Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2019 Брой 19 (7 май 2019) КРАЛЯТ НА ВЪЗДУХА

КРАЛЯТ НА ВЪЗДУХА

Е-поща Печат PDF

Отново е 9-ти май – Денят на великата победа, на неувяхващата слава на героизма, на себеотрицанието, на любовта към Отечеството - в най-страховитата, в най-жестоката, в най-безмилостната война, която водиха народите на СССР срещу концентрираната военна мощ на тогавашна Европа, обединена под „Цивилизаторската“ нацистка свастика на Хитлеризма.

 

 

Днес, обаче, няма да припомняме гениални щабни стратегически замисли, нито танкови сражения, нито „чували“ с многохилядни пленници, нито имената на многозвездни маршали и генерали, изковали победата.

Нашият разказ ще бъде за един крал. И не какъв да е, а „крал на въздуха“ - една своеобразна Давидова прашка в технологичния 20-ти век запраща яростта на правдата срещу страховитата мощ на Хитлеристкия Голиат, въоръжен до зъби, многонационален, брониран и механизиран, мотивиран от лесни „европейски“ победи и стимулиран от цялата икономическа мощ на покорена Европа! Но въпреки всичко, сломен и победен, преди 74 год ни! В същия този ден – 9-ти май, Великият празник „със слезами на глазах“.

Читателят предстои да научи или да прочете за първи път за един

невероятен труженик на победата,

незаспиващ черноработник на надеждата и героизма, вдъхновител на волята на руския човек да защити земята си от Хитлеристкия агресор. Труженик с невероятна ефективност, ловец – призрак, кошмар за предните позиции на Хитлеристките части, командни щабове и свързочни пунктове, герой в Сталинградската битка...

 


Реч е за самолета Поликарпов – 2.

Създаден в СССР през 1928 г. От 1929 до 1953 заводите за производство на самолети сглобяват от него около 33 хиляди броя! Допълнително от 1954 до 1959 ремонтни бази и работилници на Гражданския въздушен флот произвеждат още неизвестно колко хиляди бройки от самолета ПО-2. (До 1944 г. той носи означение У-2.)

Когато започва Великата Отечествена война през 1941 г. ПО-2 незабавно започва да се използва като изключително многоцелеви военен самолет. По значимост на постигнатите чрез него военни резултати самолетът ПО-2 заема неоспоримо едно от най-първите места между всички съветски военни самолети, използвани във Великата Отечествена война. Някои особено „горещи“ приятели и почитатели на ПО-2 дори считат, че той е най-заслужилият. И сигурно имат основание за това.

Интересно и забележително е,

че между всички съветски военни самолети, използвани в тази война ПО-2 е най-старият, най-простият, най-евтиният, най-маломощният, най-бавният, най-нисколетящият и най-слабовъоръженият.

Германски изтребител обаче почти не може да го атакува и да го свали. Причините – отдолу изобщо не може да го атакува, тъй като ПО-2 лети много ниско; отгоре - при пикиране може да стеля към него, обаче само от много голяма височина, при което трудно може да го уцели и свали. Моторът и горивният резервоар са много малки и извънредно трудно е да бъдат поразени.

От по-малка височина изтребителят няма възможност да атакува, тъй като след такава атака не може да се обърне и да набере височина. И ще се разбие в земята.

 


Отзад изобщо не може да атакува, тъй като изтребителят е многократно по-бърз от ПО-2 и го задминава. Отстрани и отпред също почти никога не може да атакува, тъй като нисколетящият ПО-2 се крие в гънки на местността, във върховете на които изтребителят би се разбил.

Изстреляни срещу ПО-2 от германски изтребители или по-малки зенитни оръдия, снаряди и куршуми като правило пробиват тялото и крилата му и излизат от другата страна, без да причинят големи повреди.

Голямокалибрени зенитни снаряди, шрапнелите на които биха могли да свалят ПО-2, не е допустимо да се взривят на малките височини, където той лети, тъй като взривната вълна и шрапнелите им ще унищожат самите зенитни оръдия.

Чрез пехотни оръжия ПО-2 също не може да бъде свален, тъй като на пода – под мотора му, горивният резервоар и местата за летци – обикновено има стоманен лист, който тези оръжия не пробиват.

Чрез радиолокатори ПО-2 абсолютно не може да бъде открит.

В Германската авиация свален ПО-2 се счита за многократно по-голямо бойно постижение, отколкото свален бомбардировач, щурмовик или изтребител! И това е така, защото през 1942г. ПО-2 хвърлят повече тонове бомби, отколкото всички останали съветски бомбардировачи взети заедно.

 


През следващите години – самолетите ПО-2 хвърлят тонове повече бомби, отколкото съветските бомбардировачи от всеки отделен тип.

Кошмар и безсъние

Бомбардировачите ПО-2 носят фугасни бомби с тегло 50 и 100 кг., противопехотни шрапнелни бомби с тегло 2,5 и 4 кг. и бронебойни кумулативни бомби с тегло 1.5 кг.

При кумулативните бомби взривната вълна не се разпространява кълбовидно във всички посоки, а се насочва като тясна струя, подобно на прожекторен лъч. Тази струя съдържа огромна висококонцентрирана енергия и може да пробива, да прогаря сравнително дебела танкова и друга броня.

Като бомбардировачи ПО-2 имат две огромни предимства.

Първото предимство е, че когато хвърлят бомбите си ПО-2 могат да летят съвсем бавно и съвсем ниско. При това бомбите попадат в целите си изключително точно!

Второто предимство е, че когато наближат целите си за бомбардиране ПО-2 могат да изключат моторите си и да летят абсолютно безшумно. При това германците не могат нито да организират въздушно прикритие и отбрана, нито да отидат в скривалища.

По време на цялата Велика Отечествена война, основна задача на ПО-2, като бомбардировачи е непрекъснато да бомбардират – почти винаги през нощта – най-предните линии на германската отбрана. Чрез тези бомбардировки, ПО-2 унищожават жива сила, окопи, складове, командни и свързочни пунктове, щабове и др. Понякога един и същ участък от германските най-предни отбранителни линии е бомбардиран до 5-6 и повече пъти през една нощ, много нощи наред!

Тези бомбардировки силно понижават бойния дух на германските войски и което е много по-сериозно – не позволяват на войниците и офицерите да спят нормално.

Понякога до 5-6 пъти през една нощ и много нощи наред, те биват вдигани „по тревога“ за да спасяват ранени, военно имущество и документи, да отстраняват разрушения, да гасят пожари.

Вещиците на нощта

При такова непрекъснато физическо и психическо претоварване, и безсъние, германските войски на най-предните отбранителни линии, вече не могат да воюват нормално!

Най-големи, невероятни успехи, при нощните бомбардировки на тези отбранителни линии, постига въоръженият с ПО-2 46-ти Гвардейски бомбардировъчен полк, всички летци от който са жени. Командир на полка е майор Евдокия Бершанская.

 

От май 1942 до 9-ти май 1945г., полкът извършва около 24 хиляди бойни полети – рекордно постижение в съветската военна авиация през време на Великата отечествена война!

За една нощ, всяка една от жените – летци в 46-ти гвардейски бомбардировъчен полк, е извършвала между 12 и 14 бойни полета. Това постижение е буквално невероятно!

За почти всички мъже – летци дори половината от този брой бойни полети е извънредно голям! Очевидно женския организъм е много по-издръжлив на големия брой бойни полети за единица време.

Между жените – летци от 46-ти Гвардейски бомбардировъчен полк 23 са „Герои на Съветския съюз“. Поне на автора не е известно в съветските въоръжени сили, воювали през Великата Отечествена война, да има друг полк, където 23 човека са „Герои на Съветския съюз“!

Германците наричат жените – летци от 46-ти полк „нощните вещици“ и много са се страхували от тях. С това название те остават и в историята.

ПО-2 срещу Луфтвафе

Изключително ефективните и значими нощни бомбардировки на ПО-2 върху най-предните линии на германската отбрана силно впечатляват германското командване. То също организират подобни бомбардировки върху съветските най-предни отбранителни линии, но германците не разполагат със самолет с качествата на ПО-2. Те използват остарели и учебни самолети, които обаче са по-бързи и по-високо летящи от ПО-2, а също така не могат като него продължително да летят с изключен мотор. Това прави германските бомбардировки не ефективни.

През втората половина на ноември 1942 г. съветските войски обкръжават при Сталинград шеста германска армия. Германското върховно командване обещава да доставя на обкръжената армия, всеки ден, чрез транспортни самолети, по 500 тона бензин, боеприпаси, храна, облекло, медикаменти и др. В действителност обаче успява да достигне средно едва по около 120 тона дневно, поради което Шеста германска армия след 70 дни е принудена да капитулира.

Огромната заслуга за това имат нощните бомбардировачи ПО-2!

Почти всяка нощ, дори при лоши метеорологични условия, те бомбардират летищата Питомник и Гумрак, където кацат германските транспортни самолети. Някои ПО-2 не носят бомби, а прожектори, които осветяват летищата и останалите ПО-2 могат ефективно да ги бомбардират. При това те унищожават пистите за кацане и излитане, работилници, складове, а също и отделни транспортни самолети.

“Горят проклетите танкове! Горят“

На 13.02.1944г. Сталин извиква главнокомандващия на съветската военна авиация маршал Новиков и го пита: „Могат ли самолетите Ви да спрат танкове?“ Новиков отговаря: „Да! Могат!“.

Сталин обяснява: „В района на Корсун – Шевченковски нашите войски са обкръжили голяма германска групировка. Очаква се обкръжените германци да се опитат да пробият обкръжението в посока към Лисянка. Ще ги подпомага мощна германска танкова групировка, въоръжена с най-силните им танкове „Тигър“ и „Пантера“. Тя ще нанесе деблокиращ удар отвън – също в посока към Лисянка. Ние не разполагаме с достатъчно танкове,, които да спрат германската танкова групировка. Вие, другарю Новиков, трябва да я спрете с Вашите самолети!“

Новиков разсъждава:

Щурмовиците „Илюшин -2“ (Ил-2) изобщо не могат да унищожават танкове.

Пикиращите бомбардировачи Петляков-2 (П-2), не могат да унищожават разсредоточени танкове на бойното поле.

Единствената възможност да се спре германската танкова групировка е да се използват ПО-2, които да хвърлят върху танковете кумулативни бомби. Всеки ПО-2 трябва да носи по 250 такива бомби – общо 375кг. Вероятността чрез кумулативни бомби с тегло по 1.5кг да се унищожи танк е не повече от 1:1000 (0,1%). Обаче и при такава малка вероятност 150бр ПО-2 могат да унищожат 37-38 германски танкове, като хвърлят върху тях 37 500 кумулативни бомби!...

Така настъплението на танковата групировка може да бъде спряно.

На 15.02.1944 г., когато германската танкова групировка нанася деблокиращ удар в посока към Лисяниц срещу нея се използват 154 ПО-2 с кумулативни бомби, които наистина успяват да я спрат!

Командващият на фронта генерал Ватутин радостно съобщава на Новиков: „Горят немските танкове! Горят! Горят проклетите!“

Старшината на фронта

Интересно е, че Берлинска настъпателна операция на Червената армия започва на 15.04.1945г с дневни бомбардировки на По-2 върху командни и свързочни пунктове, а също щабове по най-предните германски отбранителни линии.

Във Великата Отечествена война, извършените чрез ПО-2 бомбардировъчни удари имат огромно стратегическо значение! Освен това, през време на войната, По-2 е и основен свързочен самолет, като чрез него се изпълняват следните извънредно важни задачи: при полеви условия командири, щабни и политически работници да се предвижват бързо и да се срещат лично. С ПО-2 са летели по линия на фронтовите маршали и генерали на СССР. Бързо са се пренасяли военни документи от всякакъв вид. Осъществявала се е връзка с обкръжени съветски войски и партизански формирования. Осъществявали са се връзки между съветски войскови групировки, телефонните съобщение, на които са прекъснати.

ПО-2 е и основен самолет, чрез който през деня се разузнават най-предните линии на германските войски. По-2 е основният самолет, чрез който попадналите в обкръжени съветски войски, а също и партизански отряди, са снабдявани с храна, облекло, медикаменти, превързочни материали, леки оръжия, боеприпаси и други.

Известен е следният случай: обкръжени съветски войски при река Волков, остават напълно без храна. Членът на съветското правителство А. Микоян заповядва в Московския месокомбинат да бъдат приготвени 5 000 порции пелмени, които след това, чрез ПО-2 са доставени на обкръжените войски.

Непрекъснатото снабдяване и „обгрижване“ на съветските части с услугите на По-2 се знае и тачи от всеки съветски войник. И много често от уважение самолетът е наричан „Старшината на фронта“.

Но и това не е всичко. ПО-2 е и основен самолет, чрез който от бойните полета се евакуират ранени, като ги разполагат в контейнери под крилата. Просто ПО-2 може да каца навсякъде, а това го прави и основен пощенски самолет, чрез който на фронта и обратно се пренасят писма. А има ли нещо по-жадувано за фронтовака от вести от дома? Затова е наричан и „Небесен пощальон“.

 


По-2 коригира артилерийската стрелба през нощта. Той е самолета и за агитация – хвърля позиви и други агитационни материали, призовава германците да се предават в плен или да обърнат оръжията си срещу германското политическо ръководство.

С мощни високоговорители се извършва и устна агитация на немски език. Дори германците наричат ПО-2 „Гласът на небето“.

И през време на Великата Отечествена война ПО-2 остава основен самолет, на който всички бъдещи военни пилоти се обучават първоначално във военните училища.

Като многоцелеви военен самолет с общо 9 особено важни предназначения, където По-2 е основен самолет, той има огромна значимост и резултатност във Великата Отечествена война и допринася извънредно много за победата на 9-ти май 1945г.

Огромни са неговата значимост и резултатност и като многоцелеви основен самолет в цивилната съветска авиация преди войната и след нея.

Така че ПО-2 с право е наречен „Кралят на въздуха“. Никой друг съветски военен или цивилен самолет не е удостоен с такова название!

На ПО-2 и неговите летци са посветени 2 съветски филма: „Небесный тихоход“ с режисьор Семён Тимошенко от 1945г. и „В небе ночные ведьмы“ с режисьор Евгения Жигуленко – филм от 1981 г. Забележително е, че самата Е. Жигуленко също е била „нощна вещица“, летяла е на ПО-2. Тя специално записва и завършва кинорежисура, за да може най-правдиво да създаде филма „В небе ночные ведьми“- един от най-прекрасните съветски филми! (Двата филма са въведени в Интернет и всеки може и трябва да ги види).

И нещо невероятно, което обаче е факт!

И днес, 90 години след като е създаден ПО-2, в регионални и военни конфликти, подобни на този в Сирия, би могъл изключително ефективно да бъде използван като основен многоцелеви самолет със същите предназначения както през времето на Великата Отечествена война! Абсолютно сигурно е, че би бил несравнимо по-значим и резултатен от съвременните излишно свръхбързи и невероятно скъпи военни самолети!

Показателно е, че с парите за един съвременен изтребител – бомбардировач, могат да се построят 2000 ПО-2.

Като споделихме с читателите неизчислимите военни услуги и качества на ПО-2, може би си струва да разкажем и

за конструкцията и материалите,

от които е изработен самолета.

ПО-2 е двуплощник, има две разположени едно над друго крила с обща площ около 33 кв.метра, изработени от борови дървени елементи и шперплат и е обшит с непромокаемо платно – перкал. Двигателят е пет-цилиндров, звездообразен, с въздушно охлаждане и максимална мощност при земята около 115 кс. Моторът няма компресор и това е причината, когато самолетът се издига нагоре, мощността му непрекъснато да намалява. Ветлото има две лопатки, (Моторът и витлото на ПО-2 са изключително точно изобразени върху югозападната част на паметника на Съветската армия в София).

Колесникът на самолетът е неприбираем. ПО-2 има две разположени две едно зад друго места за летци. Най-често и в двете места има прибори за управление на самолета. Местата са напълно открити, но пред всяка от тях има полукръгла прозрачна козирка, която предпазва лицето на летеца. Горивния резервоар е разположен между мотора и предното място за летци.

 


ПО-2 може да носи допълнителен товар с тегло до 300 кг., а в случай на претоварване до 400кг. С този допълнителен товар теглото на ПО-2 достига 1 400 кг.

Максималната скорост на ПО-2, без допълнителния товар е около 135 км/ч, а с обемист допълнителен товар, тя намалява до около 120 км/ч.

ПО-2 притежава 5 свойства, които са изключително важни и полезни: 1) ПО-2 се управлява много просто, лесно и приятно. 2)Той е много „послушен“, не е „строг“ и „прощава“ всички пилотски грешки, дори когато са много груби. Освен това: 3)никога не попада сам в „плосък свредел“, а ако някой съзнателно го въведе в такъв, сам излиза от него.

Тъй като е много бавен, 4)ПО-2 може безопасно да лети на съвсем малка височина над земята. 5)ПО-2 може да излита от и да каца на съвсем малки площадки, с дължина от 150 метра, които е възможно да нямат специално покритие и да представляват ливади или даже разорани ниви.

При ПО-2 максималното натоварване на 1 кв.м от крилата е извънредно малко – около 40 кг (при някои съвременни изтребители това натоварване достига до 770кг!). 5) Това е причината с неработещ мотор самолетът да се снижава много бавно и продължително със скорост 1 до 2 метра в секунда. За сравнение парашутите се снижават със скорост 4-5 метра в секунда.

При самолетите разходът на гориво, за да се превози това с определено тегло на определено разстояние, грубо ориентировъчно зависи от скоростта на самолета на втора степен – два пъти по-голяма скорост, 4 пъти по-голям разход на гориво!

Тъй като ПО-2 има много малка скорост, разходът на бензин, за да се превози чрез него определен товар, например бомби, контейнери и др, на определено разстояние е извънредно малък.

Създаден като учебен самолет за най-първоначално обучение на пилоти, ПО-2 е основен самолет в аероклубовете и училищата за пилоти на военната и гражданска авиация на СССР. Всички съветски пилоти, сражавали се през Великата Отечествена война, без изключение, са се обучавали първоначално на ПО-2.

Именно тези качества на самолета го приближават до библейския символ наречен Прашката на Давид, което се оказва потвърдено в условията на една чудовищна война, която хитлеристкият Голиат бе сразен. И принос за тази велика победа има самолетът Поликарпов 2 незаспиващият черноработник на надеждата и героизма, вдъхновителя на волята на руския човек да защити земята си от хитлеристкия агресор, кошмарът и призракът за предните позиции на хитлеристките части, командни щабове и свързочни пунктове, героят от Сталинградската битка и от хилядите знайни и незнайни подвизи на съветския човек – летец, който го е управлявал.

Слава на ветерана!

Слава на героя!

Слава на авиоконструктора Николай Николаевич Поликарпов!