Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2018 Брой 36 (2 октомври 2018) ЗА МИНИСТЪРА И МИН. ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

ЗА МИНИСТЪРА И МИН. ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

Е-поща Печат PDF

Уважаеми проф. Илчев, син на акад. Илчо Димитров,

Драги колеги,

Позволете ми да кажа по няколко думи за акад. Илчо Димитров и за министър-председателя през 1995-1996 г. доц. д-р Жан Виденов.

За мен Илчо Димитров е голям български историк. Той е и държавник, който притежаваше вродените политически качества – далновидност, красноречивост , честност.

С Илчо Димитров се запознах, когато той беше . министър на просветата, (1995-1996 г.), а аз – народен представител   Но той беше спечелил моето доверие десетилетие по-рано, когато прочетох книгата му за партията политически кръг „Звено“. Като колекционер на книги от и за политически личности, на един дъх прочетох издадената през 1995 г. негова книга за министър-председателя (лятото на 1944 г.) Иван Багрянов. Бях  впечатлен от проницателността на автора и от умението му да мисли и пише ясно. На другия ден, той беше дошъл в парламента за депутатски питания и го поздравих за положения труд.

Мои настолни книги са „Дневник“ на премиера (1940-1943 г.)  проф. Богдан Филов и „Събития и хора“ от ерудита премиер Константин Муравиев. Тези книги са издадени под редакцията и с предвговори на акад. Илчо Димитров.

За Илчо Димитров неволно си спомних преди седмица, когато прочетох в печата, че група историци и политолози са направили рейтингова класация на 31 премиери (назначавани от княза и царя) и министър-председатели (избирани от парламента) след освобождението на България от турско иго. Мина ми през ума, че историкът Илчо Димитров не би сравнявал премиери с министър-председатели и би използвал изследователски, а не наукообразен подход при преценка на техните дела. Във въпросната класация Симеон Сакскобургготски и Сергей Станишев, които са станали министър-председатели без трудов стаж са поставени в средата на списъка, а Жан Виденов, който е завършил с отличие Московския държавен институт по международни отношения (МГИМО) и няколко години е работил като комсомолски лидер и стопански ръководител в гр. Пловдив е класиран на едно от последните места. Сякаш този проект е изготвен за повишаване имиджа на Симеон Сакскобургготски, който в качеството си на министър-председател (2001-2005 г.) е присвоил държавните „царски имоти“ (дворци, гори), включително двореца „Врана“. При неговото властване е извършена замяна на външния дълг (брейди с еврооблигации) и държавата ни е загубила един милиард долара. Държавната телекомуникационна компания бе продадена на чужденци за 300 млн. долара и после е препродадена за 2 млрд. долара! Разпродадени са също държавните електроразпределителни дружества, банка ДСК и други народни предприятия, а  негова фирма е добивала дървесина от 16 хил. дка български гори.

Много съм писал за Жан Виденов в книгите „Българският път“ (1999 г.), „Власт на всяка цена“(2007 г.), „Българската геополитика“ (2017 г.). Доказал съм, че главен критерии за оценка на делата на даден политик са икономическите, социалните и политическите резултати от неговото управление. Ръководен от това ще посоча два факта. Моля историците и журналистите да ги запомнят и да проверят тяхната достоверност.

Първият факт е, че през първата година(1995 г.) от управлението на Жан Виденов е постигнат най-висок икономически растеж (близо 40%) в постсоциалистическа България. Брутният вътрешен продукт (БВП) е увеличен от 8 на 13 млрд. долара. Припомням, че по данни на Централното разузнавателно управление на САЩ през 1987 г., БВП в Народна република България е бил 51 млрд. долара. През 1990 г. когато у нас се настаниха и започнаха да хазяйничат емисари на „екзекутора“ Международен валутен фонд, американски, израелски и турски мафиоти, БВП е бил съкратен на 18 млрд. долара, а през 1994 г.-на 8 млрд. долара. Представете си мащабите на извършеното оплячкосване на държавните банки, заводи и земеделски стопанства. Под ръководството на Жан Виденов Българската социалистическа партия (БСП) спечели парламентарните избори (края на 1994 г.) с лозунга „Да спрем разрухата“.

Вторият факт е, че на 28 декември 1996 г. в Народното събрание е приета оставката на министър-председателя Жан Виденов. На този ден един долар се обменя за 480 неденоминирани лева или за 48 стотинки. До този зачатък на шокова инфлация се стигна през периода септември-декември 1996 г., когато от Вашингтон се завърна управителя на „независимата“ Българска народна банка и повиши лихвения процент на 365%! Вследствие на това в България стопанския живот замря и есенната реколта от зеленчуци и плодове остана неприбрана на полето. С този наложен отвън неоколонизаторски акт се помогна на евроатлантиците, които се бориха да овладеят централното ръководство на БСП и да вкарат българската държава в НАТО и Европейския съюз. В средата на декември 1996 г. те поискаха оставката на Жан Виденов и измамиха партийните членове, че ще съставят второ социалистическо правителство.  На 3 януари 1997 г. т.е. седмица след като той е отстранен от министър-председателския пост започнаха уличните „протести“ срещу социалистическата партия.

След извършения на 10 януари 1997 г.  погром на парламента, един долар се обменяше вече за 620 лв. Шоковата инфлация се развихри най-вече след  4 февруари 1997 г., когато бе върнат на президента Петър Стоянов мандата за съставяне на второ социалистическо правителство и е извършен държавен преврат в интерес на класата на американските финансови капиталисти. В този  ден един долар се обменя за 1000 неденоминирани лева и за пет дни достигна близо 3000 неденоминирани лева! Още с назначаването на служебния правителствен кабинет, един далар започна да се обменя за 1700 лева т.е. по сегашния му курс (1.70 лева за  долар).

Инфлацията у нас придоби шоков характер след отстраняването на Жан Виденов от министър-председателския пост. Долнопробни са повтаряните вече над две десетилетия по медиите фрази: „Жан Виденовата икономическа и финансова криза 1996-1997 г.“ и „Жан виденовата зима“.

С тези фрази неговите „другари“ се мъчат да  му препишат своята вина за въпросната шакова инфлация.  Но повечето българи инстинктивно чувстват тази несправедливост и все-повече обичат Жан.