Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2018 Брой 24 (12 юни 2018) НЕ, ОТ БОТЕВ НЯМА ДА СЕ ОТКАЖЕМ!

НЕ, ОТ БОТЕВ НЯМА ДА СЕ ОТКАЖЕМ!

Е-поща Печат PDF

• Отлъчването на поета от българската история и литература не е грешка, а престъпление

• А пък Христо Ботев загива едва на 28 години

 

„Братският съюз на освободените племена и народи

ще да даде на всеки един свой член

належащото му място на Балканския полуостров“.

Христо Ботев


 

След повече от 142 години от героичната кончина на Ботев, можем да правим всякакви равносметки и да изказваме всякакви мнения за него, за неговото битие, за неговите идеи и смърт, за прекрасната му поезия, за страстната му публицистика и революционно му дело. За Ботев са изписани хиляди, много хиляди статии, материали, изследвания, разбори, книги и т.н. И има всякакви мнения – от „Осанна“, до „Разпни го“.

„Присвояван“ е от всички политически и идейни направления в българския обществен живот. Какви ли не хвалебствия за неговата поезия, патриотизъм и революционна борба са изписани? Какви ли не недомислици и мнения, носещи характеристиката на ругатни са изречени?

За какво ли не го обвиняваха и обвиняват?

Какви ли не измислици за смъртта му не съчиняват?

Вече има и друга тактика – бавно и постепенно изличаване на идеологията на Ботев, неговите виждания за социалното освобождение.

 

Това днешните неолиберални глобалисти правят чрез различни политически и образователни механизми, чрез редица отпадания от учебните програми, чрез премълчавания в публикациите в печата и в научната литература.

Тези отпадания и изличавания на творби на Ботев са бавни и постепенни, приличат на отлюспване люспа по люспа на отделни идеи, позиции и произведения на Ботев. Този бавен процес, по аналогия с процесите, на които бяхме свидетели в СДС, можем да го наречем и отлюспване.

Ботев като национална светиня

Независимо от измислиците, обидните квалификации и ругатни, Ботев си остава национална светиня, признавана от почти всички, почти идол, личност с величина не по-малка от Левски. И съвсем не случайно поетът Христо Кърпачев написа своето стихотворение-песен „Земята на Ботев и Левски“. Именно България е „Земята на Ботев и Левски“. И няма патриот, родолюбец, обективен историк и разумен политик, който да не отдаде значимото на двамата великани на българската история.

Не можем да не признаем правотата на мнението на известния в миналото български социалист Георги Бакалов (1924 г.) „Ако за някого с най-пълно право може да се каже: „Той не умира!“ – това е именно Ботев, който днес е по-жив от всеки друг път“.

Да, Ботев е крайно актуален и днес.

Ботев е тачен, особено на 2 юни. Тачен е като поет и като патриот. Млади родолюбци се движат по пътя на Ботевата чета. В училище се изучават негови знаменити и прекрасни стихотворения. По стените на училища и културни институции могат да се видят портретите на Ботев. Ботев е превеждан и издаван в чужбина.

Първо: Ботев е ненадминат български поет.

Поетическото му творчество е малко по обем, но е ненадминато по образност. Да си припомним:

„Настане вечер – месец изгрее,

звезди обсипят сводът небесен;

гора зашуми, вятър повее, –

Балканът пее хайдушка песен!“

Поетическата гениалност на Ботев е оценявана от всички литературоведи, литературни критици и изследователи.

Каквото и колкото да се напише за поезията му, все ще е малко и недостатъчно. Той е единственият българин, признаван, предимно в поезията, като гений. Но може би най-точна е оценката на Пенчо Славейков: „Малко е поетическото наследство на Ботева, но голямото наследство от другите не може да се мери с неговото ... Той е надрасъл времето си, и само ранната му смърт побърка да го имаме в пълния разцвет на таланта. Докато Каравелов и Славейков (П.Р. Славейков – бащата на Пенчо Славейков – б.м.) са се вдъхновявали изключително от служене роду си, Ботев излиза далеч пред тях, и от служене роду си премина преко на служба изобщо у рода человеческого.“ Следователно Ботевата поезия е ценна не само за българския народ, а и за човечеството. Но не по-малко точен е изводът на Тодор Павлов: „Христо Ботев е класическа манифестация на творческите национални и социално-революционни и културни сили на българския народ.“

Второ: Ботев е ненадминат български народолюбец.

Той е на страната на българския народ и против чорбаджиите и духовенството. Но не само обич към бедстващия народ, а и към неговото минало, нрави и обичаи, т.е. той е патриот. В полетата и горите на Балканския полуостров „живее такова многочислено племе, което има своя история, свой характеръ и свои нрави и обичаи, което е трудолюбиво и способно за развитие (к.м. –А.И.) и за политически животъ и което рано или късно ще да изяви своето съществуване и ще да потърси своята изгубена и потъпкана свобода“. Българският народ за Ботев е трудолюбив, с „яки и напукани от труд ръце“. Той определено счита, че нашият народ притежава необходимите нравствени и материални сили за да сломи сам „турския деспотизъм“. Ботев е уверен че ние като народ не трябва да чакаме освобождението си отвън,  скъсването на „петвековните ръждясали вериги на робството“, а сами да си помогнем. Не бива да „чакаме ту Русия да се умилостиви и да дойде да ни избави, ту Сърбия да се реши и да ни помогне, ту Гърция да се убеди и да ни придружи, ту самъ Богъ да слезне отъ небето да ни даде умъ и разумъ...“

Тази негова любов към народа е тясно свързана с омразата към неговите душмани – чорбаджиите. В своите стихове, фейлетони и статии той жигосва силно чорбаджийството. Най-подигравателен е образът на чорбаджията Кир Михалаки в извадения от учебните програми фейлетон „Това Ви чака! (Ако не е истина, не е и лъжа)“. В своето творчество и революционна дейност Ботев  поделя чорбаджиите на „мирски и духовни“.

За него църковната самостоятелност не е решение на главната задача на историческата епоха. Той явно се обявява против „царе, папи и патриарси“. Придобиването на църковната самостоятелност за Ботев има подчинено значение. Той пише: „Въпросът се реши само за духовенството, а за народа ще се реши само когато той остане без духовенство.“ И защо ли се чудим, че Ботев не го обявяват за светец? Той е безбожник (т.е. атеист) и противник на привилегиите на духовенството. Ботев е не само и просто патриот, а предимно човеколюбец и българолюбец. На 26 юни 1875 г. пише в писмо до приятеля си: „Драсовь! преди всичко требва да сме човеци, после вече българи и патриоти.“

Ботев не само обича своя народ и е готов да жертва живота си за него, но и прави саможертва. Но самият той е „въплъщение на онова самобитно в българската душа, което се крие само в колективното цяло – народа“ ... „душата на поета и на народа ... са една същност.“ (Антон Страшимиров, 1922 г.).

Самият Ботев спокойно може да бъде определен като, а и в действителност, един от хъшовете, част от българската революционна емиграция.

Трето: Ботев е голям български революционер, борец за свобода.

Той е привърженик на революцията като средство за ликвидиране на националния и социалния гнет.

Поезията на Ботев е насочена към революцията, освобождението от османското потисничество, правилно определено от Ботев като робство. Свободата за Ботев е политическа (национално освобождение) и социална (освобождаване от потисничеството на чорбаджийте и душманите). Той пише на Драсов на 12 април 1875 г. „Нашата революция требва да се сее въ народа, а не между чорбаджиите“. Неговият призив е:

„Вдъхни секиму, о, боже!

любов жива за свобода -

да се бори кой как може

с душманите на народа“.

Ботев еволюира във вижданията си за свободата и за отделните народности. Първоначално той нарича турците „варварско племе“, но през 1875 г. определя турците като: „турския измъчен и потъпкан народ“ и този народ може да се включи в борбата срещу потисничеството и за свободата стига „да се откаже от своя фанатизъм и, без да обръща внимание  на религиозните и национални разлики, които съществуват между него и нашия народ, поиска да се съедини с нас, за да се отърве от общия враг.“

Ботев не е националист, не е шовинист, не поставя и не провъзгласява българско превъзходство над другите народи, а е истински патриот, човек който обича своя народ, бори се за свободата му, но не пренебрегва другите народи и техните стремежи за социална свобода. Той е за освобождаване и на другите балкански народи.

В неговата публицистика се пропагандира братството и свободата между народите: „Братският съюз на освободените племена и народи ще да даде на всеки един свой член належащото му място на Балканския полуостров“. Ботев е враг на фалшивия български патриотизъм:

„Патриот е - душа дава

за наука, за свобода;

но не свойта душа, братя,

а душата на народа!“

А това е ярко  послание и към съвременните патриотари, които за власт, облаги и т.н. пренебрегват интересите на народа.

Ботев е не само за национална свобода, а и за социална свобода и въстание (революция) на бедните и обезправените народни слоеве. Той отправя призив към бедните: „Ако биха попитали гладните, то моя рецепт е възстание против днешния обществен строй. Съсипете тая йерархия в човечеството и ще видите, че ще се унищожат причините на нашите страдания.“

За него е присъщо внимателното вглеждане в живота и определяне на истинското състояние на нещата. Той е наясно, че: „Всичките сиромаси работници отъ каквато и да са народность, дето и да живеятъ, са братя помежду си, братя по страдания и по мащеха съдба. Потъпкани и ограбени отъ правителствата и богатите, работниците, ако и да се трудятъ до изнемощяване, пакъ нематъ що да ядатъ, пакъ живеятъ по-зле и отъ скотовете.“

За Ботев свободата е необходимост за развитие на народа. За развитието на една личност и за цял народ е необходимо достигне „...нравствено и материално благосъстояние, преди всичко е потребно, такова едно условие, което се нарича свобода;“

Четвърто: идеологията на Ботев е сред най-прогресивните в Европа.

Философските и политическите възгледи на Ботев са развити в неговите статии, в неговата публицистика, най-вече в статиите му в „Дума на българските емигранти“ и „Знаме“.

Идейният образ и философско-социологическата същност на публицистиката и поезията на Ботев се определят не от отделно взети думи и фрази, а от цялостното му творчество и революционна дейност. Той е революционер-демократ. По своите философски възгледи е материалист и атеист. Тези негови възгледи са повлияни от руските революционни демократи, предимно от тези на Чернишевски.

Философските възгледи на Христо Ботев, както сполучливо посочва Асен Киселинчев (1949 г.) „представляват най-високата точка, до която можеше да достигне нашата научна прогресивна материалистическа и прогресивна мисъл до Освобождението.“

Той е идеолог на народната революция, на радикалния преврат в обществото. Тези негови идеи са много по-ясни, по-последователни и много по-крайни от тези на неговите съвременници (Хр. Кабакчиев, 1915 г.).

В навечерието на Освобождението в българското национално-освободително движение има оформени две главни течения: умерено демократично, отразяващо и възприемащо тогавашните радикални възгледи, водено и вдъхновявано от Любен Каравелов; революционно – с доста белези на социално-утопично, водено и вдъхновявано от Христо Ботев. В своите философски и социологически възгледи Ботев свързваше политическото и социалното освобождение. За него бе недостатъчно само националното освобождение. Той работеше и за социалното освобождение на българите от гнета на чорбаджиите и търгашите.

 

следва