеренията на това жестоко предателство. Раните още кървят и сетивата са будни.
Повече от ясна е и оценката за т. нар. добронамереност на западните „партньори” към проблемите на Русия. За руския човек няма нищо по-скъпо от руската земя. От тази обич извират и силата на руския характер, и волята, и непреклонната твърдост на руския дух.