Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2019 Брой 36 (3 септември 2019) ДЕВЕТИ СЕПТЕМВРИ КАТО ИСТОРИЯ, БЪДЕЩЕ И УРОК ЗА ДНЕС

ДЕВЕТИ СЕПТЕМВРИ КАТО ИСТОРИЯ, БЪДЕЩЕ И УРОК ЗА ДНЕС

Е-поща Печат PDF

Продължение от брой 35


БКП действа ловко и в максимална степен използва удобствата, които ѝ дава всеобщото избирателно право и парламентарната демокрация, за да върши своята най-важна работа по подготовката на предстоящата социалистическа революция. Партията е осъзнала, че най-важното е да подготви пролетариата и всички, които са недоволни от властта – особено в навечерието и по време на Втората световна война, за революцията. Тя чувствително разширява влиянието си в обществото и се превръща в реална алтернатива на властта. И то дотолкова, че властта истински се страхува от нея и дори в навечерието на въстанието я кани да се включи в правителството на К. Муравиев. Всички виждат, че без комунистите и Отечествения фронт никое правителство няма да е лигитимно и да представлява волята на цялото общество. Това го потвърждават и чуждестранни дипломати и наблюдатели, работещи в България.

Всичко е постигнато в изключително тежки и опасни условия, в които и най-малката грешка се заплаща скъпо и прескъпо, с кръвнина дори. Да не забравяме, че тогава големият проблем не е каква да бъде държавната субсидия за партиите, а как да се запазят хората от разстрел и бесило. Въпреки това, се извършва огромна работа. Тя бива възможна и успешна, защото осъществява практически идеологическите принципи, на които служи БКП. Идеологията предпазва от грешки и фатални компромиси.

Революционната ситуация

Тя настъпва дори и тогава, когато политическият субект, призван да ръководи и изразява революционната класа, не е готов за нея, не я очаква или нехае за задълженията си пред историята.

Изглежда лесно и напълно предвидимо да обявяваш въстание и да слагаш началото на социалистическата революция, когато съветската армия е почти на границата и всеки момент ще влезе в България. Но е лесно само привидно и ако не познаваш реалната ситуация и международната обстановка, както и състоянието на властта в България и нейната сила и съпротивителни възможности. Или ако си злонамерен историк и политик. Защото революцията идва не на щиковете на руските войници, а в резултат на дълъг и упорит труд. В България революционната ситуация съзрява благодарение и на приближаването на Съветската армия, но във всички случаи не само заради това. Революционната ситуация изисква не да се посрещне подобаващо чуждата армия, а да се изпълнят редица условия, които да позволят избухването на истинско всенародно въстание, което да положи началото на социалистическата революция.

Конкретната подготовка за всенародното въстание започва веднага след разгрома на немците при Сталинград. За ръководстото на БКП е очевидно, че крахът на фашистка Германия отваря нова епоха. Предстоят грандиозни промени в цяла Европа и България няма да бъде отмината от тях. Въпросът обаче е с кого, под чие ръководство и как ще бъдат осъществени тези промени? Този въпрос задава самата история, а не политиците и държавниците. Те могат да дадат отговора, но само ако са подготвени достатъчно и са достойни за целите и задачите, които историята им поставя.

В готовност

В книгата си „Деветосептемврийската социалистическа революция 1944“ (С., 1981) Славка Петрова подробно и с богата фактология проследява подготовката и провеждането на всенародното въстание. Тази книга е написана от добросъвестен автор, с познаване на проблематиката, задълбочено, аналитично. Затова и аз тук използвам някои от фактите, които се цитират и изследват.

На 26 август 1944 г., непосредствено след приключване на Яш-Кишеневската операция, когато пътят на Червената армия към Балканите вече е открит за победоносния й ход, ЦК на БКП решава да започне непосредствената подготовка на въстанието. Славка Петрова твърди, че тогава ЦК няма „сигурна информация за много съществени страни от международните условия, създаващи се на Балканите“. Все още не се знае дали и при какви условия Червената армия ще премине през България. Под въпрос е поведението на българското правителство и регентството спрямо СССР и съюзниците. Затова и всяко действие трябва да е строго премерено, отлично обмислено и приложено точно навреме и намясто. Срок за въстанието не е определян, но силите се поставят в готовност.

Кои са тези сили?

Най-напред това е Народоосвободителната въстаническа армия (НОВА), състояща се в края на август от 9 бригади, 35 отряда, две самостоятелно действащи чети и стотици бойни групи. Почти цялата страна е покрита от подразделения на НОВА. НОВА е добре организирана и боеспособна военна структура, готова при нужда да се сражава срещу противник. Мобилизират се годните да носят оръжие комунисти. Сред правителствената войска работят законспирирани ядра от офицери и войници, подкрепящи Отечествения фронт и идеята за революцията. На страната на НОВА и на бъдещите въстаници е техния висок морален дух, волята за победа и вярата, че тази победа е за доброто на народа. Правителствените военни сили са разколебани, демобилизирани, обезверени.

По същество, както подчертава и Славка Петрова, в навечерието на 9 септември 1944 г. ЦК на БКП е

реалният ръководител на държавата.

Той е „паралелната власт“, работеща в нелегалност, но достатъчно укрепнала, за да държи положението в ръцете си и да осъществява командването на въстанието, което чака да бъде обявено. Влиянието на БКП и ОФ в този момент е доста високо и обхваща различни социални слоеве – то не е само сред пролетарските среди.

Това се вижда и осъзнава от официалната власт, която практически е изгубила позициите си и отчаяно се мъчи с всякакви средства да се запази и укрепи.

В тези напрегнати дни се проявява политическата зрелост на ръководството на въстанието. Освен че провежда чисто военно-организационната подготовка, то действа и „дипломатически“, с политически средства, за да се озвучи авангардът на въстанието и революцията, да се легитимира той пред обществото, за да може да изпълнява по-късно свободно и с подкрепата на масите своята власт. На 24 август делегация на Отечествения фронт посещава Багрянов и открито заявява, че „днес България може да бъде спасена само от едно правителство на Отечествения фронт, който, представлявайки народа, единствен може да има доверието и силите, които днес чертаят съдбините на света и от които зависи съществуването на България“. (цит. по „Деветосептемврийската социалистическа революция 1944“, с. 204).

За избягване на гражданска война

За ЦК на БКП и Отечествения фронт от изключителна важност е въстанието да бъде общонародно, да се подкрепя от най-широките обществени слоеве, да е прието практически от целия народ. В противен случай е възможно то да предизвика гражданска война. Затова и назначаването на правителството на Константин Муравиев (2.IХ.1944)    породи опасността, както пише и Славка Петрова, за „отлив на дребната селска буржоазия от ОФ, от разцепление в самия Национален комитет на Отечествения фронт. Формулата на правителството бе такава, че бе възможно определени антифашистки среди да се съблазнят и повярват, че властта предприема реални стъпки за скъсване с Германия и установяване на демократично обществено устройство. Изкушението е доста силно. От него може да се предпази единствено политически зрелият и умеещият да преценява политическата ситуация, тенденциите в нейното развитие; но най-вече да различава думите от делата и да съобразява доколко декларациите са принципни и съответстват на реалните намерения. В случая ЦК на БКП реши да откаже участие по принцип в правителство на буржоазно-демократичната опозиция, преценявайки че сега е време не за промени, които „преодоляват капитализма“, а за поемане по напълно нов път. „Същевременно се допускаше и втори вариант на поведение: ако се създадат особени обстоятелства, да се окаже условна подкрепа на правителство, създадено от опозиционни лидери, непринадлежащи към ОФ, ако то на дело води антихитлеристка и антифашистка политика. Но и при такава ситуация комунистите да продължат борбата за създаване правителство на ОФ“ (цит. съч., с. 210). Този втори вариант показва колко сложна е политическата ситуация в края на август и началото на септември 1944 г., и колко умело БКП я преценява и допуска възможности от най-различен характер. За БКП най-важното е да се премахне монархо-фашизмът, да се скъса с Хитлерова Германия и да се възстанови сътрудничеството със СССР. Така става възможно да се извлече максималното от нагнетената обстановка и да се разреши поне един от най-важните проблеми, които антифашистката съпротива е трябвало да реши.

Пролетариатът „със съзнание в себе си“ и със „съзнание за себе си“

На 5 септември СССР официално обявява война на България.

Въстанието избухва на 6 септември и протича в продължение на няколко дни, като постепенно обхваща цялата страна. Обявено е свалянето на монархо-фашистката диктатура и назначаването на правителството на Отечествения фронт.

Социалистическата революция в България започва, както и в Русия през 1917 г., с въстание, което трябваше да вземе политическата власт в цялата страна, за да се създадат необходимите условия за смяна на собствеността върху средствата за производство и установяването на социалистическите икономически отношения и радикалното преобруване на целия обществено-политически, стопански, духовен живот. Заедно с това България щеше да се включи в последната фаза на Отечествената война на страната на антифашистката коалиция, с което трябваше да придобие друг статут, чрез който да запази държавните си граници и да се спаси от тежките репарации, дължими от победените държави.

Ходът на българската политическа история към социалистическата революция на 9 септември 1944 година показва какво трябва да е поведението на пролетариата и на неговия политически изразител; че без съзнание „в себе си“ и „за себе си“ той никога няма да знае как да успее да подобри живота си и да изпълни историческата си мисия; че партията, която го изразява и защищава политически, трябва да е носител на класово съзнание и да не се поддава на изкушенията на либерализма и социалдемократизма и в тях да намира оправдания за своята колаборация с капитала и подвеждане на онеправданите и експлоатираните.

Както стана дума по-горе, революионната ситуация ще настъпи все едно дали пролетариатът се е осъзнал и дали партията му е готова да я използва. Тогава обаче ще настъпят трудно удържими сътресения във всички сфери на живота и огромни човешки трагедии.

Девети септември е една от най-важните исторически дати не само за БСП, но и за целия български свят. Събитията от 1944 година трябва внимателно и постоянно да се изучават и изследват, за да се вадят важни и крайно необходими изводи и поуки. Защото илюзиите, които неолиберализмът, социалдемокрацията и социаллиберализмът създват, са опасни не само за левицата, но за цялото общество – за неговото настояще и бъдеще. БСП трябва колкото е възможно по-скоро да се отърси от тях и да погледне политическата реалност с нови очи; тя е длъжна да се върне към историческите си традиции и да осъзнае най-сетне своето предназначение в българската история.

А то винаги е едно и също. И води към една-единствена цел: социализъм!