Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2019 Брой 15 (9 април 2019) И ПАМЕТНИКЪТ СЯКАШ ОЖИВЯ

И ПАМЕТНИКЪТ СЯКАШ ОЖИВЯ

Е-поща Печат PDF

Общинската и областната организация на ПП „Нова Зора“ в гр. Плевен, попълниха партийния календар от смислени и обществени прояви с ново издание на своята идейна съпричастност и социална отдаденост. На 2-ри и 3-ти април, група активисти и симпатизанти, се заеха с реновирането, почистването и освежаването на градинката и паметника на героите, изправили се срещу безпощадната машина на смъртта в антиконституционния преврат на 9 юни 1923 г.

Издигнат в прослава на загиналите конституционалисти в местността Табията, паметникът на жертвите от юни 1923 г., се бе превърнал в материално свидетелство на духовното опустошение и нихилизма на сменящите се една след друга градски власти.

Дело на скулптора Росица Тодорова и архитекта Атанас Петров, паметникът от бял врачански камък е издигнат в далечната вече 1973 г., за ознаменуване на 50 годишнината от Юнското анти-фашистко въстание. Вълнуващата композиция от фигура на въстаник, придържащ смъртно ранения си другар, сякаш бе попила в себе си миязмите, калта и саждите на 30-те светли години на демокрацията и отрицанието. И за да бъде забравата пълна, и в духа на безпаметството, и удобното пренаписване на историята, ни знак, ни слово бяха оставени да свидетелстуват, кой и заради какво е вдъхнал душа и сърце на каменната композиция.

Оказа се, че сведенията за този паметен знак, могат да се намерят единствено, в архива на Историческия музей в града. Така бе възстановено авторството на създателите на паметника.

 


Евгения Иванова, общински и областен председател на ПП „Нова Зора“, в тези първи априлски дни, бе разпределила прецизно задачите - според талант и умения. Така човекът, който умее да разговаря с камъка – Петър Зарков, получи поръчението да изработи паметната плоча с надпис: „На героите от юнското антифашистко въстание 1923 СЛАВА“; Тихомир Данов се зае с пароструйката и след него паметникът грейна и сякаш отново оживя.

Активно се включиха в начинанието Димитринка Велчева, Нина Тодорова, Нели Заркова, Красимир Вълчев, Илия Тодоров, Николай Шойлеков, Атанас Нанков, Севда Горанова, Васил Жилевски, Пламен Йончев, Георги Георгиев, Станислв Георгиев, както и младежи от центъра за настаняване семеен тип „Трите бора“.

Всички те боядисваха пейките в градинката на ул. Цар Самуил, почистваха и прекопаваха цветните лехи и засаждаха цветя. Минувачите се спираха, гледаха учудени и зарадвани работното множество, клатеха глави и питаха: „Какво е това?“, „По какъв европейски проект сте се сдобили със средствата?“. И когато разбираха, че са доброволни, и безвъзмездни, и трудът и материалите, отминаваха усмихнати по своя път. Една възрастна жена дори отрони: „Може пък Господ да е решил да съхрани България. Помагай, Господи!“

И се прекръсти.