Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2018 Брой 31 (31 юли 2018) България преди парламентарната ваканция: ПОЛИТИЧЕСКО ТАНГО ЗА ТРИМА

България преди парламентарната ваканция: ПОЛИТИЧЕСКО ТАНГО ЗА ТРИМА

Е-поща Печат PDF

• Приказка за възрастни, управлявани с лъжи и скандали

 

В разгара на „борбата” с чумата по преживните животни в Странджа, която управляващите и „присъдружните” им журналисти и медии представяха като безалтернативна стратегия, изисквана от ЕС, министрите на вътрешните работи и на земеделието, храните и горите се оплакаха от липсата на обществено доверие в институциите. И по-специално, в искреността и компетентността на ръководените от тях ведомства и структури.

Късните признания на управляващите за „лошата комуникация” с населението всъщност са заемки от оправданията на Иван Костов за изгубените парламентарни избори през 2001 година: „Управлявахме добре, но не обяснявахме добре”. И по същество тези откровения прикриват една несбъдната мечта – подобно на лирическия герой в стихотворението на Христо Радевски „Към партията”, избирателят да каже за управляващата коалиция: „Аз знам, аз вярвам, че си права, когато съгрешиш дори”.

Неслучайно дясната извънпарламентарна опозиция тръби, че комунизмът се завръщал в България. Към такъв извод насочва и решението на САЩ да възобновят от София предаванията на български език на радио „Свободна Европа”.

 

 

Защо въпросното радио ще се настани в София, а не в Мюнхен, Виена, Прага или Будапеща? Очевидно, защото там американофилията отдавна е изветряла и за чужди пропагандни рупори място няма. Докато в България, при цялата русофилия на населението, властите са готови да приемат всичко, защото се чувстват гузни и виновни: не пред собствения си народ, а пред Вашингтон. Особено след като в Доклада за състоянието на националната сигурност през 2017 г. Русия вече не се сочи като заплаха, а замразяването на проекта АЕЦ „Белене” е представено като криещо потенциални рискове за националната сигурност. Какви „евроатлантически ценности”, щом Русия е заплаха само според Цветан Цветанов и декларациите на НАТО? След срещата си с Владимир Путин в Хелзинки на 16 юли и Доналд Тръмп се представи за „жертва” на Русия, но неговите метаморфози в туитър са общоизвестни.

Как народът да има доверие в институции, които променят своите решения след всяка по-значима негативна обществена реакция? Особено когато с ролята на адвокати на управляващите са се нагърбили хора като Антон Тодоров, Спас Гърневски, Тома Биков и Делян Добрев. С изключение на Добрев, останалите никога не са членували в ГЕРБ, но за сметка на това са стажували в СДС / ОДС. А Тома Биков премина и през ДБГ, без да сподели вината за провала на „червената кукувица” Меглена Кунева. После, без никакви скрупули, премина на доброволна служба в ГЕРБ. Антон Тодоров пък е автор на книгата „Шайка. Бойко, Цецо, Росен и други негодници”, от която се разграничи когато стана депутат на „шайката”. Днес в промеждутъците между две предавания „Документите” по тв „Европа”, политологът на повикване Тодоров участва в брифингите на ГЕРБ. И застанал до Делян Добрев и Цветан Цветанов, „разобличава” с фалшиви новини ту бизнеспартньорството между банкера в изгнание Цветан Василев и депутатката от БСП Елена Йончева, ту „подстрекателствата” на Корнелия Нинова при протестите срещу евтаназията на овцете и козите в Странджа. От екрана на “Канал-3” му приглася Илиана Беновска, която се държи така, сякаш Нинова, а не Бойко Борисов е премиер на България. Дори се похвали, че я допуснали до пленума на БСП, на който бяха оповестени „Алтернативи за България”, които Столетницата предлага като база за обществена дискусия. Но... Беновска я измъчва само това дали Нинова е манипулирала или не протестите в Странджа. Каквото и да беше отговорила Нинова, Беновска щеше да го извърти според възложената й поръчка. И след като лидерът на БСП я подмина като експрес малка гара, продължи да излива отровата си от екрана на „независимата” телевизия „Канал-3”. Не срещу убийците на животновъдството в Странджа, а срещу президента Румен Радев и Корнелия Нинова. Така се отблагодарява на Борисов, който я заведе при Папата в Рим за 24 май.

Не остават по-назад и някои водещи от „националните” телевизии, които питат гостуващите им представители на БСП: „А откъде ще вземете пари за безплатните детски градини, за по-високи заплати и пенсии?”. Отговори от типа на „Ще спрем течовете на държавни ресурси” не ги задоволяват. И не толкова тях, колкото тези, които им плащат.

Според международната организация „Европейски център за пресата и свободата на медиите”, управляващите в България подкупват медиите. Оставаше да добавят, че те конкурират в това отношение фондация „Америка за България”, за която центърът не споменава. Но и „глухият султан в Египет” трябва да  е разбрал, че истински свободни и независими медии в България няма. Друг е въпросът, че и не може да има. Защото, както пише Ленин в „Партийна организация и партийна литература” (1908 г.): „Да живееш в обществото и да бъдеш независим от обществото, не може”. Затова всяка медиа трябва да уточни от кого е независима. От читателя, от зрителя и слушателя, от издателя, от своя собственик или от правителството? Същото се отнася и за журналистите, парадиращи със своята независимост. Никой, който предлага своя труд срещу заплащане, не е напълно независим, но и в слугинажа трябва да има някаква мяра. За много от жриците на „свободното слово” у нас, обаче, отъркването около властта е смисъл на журналистиката. Защото, както казва Алековият Бай Ганьо: „Келепир има в тази работа!”.

Друг е въпросът, че и властимащите се държат като маймуни, опитващи се да извадят орех от гърне. Тоест, не се сещат да си разтворят шепата, след като са хванали келепира, без да съзнават, че това е капан. Историята с ремонтите на прясно приети закони (за акциза върху бездимните цигари, за горивата, за шума в курортите и т.н.) и особено прегласуването на поправките в Закона за приватизацията, предложени от ПП „Атака” и ВМРО, е показателна. Защото при гласуването в пленарната зала на предложените промени „против” лобистките нововъведения (предвиждащи амнистия със задна дата на приватизатори, които не изпълняват приватизационните си ангажименти) гласуваха само депутатите на НФСБ и 22-мата депутати на БСП (от общо 79), които присъстваха в залата. Поправките бяха приети с гласовете на ГЕРБ, ДПС, „Воля”, „Атака” и ВМРО. Вицепремиерът Симеонов квалифицира тези поправки като „Спасяването на редник Киро”, имайки предвид, че от съкращаването на срока за изпълнение на приватизационните ангажименти от 10 на 5 години ще се възползват приватизаторите на БМФ братята Домусчиеви, които няма да платят на държавата 58 млн. лева. Волен Сидеров пък квалифицира ходатайствата на Симеонов за втория лифт в Банско като „Спасяването на редник Цеко” и поиска той да се извини за упреците си срещу съдружниците си в ОП и срещу премиера Борисов. На свой ред Сидеров прикани Симеонов да напусне правителството, щом смята че то предлага лобистки законопроекти. От страна на ГЕРБ, вместо подкрепа, дойде „приятелски огън” за вносителите на поправките. След заплахата на Валери Симеонов да изкара НФСБ от управляващата коалиция, и особено след наложеното от президента Радев вето върху лобистките поправки в Закона за приватизацията, Борисов заповяда да ПГ на ГЕРБ да пренапише текстовете, за да отпаднат съмненията в лобизъм. С посърнали физиономии по първите мъже на ГЕРБ обявиха на брифинг в НС, че ще приемат мотивите на президента, за да спре противопоставянето между институциите. Цветанов все пак не пропусна да вметне, че президентът явно е разполагал с изпреварваща информация за съвещанието при премиера Борисов. Така или иначе на 26.07.2018 г. лобистките поправки - параграфи 3 и 4 от Закона за приватизацията и следприватизационния контрол, бяха премахнати с рядко срещано единодушие в НС.

Президентът се оказа прав, а публиката се убеди за пореден път, че този кабинет и този парламент са вредни за нейното здраве, понеже обслужват интересите на олигарсите. ГЕРБ се отметна от собствения си закон, а пропастта между участниците в ОП стана още по-дълбока. Валентин Касабов и Волен Сидеров дори се сбиха в стаята на ОП, а Веселин Марешки се опита да предотврати ескалацията на тлеещата между тях неприязън. Да видим как ПП „Атака” и ВМРО ще вземат реванш от НФСБ? И дали при евентуалното напускане на управляващата коалиция от хората на НФСБ, към нея няма да се присламчи Веселин Марешки... Все пак в управляващата партия не са особено гнусливи, щом трябва да се довърши мандатът.

Разбираме защо въпреки успешното европредседателство „божеството” на ГЕРБ Бойко Борисов е перманентно в лошо настроение. След успешното изтребление на овцете и козите в Шарково, Болярово, Воден и други села и след разпространените от социалните мрежи и редица сайтове твърдения за купени от него гръцки остров или къща на любовница в Барселона, само обвинения в лобизъм за братя Домусчиеви му липсват!

Междувременно, пред Народното събрание изникна нов палатков лагер, който трябва да противодейства срещу протеста на майките на деца с увреждания, които социалният министър Бисер Петков обвини в анархизъм. Наемници провокатори в полза на управляващите винаги могат да се намерят и купят. По същия начин, по който Антон Тодоров използва „видеопризнанията” на някой си Тодор Атанасов за получените „инструкции” от председателя на БСП Корнелия Нинова. Странната птица Атанасов скоростно изтри профила си от фейсбук, но казаното от него остана записано на телефона на новоизлюпения пиар на ГЕРБ Антон Тодоров... Или “Тони Мършата”, както го нарече д-р Димитров по тв „Скат”, след като самият Тодоров заяви в парламентарната зала, че бил като мумията: не спял, не ядял и не давал мира на комунягите. Забравил беше обаче, че преди да мумифицират фараоните, жреците са изваждали мозъка от черепите им. Сиреч, мумиите са безмозъчни...

Колко бързо прегоря тамянът на „успешното” европредседателство?! А вече и „зърнарите”, които обират каймака на европейските субсидии, се обявиха срещу протестите на животновъдите от Странджа. Дори се заканват да дойдат пред Министерски съвет в София.

„Sic transit Gloria mundi” („Така отминава световната слава”), гласи една римска поговорка. Два пъти по-бързо отминава славата, базирана на лъжи и самохвалства. Сега вниманието на публиката се пренася от трубадурите на ГЕРБ върху еврозоната. Макар че от ЕС ни поканиха с половин уста и шест допълнителни изисквания да постоим неопределено време в чакалнята на тази зона.

За онези, които приемат тази покана като особено благоволение, ще напомня, че Дания отхвърли на референдум еврото, а Великобритания никога не е кандидатствала за еврозоната. Нещо повече, през 2019 г. ще напусне окончателно и ЕС.

Благоденстваща Швейцария не членува нито в НАТО, нито в ЕС, а дори в Сърбия, според президента Александър Вучич, жизненият стандарт е по-висок от този в „европейска” България. Да не говорим за дълговите проблеми на Гърция, Португалия и Италия, които отдавна са в еврозоната и Шенген.

Френският президент Еманюел Макрон твърди, че ЕС и еврозоната трябва първо да се реформират, преди да се разширят. Май трябва да го послушаме, за да не преживеем нови разочарования. Лъкатушенията, хвалбите, скандалите и сътресенията в управляващата у нас „герберско патриотична” коалиция не вещаят нищо добро. Някои вече превеждат ОП като „Опитомени патриоти” или „Осигурен провал”, което ще бъде проверено на първите избори.

Тангото за трима може да свърши и по-рано, но е време да спрат да ни разказват  приказка за възрастни, управлявани досега с лъжи и скандали.