Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2018 Брой 22 (29 май 2018) ТЕЗИ ПРЕКРАСНИ НОВИ УЧЕБНИЦИ…

ТЕЗИ ПРЕКРАСНИ НОВИ УЧЕБНИЦИ…

Е-поща Печат PDF

• Образът на кан Тервел и на българските владетели в учебниците по “История и цивилизация” за 6-и клас

 

„Живеем във време на стремително скъсяваща се памет.”

Андрей Кончаловски

“Образованието не е просто в заучаването на факти, а в тренирането на ума да мисли.”

Алберт Айнщайн

 

Изводите, които могат да се откроят:

Първо: историческият текст в учебника не е разказ. Той представлява план-тезис за определен исторически период и няма нищо общо с разказ за исторически събития. Затова в него липсва образът на българския владетел и народ. Един план-тезис може ли да мотивира и развълнува  възрастен или дете?! Той може да се яви само като една опорна точка и нищо повече.

За този проблем се знае и говори от години, но МОН сякаш съзнателно го мултиплицира и задълбочава. Наличието на дузина различни авторски колективи и издателства не водят до разнообразие и избор, защото те са съвсем еднотипни. Явно, този фактологичен и съобщителен стил, който води до пълното изчезване на историческия разказ от страниците на учебниците и който е крайно неподходящ за тийнейджърите, е едно от задължителните изисквания и маркери на МОН към авторските колективи. Само в учебниците на изд. „Анубис” [7] и изд. „Рива” [8] текстът  може да се окачестви по-скоро като повествователен. За съжаление, и в тях липсват следи от емоционална интерпретация на разказа и оценка на събитията.

Историята, освен всичко друго, е и обяснение на ценности - двигателите на човешкото развитие през различните епохи, а такова обяснение няма.

Второ: ако се направи едно бегло проучване и анализ на старите и нови учебни планове и програми до и след 2016 г. по „История и цивилизация”, ще се види логиката на промяната и тенденцията, която тя утвърждава.

Старият учебен план предвиждаше изучаването на история на България в две последователни години: в 5-и клас, от Възникване на българската държава до Средновековието, и в 6-и клас, от Българското възраждане до началото на ХХI век. В 7-ми клас: Античност и първи цивилизации, а в 8-ми клас, Общо средновековие 5-15 век.

Новият учебен план обърна хастара, залагайки на хронологичния принцип, а не на ценностния, съобразен с психологическите възможности и потребности на децата и възпитанието им в дух на родолюбие и национална гордост. А децата в тази своя най-активна в интелектуално отношение възраст трябва приоритетно да изучават своята родна история, да търсят и да намират своите корени и своите национални характеристики, даващи им повод за самочувствие и идентичност. И така, в 5-и клас  вече се изучава Античност и първи цивилизации; в 6-и клас Общо европейско и Българско средновековие, в съотношение 50:50; в 7-ми клас история на България: от началото на Възраждането (18 век) до началото на 21 век, и в 8-ми клас Обща европейска история: от 16-19 век до навечерието на Първата световна война.

От пръв поглед се вижда драстичното намаляване на часовете за изучаване на националната ни история. Цяла една година в 5-и клас децата изучават Антична история, при което са отделени в различните учебници от 2 до 6 учебни часа за траките и тракийската цивилизация, чийто ген и наследственост носим ние. Логиката на подобно процентно съотношение е напълно неразбираема и абсурдна! Подобна логика е приложена обаче и в 6-и клас, като съотношението тук е 50 % Общо средновековие, 50 % Българско средновековие! Историята на българската средновековна държава в 6-и клас се изучава изключително компресирано, частично и мозаично на фона на Общата европейска история.

Учениците съзнателно са разпънати на кръст от кръстоносците–новатори

на все нови и нови учебни програми, между Византийското, Западноевропейското и Българското средновековие, между християнското и мюсюлманското културно наследство... Децата изучават Франкската държава, Арабския халифат, Османската държава, Английското и Френското кралство, кръстоносните походи, викингите и норманските завоевания за 26 часа. Точно толкова са предвидени и за собствената ни национална история. За 26 учебни часа децата преминават с бръснещ полет цялата средновековна история на България от нейното създаване до ХIV век, когато е погребана под ятагана на османското нашествие.

Министерството на образованието, заедно с всичките  ползвани от него „експерти” от многобройните партньорски  НПО, е твърдо убедено, че тези миксирани и компресирани до невъзможност за усвояване и запаметяване знания на събития и исторически личности са напълно достатъчни и трайни! Но резултатите от обучението по история през всичките тези години на „реформиране” опровергават тази теза по категоричен начин.

Сложната мозайка от огромно множество понятия, исторически събития и личности, географски пространства, моделира своеобразен лабиринт, в който лесно  може да се загуби не само всеки тийнейджър на 13 години, но и неговите родители със средно или висше образование...

Трето: несъобразеният с възрастовите особености на децата стил, на който са написани учебниците, сложният и обемист понятиен апарат и липсата на заложена и развита ценностна система, предопределят резултата от образователния процес, който е и съвсем логичен –

пълна загуба на интерес в към миналото и историческите ни корени

у мнозинството от младото поколение.

Четвърто: през годините на т. нар. демократични промени българското образование, учебни програми и учебници са обследвани и третирани като място на неуместни традиционни стереотипи, предразсъдъци и дискриминационни практики.Такива са заключенията на националното представително изследване на Комисията по дискриминация, направени съвместно с института „Отворено общество”, Министерството на труда и социалните грижи, както и експерти от други НПО и МНО.

 

Изследването е финансирано по Европейска програма за заетост и социална солидарност „Прогрес” (2007-2013 г.) на Европейската общност. Констатациите и изводът са, че българското образование, програми и учебници на този етап са форма на скрити дискриминационни внушения и практики и че са нужни конкретно разписани изисквания и маркери към авторите и издателствата на учебници, за да се преодолеят традиционните стереотипи. Като такива традиционни предразсъдъци и стереотипи за българите се вменяват тяхното героично минало и национални герои, самочувствието им на „и ний сме дали нещо на света и на вси словени книга да четат”; че хора като нашите възрожденци, Левски, Ботев, героите от Априлската епопея, са светли и достойни личности, заслужаващи уважение и преклонение за саможертвата им в името на освобождението на България.

Традиционен „стереотип” е, че хановете и царете от Първото и Второто българско царство са велики владетели, управлявали велик народ и велика държава, че са устоявали и са се възраждали многократно от пепелищата на чужди владичества и „присъствия”.

Предразсъдък е, че сме наследници на Първата европейска цивилизация - Варненската, както и на Тракийската, дала цивилизационен тласък на всички след нея.

Вече три десетилетия учебниците по „Човек и общество” в 3-ти и 4-ти клас и „История и цивилизация” в 5-12 клас оформят представата на децата и младите българи за родната им история и минало

в контекста на новата мантра

глобализация и мултикултурие. В основата на тази „нова философия” и „парадигма” е заложено като резултат една пълзяща и растяща денационализация и загуба на родолюбиви чувства.

В епохата на глобализация, мултикултурие и политкоректно говорене националните държави са нежелани и тласкани към заличаване на национална памет, дух и култура, към превръщането им в консуматорска биомаса, без национална идентичност и самочувствие.

”Понятията „народ” и „родина” са отживелица и трябва да се забравят”,

това е политическата платформа на днешния ЕС в изказване на Херман ван Ромпьой,   бивш председател на ЕС (президентът на Европа), а Ваня Кастрева, бивша зам.-министърка на образованието, в телевизионно интервю заявява в прав текст, че

„понятието „родина” било натоварено с негативна комотация”, т.е. енергия

Ще припомня  един цитат от близкото минало на един вече бивш министър-председател на България, Иван Костов: „Ние не интерпретираме българската политика (включително и тази в образованието) през българския национален интерес”, и още един, на Петър Стоянов (2000 г.): „България ще спазва международните норми на поведение дори с цената на отказ от национален суверенитет.”

Дали подобна позиция се изповядва и следва от държави като САЩ, Франция, Германия, Англия, Гърция, Полша, Чехия, Унгария, Япония, Русия и десетки други в Европа и по света, които твърдо и неотклонно следват своите програми за патриотично възпитание и опазване на своя суверенитет?!

Вече три десетилетия многобройните правителства на България от целия политически спектър не провеждат политика за отстояване на националния суверенитет, не провеждат в образованието политика на възпитание в родолюбие, национална гордост и самочувствие! А отказът от суверенитет означава дадената държава да се превърне в колония, а гражданите й -  в поданици на метрополията. Подобно усещане се наблюдава от години в българското общество.

Костадин Костадинов е един от многото с широка обществена и професионална дейност, който заявява в публичното пространство: „Идеята е с подмяната на българската история да бъде подменено националното самосъзнание на българите и всъщност децата, които влизат в училище, да излизат оттам като една аморфна маса без национално самосъзнание, възпитание и без изграден национален български дух. Това е нещо, което продължава повече от 26 години. Очевидно е, че след 10 години, когато във всички български училища българите станем малцинство, трябва да има нови учебници, които да бъдат съобразени с новите демографски и етнически реалности в нашата страна. Това е процес, който очевидно върви към своя край и затова се случва по-видимо и по-рязко, това, което наричате подмяна, не е само това, но и фалшификация на българската история. Аз бих нарекъл това антибългарско съдържание.”

Да си припомним думите на Ото фон Бисмарк: „Всички войни и победи се печелят или губят още зад ученическите чинове.”

Какво остава от българската история, бит и култура, когато се изтръгне нейният български дух, нейната цивилизационна роля и принос, нейната хилядолетна традиция?! Празна обвивка – безсмислена, непотребна и ненужна, годна само за рециклиране!

Видно е едно –

уродливото лице на съвременното ни историческо образование,

е обусловено от политкоректното мислене и говорене на българските политически деятели, попаднали в пленническите условия, наложени от метрополията чрез глобализацията и мултикултурието.

За да имаме бъдеще като народ и държава, съвсем не е достатъчно формалното отношение към миналото на нашите предци и чиновническото „отбелязване” (дори не и честване) на кръгли годишнини, белязали историческата ни съдба!

Нуждаем се от нещо изконно като чувство и възпитание, а имено: от „любовта към Родината, която превъзходи всички световни добрини!” (Георги Сава Раковски). А тази любов се възпитава както в семейството, така и чрез историческото образование, което дава училището!

Налице е реален политически, исторически, образователен и морален проблем, който  засяга изучаването на всички епохи: праистория, античност, средновековие и съвременност!

Време е този проблем от жизнено значение за бъдещето на нацията ни да бъде решен по един категоричен и достоен начин от нашите политици и професионални учени, съответстващ на приноса и достойнството на древния ни народ!

Защото миналото и бъдещето ни принадлежат!

 

Златните находки от Варненския некропол

Златните находки от Варненския некропол - златното халколитно съкровище, са кулминацията на намереното досега от тази феноменална култура по българските земи. След 1972 г. разкопките на Варненския некропол са провеждани в продължение на 15 години от вече покойния археолог Иван Иванов. На обща площ от 7 500 кв. м са разкрити 294 гроба с повече от 3 000 златни предмета. Според археолога д-р Джон Чапман от университета в Дърам културата „Варна” е на 7000 години. Неговата хипотеза е, че бретанските строители на мегалити са знаели за българското злато. Намерено е каменно копие на едно от златните украшения в мегалитна гробница във Франция. Интересното е, че в епохата на Варненската цивилизация, която е земеделска, по същото време в Англия земеделието изобщо не е било развито, твърди ученият.