Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2018 Брой 30 (24 юли 2018) ИНТЕЛЕКТУАЛНАТА НИЩЕТА НА НАТО

ИНТЕЛЕКТУАЛНАТА НИЩЕТА НА НАТО

Е-поща Печат PDF

Срещата на върха в Брюксел, на 11 и 12 юли т.г., бе съпроводена от повишена нервност, свързана с редица изявления на президента Тръмп. Рекламистите на НАТО пуснаха редица статии, които трябваше да демонстрират “нерушимия съюз” между двата бряга на Атлантика, но всъщност в публикациите най-често прозираше крайна тенденциозност, а не нещо важно или значимо.

Бившият посланик на САЩ в НАТО Никълъс Бърнс написа в “Ню Йорк таймс”, че НАТО ще “защитава демокрацията и свободата от атаките на Русия и Китай”. Той настоятелно твърди, че конвенционалните и ядрените сили на НАТО са най-ефикасният начин за защита на Европа и САЩ. Обаче следващото предложение на Бърнс визира Путин и Русия, така че става ясно, как именно това е “основната заплаха” за Америка. Бърнс обаче премълчава, че за Русия ще е много по-удобно да атакува САЩ не откъм Европа, а през Арктика, все едно дали с ядрени ракети от подводници, които сноват в океана край бреговете на САЩ, но Русия не е правила такива неща и не ги прави от дълги години.

Когато президентът на САЩ пристигна в Брюксел, европейските му съюзници усетиха, че най-вероятно Доналд Тръмп няма да погребва НАТО. Но причините за техните вълнения си останаха, особено когато Тръмп се изказа рязко по адрес на Германия. Още нещо - той внесе тон на търговия в дискусиите - така партньорите по-скоро се пазаряха, отколкото да дискутират, както е редно за държавни мъже.

 

Американският президент заяви, че сега държавите членки на алианса трябва да внасят в НАТО не по 2 % от своя БВП, както бе прието на срещата в Уелс през 2010 г., а по 4 %, което предизвика смутения отговор на Йенс Столтенберг, генсека на НАТО, че първо трябва да се достигнат 2 % разходи, както е договорено. И Макрон изрази несъгласие с Тръмп, според него 2 % са напълно достатъчни. Към момента повечето от членките на НАТО отчисляват по-малко от 2 % от своя БВП, а Естония, Великобритания и Гърция са “отличници” - те дори надхвърлят определените нива на вноска.

За да се изгладят противоречията между западните съюзници, в първия ден на Срещата на върха на НАТО бе оповестена Брюкселската декларация за трансатлантическа сигурност и солидарност в 13 точки. Във втора точка е посочена Русия, “която хвърля предизвикателство към международния ред с дестабилизирането на Украйна и чрез нелегалната и нелегитимна анексия на Крим, с нарушаване на международното право, с провокативна военна активност, с опитите си да ерозира институциите на НАТО и да посее вражда”. В тази втора точка всъщност е визиран тероризмът. Още от епохата на Обама пропагандното клише “Русия = тероризъм”, се превърна в натрапчив сюжет. В точка 9 три постсъветски  държави - Молдова, Украйна и Грузия (плюс Босна и Херцеговина), са посочени като “източни партньори” на НАТО.

Срещата на върха не можа да заглади сериозните основания за безпокойство у европейците - американският президент подчерта, че САЩ може да напуснат НАТО, въпреки че не е неотложно необходимо, а също и че е “силно разочарован” от текущата ситуация.

По линия на конкретните решения, Дания, Латвия и Естония официално активираха новото командване на Северната многонационална дивизия, в която участват Канада, Великобритания и Литва. Новата структура ще осигурява непрекъснат оперативен мониторинг на региона, под нейно командване ще са между две и четири бригади, в случай на възможен конфликт в Балтийско море.

Взети бяха решения да се открие нов Център за кибероперации в белгийския град Монс, за увеличаване на подкрепата за Йордания и Тунис в борбата им с тероризма, за започване на нова програма на НАТО в Ирак.

Направени бяха и редица изявления по повод вероятното приемане на нови натовски членки, сред които Македония, Украйна и Грузия. Но и в трите случая съществуват затруднения, например Македония не може да влезе в алианса, ако не е решен окончателно въпросът с нейното название.

На 12 юли, четвъртък, бе съгласуван и въпросът за по-нататъшното присъствие на натовски войски в Афганистан до 2024 г. Това значи, че алиансът трябва да търси пътища за транзит на военни пратки за Афганистан. Пакистан се ориентира към самостоятелен политически курс и стратегически клони към отношения с Китай, затова американците все повече разчитат на Казахстан за транзитирането на военни пратки. В Брюксел бяха проведени срещи с президентите на Грузия и Украйна, като и на двете бе обещана подкрепа и за в бъдеще от страна на алианса.

В заключителното слово на Йенс Столтенберг, на 12 юли, генералният секретар трябваше да убеждава присъстващите, че щом НАТО е добро за Европа, значи е добро и за САЩ. Сиреч, НАТО защитава Америка в Европа. Като цяло, натовският курс за конфронтация с Русия ще продължи, тъй като иначе не може да бъде оправдано и съществуването на западния военен блок.

Джонатан Маршал пише следното в “Consortiumntws.com”: “Интелектуалната нищета, която е налице в подкрепата на идеята за съществуването на НАТО, означава, че още от 1989 г. запазването на алианса се опира на бюрократични и корпоративни интереси (посредниците в отбраната), а не на реални заплахи за сигурността. НАТО се превърна в нещо повече от скъпо струваща реликва... Предложенията за разширяването на НАТО с Грузия и Украйна... за разполагането на дестабилизиращи системи за противоракетна отбрана в Източна Европа подхранва напрежението между НАТО и Русия и реанимира призрака на случайната война”.

НАТО и в бъдеще ще използва пропагандата, шантажа, подстрекателството, лъжите. Както показаха разсекретени от властите в САЩ документи от декември 2017 г., Джордж Буш-старши и Джеймс Бейкър обещали на Горбачов през февруари 1990 г., че НАТО няма да се разширява на Изток.

Още оттогава вдъхновителите на алианса възпроизвеждат систематично лъжи.

 

13.07.2018, fondsk.ru

Превод Илияна Велева