Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2018 Брой 18 (1 май 2018) ВЪЛНУВАЩА СРЕЩА С ПОЕЗИЯТА

ВЪЛНУВАЩА СРЕЩА С ПОЕЗИЯТА

Е-поща Печат PDF

По покана на творческо обединение „Зора“, на 25 април в Плевен, гост на любителите на поезията бе старозагорецът Таньо Клисуров. В галерия „Светлин Русев“ той имаше вълнуваща среща, открита от председателя на творческото обединение Васил Милев. Граждански ангажирана творческа позиция, искреност, лирична обагреност на стиха, обич към родината и близките си хора – това бе подчертано като основни характеристики на творчеството на Клисуров.

Поетът рецитира свои стихове от дванайсетте си поетични книги, посрещнати със съпричасност и аплодисменти от многобройната публика. „Във втората половина на живота“, „Големите дрехи“, „Мъжът на петдесет“, „Към старата учителка“, „Тайна връзка“, „Мъжки вятър“ и други стихотворения, макар и познати на интелигентната публика, отекнаха отново в душите, а новите творби на поета събудиха чувства на национално достойнство и гордост в хората от красивия исторически град. Гостът бе поздравен с музикални изпълнения.

Председателката на сдружение „Евразия“ Евгения Иванова  прочете поздравителен адрес към Таньо Клисуров и му пожела и в бъдеще полет на творческата му мисъл за благото на Родината и нейните достойни синове и дъщери.

 

Таньо КЛИСУРОВ

Възможен монолог на Яворов в Анхиало

 

Човек на вътрешна земя съм аз.

Брегът не е за мен любов най-първа

и не изпадам във всеобщия екстаз,

когато все пак някога го зърна.


Като с обелката на плод се чувствам там,

а някой е изял сърцевината.

Аз търся центъра, аз искам същността,

за да достигна корените на нещата.


В тунела моят ум е вдъхновен,

напредва, пък макар и само с косъм.

Уверен е, че в бъдещ хубав ден

ще стигне отговора на въпроса:


защо живях, защо изпитвах страст,

защо се борих и защо умирам?

Човек на вътрешна земя съм аз,

земя - една частица от Всемира.



Вдовиците на Троя

 

Вдовиците на мъртвите герои

забрадките си траурни свалиха.

Когато падна обсадена Троя,

набързо си намериха женихи.


Животът продължавал... Стара теза.

А се кълняха, че ще имат сили

да не делят постелята с онези,

които любовта им са убили.


О, женска слабост!

След жестоките промени

как бъдещето утре ще отсъди:

децата, от любов с врага родени,

ахейци ли, троянци ли ще бъдат?


Враждата ще изчезне и самичка

с пожари, саможертви, смърт нелепа...

А времето над всички и над всичко

ще слага бавно пластовете пепел.