Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2018 Брой 31 (31 юли 2018) МОБИЛИЗАЦИОНЕН ПРОЕКТ ЗА НЕОТМЕНИМА ПРОМЯНА

МОБИЛИЗАЦИОНЕН ПРОЕКТ ЗА НЕОТМЕНИМА ПРОМЯНА

Е-поща Печат PDF

• Записки за един навременен документ, за вълнението от неговите цели и за надеждата, че България ще пребъде въпреки всичко

 

Първо в зала 3 на НДК слушах, а после внимателно изчетох, стенограмата от представянето на “Визията” от Корнелия Нинова. Непосредствено след това се заех с “Проекта за България”. Четях и ме обземаше особено вълнение. Имах усещането, че се случва нещо, което отдавна съм чакал. Държах в ръцете си убедително доказателство-документ, който не си приличаше с нито един доклад или резолюция на конгрес или форум на БСП. Изчистен от фразеологизми и мантри за “европейско бъдеще” и “евроатлантически ценности”, “Проектът за визия за България” оценяваше правдиво и с точни думи пътя на държавата и народа ни в преизподнята на това, което евфемистично наричаме преход. Не предлагаше готови решения, но определяше “отечество”, “народ”, “справедливост” и “семейство” за главни ориентири. Признаваше, че “системата ни убива”; че „тя не може да бъде кърпена” и че „единственият изход е тя да бъде променена”. И че за промяната е необходимо обединение на националната енергия, необходим е „нов обществен договор”, който може да ни изведе „на нов хоризонт в съществуването ни като държава”.

 

“Визията” определяше като незаобиколими ценности „националния интерес и суверенитета на България”. Разобличаваше лъжите, обосноваващи прехода, че държавата е лош стопанин, а пазарът е демиург на историята и обществените отношения; че частните структури са тези, които работят за обществения интерес... Предлагаше стратегически подход при използването на националните богатства, спиране на приватизацията и скритата й форма - дългосрочни концесии на стратегически предприятия в енергетиката, транспорта, ВиК сектора и прочее, и прочее.

Четях и осъзнавах кое постепенно вдигаше градуса на вълнението ми. “Визията” предлагаше възстановяване, изграждане и утвърждаване на социалната държава като отрицание на неолиберализма, който в български условия създава нетърпимите неофеодални форми на управление и самоуправство - една опасна мутация на симбиозата от мафиотско-олигархическия модел и социал-дарвинизма. Нима не е вълнуващо?!

 


На представянето на “Визията” в зала 3 на НДК Корнелия Нинова убедително посочи инструментариума, с който “Проектът за България” може да бъде осъществен - това е държавата като активен регулатор и равноправен участник в икономическите и най-важните аспекти на обществено-държавните отношения - здравеопазване, образование, култура, сигурност. “Визията” предлагаше държавата да се върне там, откъдето така непростимо лековерно бе изгонена. Изразена чрез диспозицията “икономическа държава, а не бездържавна икономика”, идеята на “Визията” дава и една друга представа за идейния път на БСП. Без да назовава непростимите през годините отклонения в живота от генералната линия на партията на социалната идея, “Визията” обръща стрелката отново към главния коловоз – отговорността за България и народа. Няма съмнение, че този факт ще бъде отчетен. Особено от главния доминант на статуквото, който според различни източници и пресмятания владее вече еднолично над 45 % от икономиката на България, а това предполага силен насрещен вятър и неуморими протестъри при всяко завръщане на БСП във властта. Това, от своя страна, поставя със страшна сила въпроса за съюзника. Според скромното ми разбиране, той може да бъде само един – народът! Народът на България с главна буква!

“Визията” засяга едни от най-главните недъзи на общественото развитие през 28-те години на прехода: корупцията; сбърканата политика по отношение на миграцията от страната и в страната; противодействията на опасната тенденция в ЕС, която го превръща от съюз на ценности в съюз на интереси; метастазите от срастването на политическите кръгове с финансовите потоци и все по-голямата уязвимост и незащитеност на малкия човек, живеещ в голямата европейска общност.

Особено място е отредено за отношенията с Русия, за двойния стандарт на „големите” и тяхната ревност и натиск срещу БСП и срещу България при всеки опит за по-тесни съюзи и отношения с руската страна, основани на принципна и ценностна, завещана от историята основа, което изобличава безпардонното погазване на всякакви прокламирани принципи и решения, когато е въпрос за интереса на „големите”.

Много са достойнствата на “Визия за България”. Може би най-ценното сред тях е предложението за вглеждане в опита на Унгария и Словакия например, в поведението на политици като Орбан и Фицо, за които националният интерес е определящ, а неговата защита създава онези условия, в които народите на Вишеградската четворка живеят добре. И държавите им укрепват и просперират.

“Визията” отчита вината за някои от най-знаковите грешки на БСП като плоския данък, като конгресното решение за влизане на България в еврозоната, като приватизацията на естествените монополи и въобще оттеглянето на държавата от принципните нейни отговорности за национална насоченост в образованието и политиките, които похитиха здравето на народа.

Няма съмнение, че всички изброени дотук теми за дискусия и предложения са особено важни. Но по-важното от всичко е, че те са адресирани към пасионарното чувство на българите, което несгодите, лъжите, разочарованията и убийствените практики на прехода все още не са успели докрай да унищожат. Това е и главната заслуга на политическото ръководство, правилно преценило, че смисълът на “Визията” е в мобилизационната същност на проекта за бъдещето на България, а достойнството, което само нискочели отрицатели могат да оспорят, остава за БСП, все още най-голямата национално организирана политическа сила.

В този план опитът да бъде осмислен самоубийственият поход на нацията и държавата и да бъде възпряна бодряческата крачка на обществото към историческата пропаст по неговия път, не бива да оставят никого безразличен. По начина обаче, по който “Визията” буквално бе скрита от широкия поглед и непредубедената оценка на народа, по организираното премълчаване или спорадичните залпове на отрицание от страна на медии и властови фактори, може да се съди главно за тревожната степен на закърнялост на националния рефлекс за самосъхранение. По-тежка диагноза от тази е само безхаберието и отсъствието на отговорност за българското бъдеще.

Сложният грехопис на партиите, участващи в прехода, все някога ще бъде разчетен докрай. Никой не отрича техните вини. Те са огромни, а причинените загуби са невъзвратими. И в тази ситуация, както би казал Дядо Вазов, “Господ от свода през гъстия дим гледаше на всичко тих, невъзмутим”. Но всичко това ще е до време! Който е преяждал, непременно ще повръща. И Господ не може да изтърпи такава несправедливост. За грешниците адът е неизбежен. И предстоящ. Те могат да сменят с по-малка единствено нагревателната плоча на котлона под казана с катран. И то само в един-единствен случай: ако се включат отговорно и всеотдайно в спасителното дело за съхраняване на народа ни от изтребление и за спасяване на българската държавност.

Такава е главната политическа задача днес. И БСП направи първата крачка във вярната посока. “Визията” и като текст, и като организация на целите, разбира се, не е съвършена, макар да беше представена убедително от Корнелия Нинова на 21 юли в НДК. Допълненията и уточненията в нея са неизбежни. Големият въпрос обаче е в неизразената докрай непоколебимост на политическата воля, с която БСП, като учредител на този мобилизационен проект, се наема той да бъде осъществен.

Без катарзис ще бъде трудно.

Без завръщане на БСП към собствените й корени - невъзможно.

Остава обществената отговорност на всички нас, които оценяваме потребността от „Визията”, не да възпираме със съмнения социалистите, а да ги насърчаваме с увереност. Да приобщаваме и нашата воля и сила за една неотменима промяна в името на България.