Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2019 Брой 43 (22 октомври 2019) ГОЛЯМ БЪЛГАРИН С ВЪЗРОЖДЕНСКИ ДУХ

ГОЛЯМ БЪЛГАРИН С ВЪЗРОЖДЕНСКИ ДУХ

Е-поща Печат PDF

Пет години без Дойно Дойнов


На 16 юли  2019 г. професор Дойно Дойнов щеше да навърши 90 години. Професионален историк, той бе в челните редици със задълбочените си познания в областта на музейното дело, археологията, етнографията, архивистиката, етнологията и фолклористиката. Беше не само ревностен събеседник, но и впечатляващ в познанията си по военно дело, държавното устрайство, изобразителното и пластичното изкуство, архитектурата, градоустройството, музиката, литературата, проблемите на православната църква и с всичко свързано с нашето културно-историческо наследство.

Богатство бе да се общува с такъв човек. Респектираше, без да внушава и налага личното си убеждение и позицията си, с безспорния широк диапазон от разностранни интереси - даденост, която предопределяше интереса към словото му, поднесено на събрания, конференции, научни форуми и други творчески изяви.

Заслужава си тук да се посочи колегиалната характеристика за проф. Дойно Дойнов от акад. Константин Косев: „Широкият диапазон от разностранни интереси, съчетани с неизмерно трудолюбие, голяма продуктивност и изслователска страст, предопределят цялостното научно развитие на Дойнов и израстването му като учен – творец от първа величина с оригинална собствена физиономия.“

Не може да се отмине и обстоятелството, че Д. Дойнов бе в отлични колегиални взаимоотношения с учените във всички посоки и направления. А за гилдията историци той за всеки поотделно говореше само хубави неща. И не само общи похвални слова, а изтъкваше достойнствата им като учени и общественици.

Изкушавам се да припомня оценката му за М. Семов: „Марко Семов, професорът в Алма Матер, чл. кор. на БАН, човекът, живее в настоящето. Забележителна е неговата гражданска позиция по всички болни въпроси на нашето общество, колизиите на нашето тревожно време го вълнуваха, те пулсират в периодичните му изяви в книги, вестници и електронни медии, в академични аудитории, конференции и симпозиуми, но с творчеството си той спечели и бъдещето.“

Без претенции за всеобхватност, но не мога да отмина споделяните похвални думи за Дойнов приживе от акад. Илчо Димитров, проф. Марко Семов, проф. Георги Бакалов, проф. Крумка Шарова, акад. Веселин Хаджиниколов, проф. Димитър Овчаров, проф. Цветана Павловска, проф. Илия Конев, акад.  Николай Хайтов, проф. Веселин Трайков, Цонко Генов, проф. Николай Генчев...

В миговете на раздяла с него, през януари 2014 г., акад. Георги Марков като че ли обобщи общонационалната скръб и изповедта: „Няма вече такива хора като него. Професори много, но такива личности вече няма.“

Проф. Валерия Фол пък изрече: „Когато се каже Възраждане, това е проф. Дойно Дойнов... и още..., когато беше директор на Археологическия музей, това беше един златен период за тази институция.“

„В него нямаше капка суета, капка високомерие, капка поза, въпреки че в чисто кариерен план, той беше в много сериозни и престижни институции.“ – сподели верният му приятел проф. Андрей Пантев.

За нас, хората от „семейството на Общобългарския комитет „Васил Левски“, проф. Дойно Дойнов беше не само уважаван ръководител на формацията, но и „компас“ за етика, толерантност, прецизност, последователност и пословично човеколюбие.

Вярвам че съидейниците ни от комитетите „Васил Левски“ в цялата страна, ще ме допълнят с още много възприети ценности с името на проф. Дойнов. Обстоятелство, което ни дава право да споделим, че съвместната работа с него в Общобългарския комитет и Фондация „Васил Левски“ беше „златно време“.

Проф. Дойнов с искрено почитание се отнасяше към родното си село Буново, Софийско, откъдето на 16 юли 1929 г. започва житейският му път. В родното огнище живее и учи до 12-годишна възраст, след което съдбата му отрежда да се установи до края на живота си в столицата.

Завършва висше  образование в Софийски университет „Св. Климент Охридски“ – история. Започва кариерата си през 1952 г. като уредник, а впоследствие, като научен сътрудник във Военно-историческия музей, София.

Мястото е интересно, творческият колектив е любознателен, тематиката е привлекателна, архивистиката из военната история е богата на данни и предразполага към задълбочена изследователска работа. Обстановка, която допада на младия току-що дипломирал се историк, практически го насочва към бъдещите му изяви.

Когато се връщаме към началния период на професионалните изяви на проф. Дойнов, трябва да посочим оставения от него „Дойнов почерк“ като директор на Археологическия музей при Археологическия институт с музей на БАН от 1971 до 1978 г.

От 1971 г. той работи като хонорувам доцент и професор по българска история в Художествената академия, София а от 1993 г., извънреден професор и декан на факултета по хуманитарни науки и изкуства към Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“.

Особено високо оценени са присъствието и дейността му като генерален директор на Дирекция културно наследство в Комитета за изкуство и култура от 1978 до 1981 г., оглавяван тогава от Людмила Живкова. Малко е да се каже, че е съпричастен за развитие, обогатяване, съхранение и показване на българската култура на европейския и световен хоризонт.

Безспорно че върхът на неговото градивно присъствие в съвременната история е десетилетието от 1981 г. до 1991 г. като началник на Главно управление на архивите при Министерския съвет.

От 1991 г. до 1994 г. Д. Дойнов е старши научен сътрудник 1 степен в Института по история при БАН.

Всъщност, от 1991 г. той е и председател на обществени начала до кончината си, на 18 януари 2014 г., на Общобългарския комитет „Васил Левски“.

„Навсякъде, с каквото и да се занимава, включително и в битността си на управленец-администратор, Д. Дойнов е винаги безупречен, коректен, с чувство за отговорност и респектираща компетентност“ -  сподели с възхищение акад. Константин Косев.

Проф. Дойнов е водещ като учен-изследовател на живота и делото на Васил Левски. Даденост, продукт на навлизането му във възрожденската тематика по времето, когато е във Военно-историческия институт. И за да бъдем точни – регистрирахме първата му сериозна продукция, книгата „Българските хайдути“, издадена през 1958 г. Впоследствие, след подготовката и издаване на книгата „Будители и нацията“ (1969 г.), той съсредоточава научно-изследователската си работа по проблемите на национално-освободителното движение с приоритет към вътрешната борба на българския народ за политическо освобождение от турското робство. Разбираемо е че вниманието му неизбежно се съсредоточава към дискусионната проблематика около Априлското въстание - 1876 г. и към Руско-турската освободителна война - 1877-1878 г. Тъкмо по тези теми Дойнов е автор на множество публикации в това число на монографията „Гюргевски революционен комитет 1875 г.“ (1986 г.) и внушителното му съавторство с К. Косев и Н. Жечев, с обемната монография „История на Априлското въстание 1876 г.“ (1976 г.).

В случая, задоволството на колегите му Косев и Жечев е за ценно изразеното му аргументирано становище за участието на македонските българи от Банско-Разложкия край във въстанието, както и по изясняване редица неща около участието на българите във войната и по-точно за комплектоването, състава и функциите на Българското опълчение.

Струва си да приобщим към посочените трудове и монографията на проф. Дойнов - „Кресненско-Разложкото въстание 1878-1879“ (1979 г.), издание на БАН, и „Комитетите Единство“ – принос и ролята им за Съединението 1885 г.“ Можем да припомним, че темата за комитетите „Единство“ бе докторската дисертация (голям доктор), в която доказа, че тази формация има най-голяма заслуга за опазване на българщината в Източна Румелия, и че тъкмо те подготвят условията за осъществяване на Съединението.

Проф. Дойнов бе възприет като личност с възрожденски манталитет и поведение най-вече в качеството си на председател на уникалната обществена организация – Общобългарски комитет „Васил Левски“, утвърдила се като авторитетна обществено-историческа и културна формация, отстояваща последователно ценностите на българщината. От деня на учредяването на комитета – 1991 г. до кончината, Дойнов бе образец на ръководител във всяко отношение. Като че ли историята го е търсила, тъкмо той да поеме диригентската палка и да застане начело на огромния оркестър, възпяващ живота и делото на Апостола на свободата – Васил Левски. Благодарение на активната му организаторска и научна дейност, той допринесе за превръщането на Комитета в желан и търсен партньор на научните и държавно-обществени срещи при осъществяване на Националния исторически календар. Да не говорим, че в повечето случаи, особено при отбелязване на важни исторически годишнини, идеите, същностните моменти за реализация, бяха рожба на Комитета.

Надявам се, няма да прозвучи нескромно, ако решим да направим аналогия с някои години от българската история към движението на учените начело с проф. Кр. Кръстев, в прочит на „Мисъл“ в края на ХІХ век, подобие на това за Апостола на Свободата Левски в края на ХХ век и началото на ХХІ век, свързано с името на проф. Д. Дойнов. Доказателство и основание към семейството на Левсковедите – Захарий Стоянов, Стоян Заимов, Димитър Страшимиров, Александър Бурмов, Иван Унджиев, Крумка Шарова, Николай Генчев, да присъединим и Дойно Дойнов. Историкът, за когото животът, делото и идеите на Васил Левски бе основна тема в дългогодишните му изследвания. Многочислени са неговите доклади, слова и публикации посветени на годишнините от рождението и гибелта на Апостола при откриване на паметници,  изложби, научни форуми, конференции и дискусии, и други изяви по различни поводи и на различни места в страната.

При една скромна статистическа справка данните показват, че проф. Дойнов е автор на около 60 доклада за различни събития и личности от възрожденската история. С неговото име като председател на Общобългарския комитет, свързваме изградените паметници, барелефи и паметни плочи на Апостола на Свободата в десетки селища в страната, плюс тези в Румъния, Гърция, Македония, Аржентина, САЩ и др.

Под негово пряко творческо и организационно ръководство бяха издаваните годишни календари и юбилейни вестници за Левски, Раковски, Каравелов, Бенковски, Ботев и др. Да не говорим за професионалният му принос при комплектоването и композиционната структура на утвърдилия се като документален летопис годишник „Българско възраждане – идеи, личности, събития“. Творчески издателски продукт, който не само че документира присъствието на Общобългарския комитет в сътворения период, но и дава отговор на много въпроси свързани с българското Възраждане.

Не можем да забравим докладите му посветени на живота и делото на наши възрожденци като: Раковски, Ботев, Бенковски и Каравелов, за Стамболов и Захарий Стоянов, за Димитър Ценович и Петко Войвода и други съратници и последователи на Васил Левски. Към спектъра от теми посветени на Апостола, буквално в последните седмици от живота си, ни поднесе изключителната научно-популярна биография „Левски, най-ясната загадка“, в която е направен опит – по негово определение – да се отговори на многобройните дискусионни въпроси, които в миналото, а и днес, вълнуват българското общество.

И още! Остави ни творбата, на която не намирам аналог на личен подход при зачитане достойнството на людете, с които е съпричастен в земния мир – „Хората, с които живях“. Творбата е с мото от Гьоте: „Щастлив е оня, който е успял да съедини края на своя живот с началото“.

Четвърт век като председател на Общобългарския комитет „Васил Левски“, проф. Дойно Дойнов, с поведението си, респектираше всички около себе си да му подражават на пословичното трудолюбие и всеотдайност в творческото всекидневие.

Пет години ние сме без проф. Дойнов, но само физически. Защото дирята, която остави, е с дълбоки корени, които няма да спрат да раждат филизи, които да напомнят за стореното от него за опазване богатството на българската история.