Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2018 Брой 30 (24 юли 2018) ЗА РОДИНАТА С ЛЮБОВ

ЗА РОДИНАТА С ЛЮБОВ

Е-поща Печат PDF

В памет на проф. инж. Христо Иванов и на министър-председателя Георги Димитров

 

• 70 години от строителството на първия машиностроителен завод за минни машини, гр. Перник

• 70 години от строителството на първите руднични електрически локомотиви

 

Началото е твърде интересно. Поставено е от двама души: инж. Христо Иванов – предложил „спешно“, а министър-председателят Георги Димитров – утвърдил веднага, ето как.

През 1947 – 1948 г. се изпълняваше т.нар. двегодишен стопански план за развитие на Народна република България. Наричаха го още „Възстановителен“. Целта бе да се възстанови довоенното производство от 1939 г. Считаше се, че той ще постави основите на следващите петилетни планове.

Важно място в този план заема развитието на мина „Перник“. Задачата е рязко увеличение добива на въглища, за да се задоволят нуждите на БДЖ (тогава всички локомотиви са на въглища), за населението и за новостроящите се електрически централи.

Едно от „тесните места“ в рудниците се явява подземният транспорт. За решаването на въпроса са необходими електрически локомотиви. Такива се произвеждат в Германия, но заводите са разрушени от войната.

Могат да се потърсят евентуално в Чехословакия. Задачата е много важна и с нея се заема министър-председателя Георги Димитров. За целта той изпраща в началото на 1947 г. тричленна комисия – ръководител  икономист и членове – двама инженери от Министерството на тежката промишленост.

В братската страна делегацията е посрещната хладно. Чехословашките предложения са неприемливи – висока цена и далечен срок на доставка – след две години.

Инженер Христо Иванов, немски възпитаник от 30-те години и бивш главен механик на мина „Перник“ обаче, твърдо отстоява интересите на нашата страна:

- Колеги, цената е висока, но ние ще я приемем, но не можем да приемем срока на доставката. Той е много дълъг и не ни устройва. Молим Ви да ни доставите част от локомотивите веднага, а останалите до края на годината, за да задоволим нашите нужди.

Отговорът на доставчиците е отрицателен. Тогава Иванов изказва съжаление, че не може да се сключи договорът и твърдо заявява:

- Нашите нужди, пак повтарям, са неотложни. Ето защо ще се наложи ние да си произведем локомотивите, и то в срок до една година.

Всички присъстващи се изненадали от думите му, но не ги вземат насериозно, защото знаят, че страната ни нито има завод, нито специалисти за подобно производство.

След завръщането  на групата в България отговорникът се явил при Георги Димитров и го запознал подробно с проведените разговори. Министър-председателят внимателно изслушал доклада и казал да дойде и инж. Иванов. Георги Димитров търпеливо изслушал и втория доклад, след което настоял:

 

- А вярно ли е, че си заявил родно производство след една година?

- Да, вярно е. Наложи се да защитя нашето достойнство. Тези хора ни подценяват. Считат ни едва ли не за несериозни купувачи и неподготвени техници.

- А държиш ли още на думите си?

- Разбира се! – уверено отвърнал Иванов.

- И как може да стане това? - отново попитал Димитров.

- Ще го осъществим по един рационален начин. Мина „Перник“ има много добра ремонтна база за ремонт на машините. Ще отделим базата от мината и ще я подчиним пряко на Министерството на тежката промишленост, след което ще я направим завод. Това лесно ще стане, тъй като предприятието е държавно. Ще построим нови цехове. Успоредно с разширението ще построим и локомотивите с наличните машини и кадри. Ще подготвим най-напред чертежите, след което ще изготвим отделните детайли и възли. Ще създадем проектантско и конструкторско звено, ще доставим металорежещи машини и ще назначим и обучим допълнително кадри.

- Достатъчно, Иванов! Разбрах, че добре си обмислил въпроса. По тази причина аз казвам: от утре започваме да строим завода. И от този момент ти си директор на този завод! Желая ти успех! Очаквам да ме държиш в течение по важните въпроси. Ще уведомя министър Югов да започне необходимата процедура.

Още на следващия ден е мобилизиран колективът на ремонтната дейност за новата задача. Нарекли завода на името на Сталин, което име е сменено със „Струма“ след 1956 г.

След шест месеца упорит труд излизат първите локомотиви. Срокът е съкратен наполовина и въпросът е напълно решен – локомотивите влизат в рудниците. Един от тях е изпратен през есента на Пловдивския панаир.

Чехословакия има отделна палата в панаира, със съответните специалисти, които не могат да повярват нито на очите си, нито на представителя на завода. Ето защо заминават за Перник. В индустриалния град ги очаква нова изненада. Посреща ги директорът на завода дружелюбно и с усмивка, оня същият инженер, който им заявил, че ще произведе локомотивите. Гостите видели всичко, останали доволни, изказали своето възхищение от успеха и благодарили за гостоприемството.

Завръщайки се в родината, чешките специалисти отчели своята грешка. Разбрали колко са загубили от неосъществената сделка. Дошли до извода, че нашите хора са проявили героизъм, строили с любов и оптимизъм. Представили инж. Христо Иванов на президента Лудвиг Свобода за награда. От своя страна президентът позвънил на Георги Димитров, поздравил го за големия успех и му съобщил, че правителството на Чехословакия награждава инж. Христо Иванов с орден и карта за почивка 20дни в Карлови Вари. Помолил го час по-скоро да му изпрати героя, за да му връчи наградите.

Уместно е да завършим с народната поговорка: „Силните личности, колективи и държави се уважават, от слабите никой не се интересува“.

Драги читатели, искам да споделя още четири неща:

1. Като ученик в Пловдив имах удоволствието да видя експоната – локомотив. В първия учебен ден на 15 септември 1948 г. от училище ни заведоха да видим новостите. Локомотивът беше такава новост. Направи ни впечатление, че до него румънците бяха изложили нормален жп локомотив.

2. През учебната 1957–1958 г. имах щастието да бъда студент на доцент инж. Христо Иванов – завеждащ катедра „Механизация на мините“, и да слушам неговите лекции по „Минни машини“. По-късно той стана професор.

3. През същата учебна година лекции ни четеше и доц. инж. Кирил Бандов – завеждащ катедра „Рудничен транспорт“, по-късно професор и зам.-министър на енергетиката. В часовете по „Електролокомотивна тяга“ той ни разказа с подробности тази история, която аз току-що ви преразказах.

4. Всички студенти бяхме обхванати от чувството на радост и благодарност, че имахме такива прекрасни преподаватели. И когато след една година се дипломирахме и отправихме към минните предприятия, ние отнесохме със себе си освен  знания и частица от техния ентусиазъм и родолюбие

 

Инж. Филип СТОЯНОВ

20.06.2018 г.