Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2019 Брой 35 (27 август 2019) ДЕВЕТИ СЕПТЕМВРИ КАТО ИСТОРИЯ, БЪДЕЩЕ И УРОК ЗА ДНЕС

ДЕВЕТИ СЕПТЕМВРИ КАТО ИСТОРИЯ, БЪДЕЩЕ И УРОК ЗА ДНЕС

Е-поща Печат PDF

Левите политически анализатори и публицисти, да не говорим за ръководството и идеолозите на БСП, не обичат да се връщат към комунистическото минало на левицата – особено от времето след Втората световна война, когато се установява социалистическата власт и се изгражда новата обществено-политическа и икономическа система на социализма. С определението „тоталитаризъм“ те гласно или негласно, съзнателно или несъзнателно отсъждат своята присъда и практически се отказват от еден значителен отрязък от собствената си история. Отказът от собствените традиции роди в социалистическата левица някакъв неогласяван открито ляв антикомунизъм. Той сполучливо се съчетава със социалдемократизма и социаллиребаризма, които бяха възприети официално като идеологически съставки на процеса, бодро и шумно наричан „реформиране“. Реформирането на антикомунистическа основа обаче я обезличи, обезсили я и тя доста изгуби от влиянието си в обществото. Но по-опасното е, че губи своите перспективи и роля на обновител, възложени й от историята още при основаването си на връх Бузлуджа през 1891 г. Не е случайно, че комай това е единственото историческо събитие, чествано официално и толкова публично от БСП.

Социалдемократизираната и социаллиберализирана днес БСП участва в политическия живот и в неговата борба за власт в съгласие с установените в неолибералното общество принципи, механизми и идейни ценности, без да проявява каквато и да било воля за реална промяна на обществото. Макар че постоянно заявява намеренията си да „промени системата“. Но нейната „промяна на системата“ е по-скоро терминологична неопределеност от незнание, отколкото реална цел и наличие на воля за радикална промяна. Това я прави „една от всички“, имащи претенциите да управляват държавата. Но без да засяга дълбоко системата, а само опитваща се да я поукраси. Формулата за „преодоляване на капитализма“, записана в Програмата на БСП, е повече извинение за отказа от „революция“, отколкото опит за „революционизиране“ на нейното поведение. Ако „преодоляването на капитализма“ означаваше наличие на радикализъм в намерението и целите, то тогава стратегията и тактиката на тази лява партия щяха да са напълно различни.

 

Очеведно е, че съществуващата днес система на капитализма не може да бъде разрушена, сменена и дори „преодоляна“. Но няма причина невъзможното днес да се превърне утре в неизбежно. За това „утре“ обаче трябва да се работи постоянно – колкото и далечно да е то, ако наистина желаем да го имаме. Но за да го имаме като реалност, е необходима

идеология и политическа програма,

в които това да е предвидено, както и да са формулирани принципите, по които ще бъде осъществено. С общи приказки и заклинания революция (дори и „реформиране“)  не се прави. А смяната на системата е именно революция.

Поради тези причини левицата в България пропуска собственото си минало с революционните борби и държавното управление в продължение на 45 години.

Но БСП е родена като революционна партия, призвана да събори капитализма и опитите да й се вменят други характеристики като основни, само смъртно я нараняват и отклоняват от нейния път.

Преди 75 години на 9.IХ.1944 г., в България започна социалистическата революция. Днешните либерални идеолози и публицисти представят събитието, сложило началото на този процес, единствено като въоръжена намеса на СССР, чиято армия без никакво право е навлязла в пределите на държавата ни и установила комунистическата власт. Дори да приемем, че това е цялата „историческа“ истина, пак ще се съгласим, че съветската армия не би могла да установи никаква комунистическа власт в една държава, ако в нея отсъства реален политически субект, който да е достатъчно силен, влиятелен, добре организиран, идеологически подготвен, преминал през многобройни изпитания и напълно готов да поеме тази власт и осъществи след това социалистическата революция. Такъв политически субект в България през септември 1944 година бе БКП заедно с Отечествения фронт. И те осъществиха социалистическата революция, а не Червената армия и Сталин!

Уроците на историята

Девети септември се предхожда от дълголетна история. И тя не е само на БКП, но и на всички леви сили и на тези, които са против фашизма и пагубната политика на монарха и неговите съзаклятници; на тези, които дълго и упорито са работили за самоосъзнаването на пролетариата като класа, призвана да промени радикално общественото устройство.

Самоосъзнаването на пролетариата като класа „в себе си“ и „за себе си“ не става лесно и бързо. То бива възможно единствено с упорита политическа и идеологическа работа, за да може класата да се вгледа в себе си и в общественото устройство и да разбере, че никой няма да подобри положението й, ако сама не се заеме с него и не наложи волята си над властта на капитала. Властта се взема или връща от политическата партия, но нейният характер, сила и успех зависиви от класата, която е излъчила въпросната политическа партия. Това важи изключително много за социалистическата власт, чието название по Маркс е „диктатура на пролетариата“. Ако пролетариатът не осъзнае предназначението си, няма кой да му я даде. А както посочва Маркс, в капиталистическата държава е възможно една лява, дори най-радикалната, партия да оглави управлението, но тя няма да промени характера на държавата, няма да я накара да работи в полза на пролетариата и експлоатираните. Действията й неизбежно ще бъдат в подкрепа и интерес на капитала. Опита ли се нещо повече да направи, ще бъде пометена незабавно. Политически илюзии никой не бива да храни и да се надява, че ако партията спечели изборите и състави правителство, ще смени системата с отделни закони. Тези илюзии са неморални, подвеждат хората и притъпяват социалното чувство и готовността за борба.

Това не означава, че левите партии не бива да се борят за парламентарно представителство или за победа на изборите, която ще й даде властта. Тя непременно трябва да участва в тях и да се стреми постоянно да увеличава влиянието в обществото и да показва умение да управлява и да се справя и с най-трудните проблеми в държавата. Но да не лъжи себе си и другите, че социално-икономическата и политическата система могат да се сменят и или поне значително променят с подобно участие в управлението. Не бива да се смесват тактическите със стратегическите задачи и цели.

Уроците на историята на политическите движения и борби са преди всичко уроци по анализ на политическата обстановка в страната и извън нея, както и по тактическите средства и начините на тяхното приложение съобразно конкретните условия и състоянието на пролетариата и партията. Умението да преценяваш обстановката и съобразно нея да прогнозираш и поставяш конкретните тактически цели, е най-важното за един политически лидер и за колективното ръководство на партията. По това умение проличава тяхната политическа зрелост, както и политическата зрелост на пролетариата.

По пътя на безславното бъдеще

От 1891 г. до 1944 г. БКП поддържаше и развиваше у пролетариата класовото съзнание. Тя е партията на пролетариата и автентичната и последователна изразителка на неговите класови интереси. Класовите интереси на пролетариата са интересите на по-голямата част от обществото, защото са свързани с установяването на социална справедливост, солидарност, братство, равенство, свобода. Затова и пролетариатът не се бори единствено за себе си, а за всички, които са лишени от плодовете на своя труд, и които понасят тегобите на несправедливо устроеното общество. Той повежда борбата във всичките й форми в съюз с тези, които той успее да убеди, че трябва заедно да се промени животът и да се създаде нов тип държава и власт. Не е лесно да преодолееш буржоазната пропаганда, която те обвинява в разрушителност, клевети те и ти приписва намерения, каквито нямаш. Пролетариатът никога няма да убеди буржоазията, че каузата му е висока и справедлива, но той трябва да докаже с делата си на широките социални слоеве, че мисли и се бори не само за себе си,  а и за тях; че буржоазията и капиталът са врагове на обществото и народа; че не те „дават хляб“ на работниците, а работниците им осигуряват богатствата, и че тази несправедливост трябва да бъде премахната. Пропагандната война не е, за да се убедят взаимно двете класи и техните партии, че всяка от тях е права, а да вдъхнат сили, увереност и убеденост у своите. Същността й е обърната към своите. В някаква степен обаче и към колебаещите или разколебаните, които търсят нова идеологическа и политическа опора. Мисля че БКП разбираше това и правилно изграждаше своята идеологическа работа. Успехът й не бе случаен, а напълно закономерен.

В постмодерата епоха неолиберализмът, за съжаление, успя да убеди левите партии, че понятията „класа“ и „класова борба“ са вече изпразнени от съдържание, поради което идеологиите не са необходими. Социалните противоречия не били класови, а произлизат от неизбежните несъвършенства на обществото и са резултат от развитието на икономиката. Затова и партиите не са изразители на класи, а са всенародни и представляват обществени групи от членове и симпатизанти. Измислят се всевъзможни определения за „ляво“ и „дясно“ като някои от тях се абсолютизират и се превръщат в главни определители за принадлежността на една партия на „лявото“ или на „дясното“. Тази нелепица кара и БСП, и левите политически субекти да се отчуждават от комунистическите си традиции и по същество да се съюзяват с капитала и буржоазията и толерантно да им гарантират политическо спокойствие. Така те губят идентичността си и се обричат на безславно бъдеще.

В условия на реална алтернатива на властта

Подготовката на Девети септември е преди всичко работа за утвърждаване на високите идеали на социализма и събиране под едно знаме всички, които са против капитализма и неговото социално неравенство и несправедливост. Идеалът е социалната справедливост. Бедността, мизерията, високата смъртност, мъчителният труд са производните на несправедливостта на буржоазното общество. Те не могат да бъдат разрешени с подобрения, промени в законодателството, възприемане на някакви „европейски ценности“, а само като се промени обществената система и се създаде нов тип обществено устройство. Илюзия и лъжа е, че без такава промяна тази справедивост може да се установи само с „ляво правителство“, дошло на власт с победа на параламентарни избори. В рамките на капиталистическата система, както и да бъде усъвършенствана или „преодолявана“, както смятат социалдемократите, обществото на социалната справедливост е изключено. Дори и да се осигури в резултат на бурното развитие на икономиката висок жизнен стандарт!

БКП използва изборите и достъпът си до властта, за да защищава и пропагандира идеологическите си принципи и, за да покаже на хората, че тя е реалният им защитник и избавител от злото. Парламентарният живот е легален начин да популяизираш политическите си идеи и да доказваш тяхната правота, а и своите възможности да устройваш държавата според своята идеология. Затова той не бива да се пренебрегва. Но партията никога не е забравяла, че полето на нейната революционна дейност е улицата, а главното средство – протестът в различните му форми. Партията живее на улицата и на улицата тя проявява своята сила и воля, за да види обществото, че е силна и че не се страхува от нищо. Колко жалко, че това оръжие днес е пренебрегнато. Уличните акции от рода на стачки, демонстрации, митинги, протестни шествия и т.н., са форми на мирно насилие и поставяне на властта в трудно или дори безизходно положение. Властта трябва да знае и помни, че се намира „под обсада“ и, че улицата няма да я остави на мира, докато не постигне целите си.  Иначе ще я сполети нещо повече, което ще я смаже и унищожи!

БКП действа ловко и в максимална степен използва удобствата, които й дава всеобщото избирателно право и парламентарната демокрация, за да върши своята най-важна работа по подготовката на предстоящата социалистическа революция. Партията е осъзнала, че най-важното е да подготви пролетариата и всички, които са недоволни от властта – особено в навечерието и по време на Втората световна война, за револцията. Тя чувствително разширява влиянието си в обществото и се превръща в реална алтернатива на властта. И то дотолкова, че властта истински се страхува от нея и дори в навечерието на въстанието я кани да се включи в правителството на К. Муравиев. Всички виждат, че без комунистите и Отечествения фронт никое правителство няма да е лигитимно и да представлява волята на цялото общество. Това го потвърждават и чуждестранни дипломати и наблюдатели, работещи в България.

Всичко е постигнато в изключително тежки и опасни условия, в които и най-малката грешка се заплаща скъпо и прескъпо, с кръвнина дори. Да не забравяме, че тогава големият проблем не е каква да бъде държавната субсидия за партиите, а как да се запазят хората от разстрел и бесило. Въпреки това, се извършва огромна работа. Тя бива възможна и успешна, защото осъществява практически идеологическите принципи, на които служи БКП. Идеологията предпазва от грешки и фатални компромиси.

 

Продължава в следващия брой