Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2018 Брой 15 (2018) Случаят „Скрипал”: повече от същото

Случаят „Скрипал”: повече от същото

Е-поща Печат PDF

• Ако от лъжа се умираше...

Подкрепеното от правителството решение на Съвета по сигурността към Министерския съвет на Република България да се изчакат по-солидни доказателства за „отровителството” на Русия в Солзбъри, преди да се гонят руски дипломати, бе посрещнато със смесени чувства. След като премиерът Борисов възприе тактиката на изчакването, въпреки че на Европейския съвет ни беше „солидаризирал” с Великобритания, той получи одобрение не само от русофилски настроените българи и обединените патриоти, но и от своя политически опонент Корнелия Нинова и цялата ПГ на БСП, докато герберите буквално се разчекнаха между „евроатлантическите ценности” и здравословната предпазливост по отношение на Русия. Зам.-председателят на ГЕРБ и шеф на ПГ на ГЕРБ  Цветан Цветанов продължи да намеква, че това решение подлежи на промяна, а другият заместник-председател, Красимир Велчев, не изглеждаше да е голям фен на идеята България да залае в хора на държавите и русофобите, подкрепящи сляпо Обединеното кралство.
„Опакият” британски депутат Джордж Галуей сравнил своите съграждани с кучетата на Павлов, но подобна квалификация заслужават цели държави. Един вид, като им светнат лампата, те започват да лаят и да слюноотделят, понеже се задействат изградените в миналото условни рефлекси.
Рефлексите в нашите „кучета на Павлов” са изградени посредством така наречените евроатлантически ценности, символизирани от НАТО и ЕС. Като чуя от устата на Цветан Цветанов израза „евроатлантически ценности”, или „евроатлантическа солидарност”, неволно се сещам, че това едва ли е проява на инакомислие от негова страна. Най-вероятно Цветанов и Борисов просто разиграват театър, в който са си разделили ролите на доброто и лошото ченге.
Както и да е, засега България остава извън списъка на страните, изгонили руски дипломати в знак на солидарност с Великобритания. Същата Великобритания, която не само не се „солидаризира” с нас, а напуска ЕС, за да не плаща за нашата интеграция.
Числото на изгонените руски дипломати, както е известно, са различни за различните страни: САЩ – 60; Англия- 23; Украйна – 13; Франция, Германия и Полша – по 4; Литва и Чешката република – по 3; Австралия, Испания, Италия, Албания, Холандия и Дания – по 2; Ирландия, Хърватия, Унгария, Македония, Швеция, Норвегия, Финландия, Естония и Латвия – по 1.
Има страни, които просто маркират солидарност с всеобщата лудост, и други, като Австрия, Гърция и Турция, които направо заявиха, че няма да последват Великобритания. А Германия, която експулсира 4-има руски дипломати, заяви, че е готова да приеме техните заместници и въпреки скандала със Скрипал, подписа проекта „Северен поток - 2”.
Австрия пък предложи да посредничи за разрешаване на кризата между Великобритания и Русия. Криза, която Лондон се опитва да превърне в глобално противопоставяне на Запада, НАТО и ЕС срещу Русия.
При цялата алогичност и нелепост на британските обвинения срещу Руската федерация, истерясали и мухлясали русофоби у нас предлагат да се „солидаризираме докрай” с Великобритания, забравяйки как през 2003 г. премиерът на Обединеното кралство Тони Блеър обоснова „удара срещу Багдад” с лъжата за оръжията за масово унищожение на Саддам Хюсейн. Колко невинни хора загинаха при „демократизацията” на Ирак, за да умрат още толкова при „освобождаването” му от „Ислямска държава”? Последната, както твърдеше Доналд Тръмп, е била създадена от Барак Обама и Хилъри Клинтън... Според Шюкран Сонер („Джумхуриет”, 31 март), ако към загиналите във войната в Сирия се прибавят и загиналите в Ирак, броят им ще надхвърли този на изгубилите живота си през двете световни войни.
„Арабската пролет” на Барак Обама се оказа също толкова лъжлива и кръвопролитна, колкото „демократизацията” на Афганистан и Ирак, но съдружниците в това престъпление – Вашингтон, Лондон и Париж, днес ни предлагат „повече от същото”. Тоест, конфронтация и с Русия, уж заради „отравянето” на двойния агент (на ГРУ и МИ- 6) Сергей Скрипал и дъщеря му Юлия.
И кой разследва „опита за покушение” срещу Скрипал? Това са британската полиция и военната лаборатория за ядрени, биологични и химически изследвания (NBC) в Портън Даун, на десетина километра от градчето Солзбъри, в което живее изменникът Скрипал. В разследването на инцидента, както разбираме, са били привлечени и експерти от Франция.
Едва след това Лондон се обърнал към Организацията за забрана на химическите оръжия към ООН (ОРCW).
Целта на „разследването” беше предопределена от изявленията на британското правителство, че „най-вероятно” отговорна за покушението срещу Скрипал е Русия. Обаче според публикация на в. „Индипендънт” изпълнителният директор на лабораторията в Портън Даун, Гари Айткънхед, е заявил пред „Скай нюз”, че експертите там не са успели да установят страната, в която е произведена бойната отрова.
Ето с това се „солидаризира” Европейският съвет.
Можем ли при това положение да се надяваме някога да узнаем истината за инцидента в Солзбъри? Можем, но с известно закъснение, както стана след окупацията на Ирак. Тогава Блеър стовари вината върху британското разузнаване и си изми ръцете, като прокуратора на Юдея Понтий Пилат.
Лъжата се е превърнала във втора природа на някои политици,
дори да се титулуват „световни лидери”.
Философията, от която се ръководят хора като Тони Блеър и Тереза Мей, се изразява в едно изречение: „Кой е умрял от лъжа, че да се притесняваме?”
Разбира се, те не визират безобидните лъжи на обикновените граждани, а лъжите на по-високо равнище, пробутвани като „демократизиране”, „евроатлантически ценности”, „изграждане на нации”, „смяна на режимите”, „борба с терора” и други дивотии.
Спомнете си колко пъти се сменяха версиите на Лондон за начина, по който били отровени Сергей и Юлия Скрипал. Първо, че били отровени в някакъв ресторант в Солзбъри, след това, че били отровени в дома на Скрипал... А пък най-голямата концентрация на нервнопаралитичен газ „Новичок” била установена на входа на жилището!!!
Последната (засега) легенда е, че семейство Скрипал били отровени с елда, донесена им от познати руснаци, от която си сварили любимата каша. Че има „каша”, има, но тя е забъркана не от Русия, а от ЦРУ и британското МИ-6 с активното съдействие на правителството на Тереза Мей. Заговори се и че Юлия Скрипал получила достъп до някаква банкова сметка на брат си Александър. Да не би да е изтеглила от нея крупна сума, която да е съблазнила престъпните среди във Великобритания?!
Цинизмът на западните лидери няма граници.
Например президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви преди седмица, че САЩ съвсем скоро щели да се оттеглят от Сирия. „Нека други да се занимават с нея”, казва той.
От Държавния департамент и Пентагона оповестиха, че нямат информация за подобна стъпка, оставяйки усещането, че и в американската администрация лявата ръка не знае какво прави дясната. За по-голяма убедителност Тръмп даде указания на Държавния департамент за замразяване на помощта от 200 млн. долара, предназначена за възстановяването на районите, контролирани от формированията за народна самоотбрана на сирийските кюрди (YPG). Оставаше да каже, както в оня виц, където военен транспортьор „помогнал” на закъсал в калта водачбиволар. Войникът вързал стоманеното въже на лебедката за рогата на бивола и я завъртял. Естествено, жилите на бивола изпращели и той се строполил мъртъв в калта. А докато стопанинът му проклинал „помагача”, войникът подвикнал: „Ех, чичка, колкото можахме – помогнахме!”...
Когато от Лондон навръзват в една верига „анексирането” на Крим от Русия и отравянето на Скрипал, някой трябва да им припомни как по времето на Маргрет Татчър воюваха с Аржентина за Фолклендските / Малвинските острови, които отстоят на десетки хиляди мили от Великобритания. „Желязната лейди” дори изпрати към района на Фолклендите британска ядрена подводница.
Що се отнася до
сегашната британско-руска криза,
която Лондон интернационализира и глобализира, България очевидно е притискана да приеме на юнашко доверие онова, което разправят Тереза Мей и нейният шантав външен министър Б. Джонсън. Впрочем, той имал турски корени.
„Вярвам, защото е абсурдно” – тази сентенция, която неоснователно се приписва на Тома Аквински, се опитват да ни накарат да преглътнем като „евроатлантическа ценност”. Всяко съмнение, всяка предпазливост при изповядването на единствено правата евроатлантическа вяра се обявяват за прояви на страх и зависимост от Русия. От дежурните русофоби като Георги Коритаров, Иво Инджев, Иво Беров, Асен Агов, Александър Йорданов, Антон Тодоров, до „евроатлантизиралата се” бивша червена номенклатура в лицето на Соломон Паси и Елена Поптодорова – всички пеят арията на клеветата. Излъгалият веднъж тарикат си остава лъжец завинаги. Помните ли как Соломон Паси, завръщайки се от Ню Йорк през 2003 г., обяви, че държавният секретар на САЩ Колийн Пауъл бил представил „смазващи доказателства” за оръжията за масово унищожение на Саддам? Такива не бяха намерени, но нашият (не)мъдър Соломон нито веднъж не се извини дори на близките на загиналите в Ирак наши военни и шофьори.
А случаят „Скрипал” гъмжи от нелепости и премълчани истини, поставящи под въпрос „официалната” теза за „отравянето”.
На 31-ви март руското МВнР публикува на официалния си сайт списък с 14 въпроса, отправни към британското МВнР във връзка с продължаващото разследване на отравянето в Солзбъри на бившия полковник от ГРУ Сергей Скрипал и неговата дъщеря. От ведомството подчертаха, че така нареченото дело на Скрипал е било изфабрикувано против Русия. В съобщението, което коментира сайтът km.ru (2 април), се казва: “Посолството на Руската федерация в Лондон изпрати на външнополитическото ведомство на Великобритания нота със списък на въпроси към британската страна за изфабрикуваното против Русия дело Скрипал”.
В частност, Москва разчита да научи защо на Русия почти месец след инцидента в Солзбъри е отказвано правото на консулски достъп до двама руски граждани, пострадали на британска територия!?
Властите на Обединеното кралство се умоляват също така да уточнят какъв конкретно антидот и в каква форма са били дадени на пострадалите, а така също как антидотът се е оказал наличен у британските медици на мястото на инцидента.
На британската страна също така са зададени следните въпроси, касаещи уж руския произход на нервнопаралитичния агент, на чието въздействие са били подложени Сергей и Юлия Скрипал.
“Въз основа на какви признаци (маркери) е установен уж руският произход на веществото, използвано в Солзбъри? Има ли Великобритания контролни образци еталони на бойното отровно вещество, което британските представители наричат „Новичок”? И разработвали ли са се във Великобритания образци на бойно отровно вещество от типа „Новичок” (според британската терминология), или негови аналози?”, се казва в разпространената публикация.
Интересно е, че две трети от адресираните към британската страна въпроси (9 от 14) засягат
участието на Франция в провежданото разследване.
В частност Москва моли Лондон да разясни на какво основание Париж е бил привлечен към техническо сътрудничество в хода на изясняването на обстоятелствата около инцидента в Солзбъри. А така също какво отношение има Франция към отравянето на двама руски граждани на територията на Великобритания. МВнР разчита да узнае “уведомявала ли е Великобритания Организацията за забрана на химическите оръжия (ОЗХО) за включването на Франция в разследването на инцидента в Солзбъри”, и какви норми на британското процесуално законодателство позволяват да се привлича чужда държава към вътрешнонационално разследване.
Руската страна се интересува също така какви точно доказателства са били предадени на Франция за изучаване и провеждане на собствено разследване. В частност, имало ли е френски специалисти при вземането на биоматериал от Сергей и Юлия Скрипал. И провеждали ли са те изследване на тези биоматериали (ако да, то в какви конкретно лаборатории). Наред с това от британските власти се чака отговор дали Лондон разполага с материали от проведеното от Париж разследване и били ли са те предадени на техническия секретариат на Организацията за забрана на химическите оръжия?
По-късно руското МВнР публикува и списък с десет въпроса, адресирани до външнополитическото ведомство на Франция. Пет от тях са аналогични на въпросите, зададени на британското МВнР.
Москва разчита Париж да разясни въз основа на какви признаци френските специалисти са направили извода за употребата в Солзбъри на бойно отровно вещество от типа „новичок” или негови аналози. И също с какви експертни знания разполага Франция в областта на изучаването на бойните отровни вещества от този тип или негови аналози.
Руската страна моли да се изясни и въз основа на какви признаци френските специалисти са установили “руския произход” на използваното в Солзбъри вещество, а така също има ли във Франция контролни образци еталони на бойното отровно вещество „новичок”, или на негови аналози.
От руското МВнР разчитат да узнаят разработвали ли са се образци на бойно отровно вещество от този тип или негови аналози във Франция, и ако да, с какви цели?
Лондон трябва да обясни защо при огромната токсичност на „Новичок” Сергей и Юлия Скрипал са останали живи. Ако това е благодарение на дадените им противоотрови, как са били създадени и изпитани, ако Лондон не разполага с определени количества „новичок”? Известно е, че Скрипал е роден в Киев, а по съветско време и в Украйна се е произвеждал този нервнопаралитичен агент. Не може ли отровата да е била доставена от режима на Порошенко? Ами ако, както допуска в интервюто си за чешкия „Parlamentnilisty” бившият чешки разузнавач Карел Кохер, Скрипал не е жертва, а доставчик на „новичок” за разполагащи с пари терористични и криминални групи? Дали след като си е получил възнаграждението за предадените на МИ-6 тайни на ГРУ Скрипал не е започнал да се препитава с препродажби на бойни отровни вещества, получени от криминални кръгове в бившите съветски републики? И дали след предаването на поредния контейнер с „новичок” клиентът му не се е опитал да го ликвидира, за да не му плати?
Имайки предвид, че Скрипал е запазил руското си гражданство и дъщеря му е пътувала свободно от Русия до Великобритания, защо да не допуснем, че бившият двоен агент е започнал да дезинформира МИ-6, поради което е бил осъден на смърт точно от тези, които днес го оплакват приживе? Един иждивенец на британската пенсионна система по-малко, какво толкова! Ами ако Скрипал, подобно на нашия Георги Марков, е решил да се върне в Русия и да изпроси опрощение като опише мръсотиите на МИ-6?
Цитираният Карел Кохер дори се съмнява, че изобщо е имало опит за покушение срещу Скрипал. Как ще обясни Лондон факта, че в деня на инцидента в Солзбъри Сергей и Юлия Скрипал са изключили GPS-системата за навигация в своите мобилни телефони? Не са ли опитвали да скрият накъде пътуват в този ден?
Накрая, какво ще стане, когато Организацията за забрана на химическите оръжия установи, че Русия няма връзка с инцидента в Солзбъри? Ще се извини ли Тереза Мей на Владимир Путин, или ще замълчи гузно? „Поживем, увидим”, казват руснаците. И ние на това се надяваме. А дано, ама надали... Няма как обаче да не се съгласим с написаното от Джейда Каран в „Джумхуриет” (28 март): „Когато международното право се качва на полицата, глобалният мир и справедливостта са под заплаха. Защото и лъжите проправят пътя на войната”.
Знаменателно е, че в разгара на антируската истерия на Запад, на 3 април, Путин и Ердоган положиха основите на АЕЦ „Аккую”, първата турска ядрена централа на стойност 20 млрд. евро.
Докато лудите се налудуват, а страхливите се намъдруват, умните си гледат интересите.