Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

ЗОРА Е! ЩЕ БЪДЕ!

Е-поща Печат PDF

Драги приятели,

читатели, симпатизанти

и хора на „Нова Зора“,


Какво чудо е солидарността и волята да ни има! След споделената в миналия брой с много голямо притеснение истина, че вестникът, който е кауза и за всички вас, е в тежко затруднение, вярата ни сякаш избуя с нова сила. През седмицата се случиха затрогващи неща. Във вторник пред редакцията ме посрещна членът на Редакционния съвет проф. д-р Бончо Асенов. Държеше в ръцете си новия брой, гледаше ме тревожно и някак изпитателно. Поговихме за това-онова и проф. Асенов заяви: „Искам да подпомогна вестника с 500 лева.“ Не бях изненадан толкова от позицията му, колкото бях смутен от обстоятелството, че през 25-те години, през които се познаваме, от него не веднъж съм вземал пари назаем за вестника и после съм му ги връщал. Сега знаех, че не мога да обещая това. Благодарих му и се качих в редакцията. Може би след час или два, на вратата позвъни г-н Стоян Терзиев. Пристигнал от град Угърчин. Нося, казва, 100 лева, моля да ги приемете. Ще ми повярвате ли, буквално ме втресе. Толкова малък, крехък, а очите му блестят, че чак парят.  Издадох му документ и най-сърдечно му благодарих. И се заредиха г-жа Виринея Томова от София, 40 лева помощ за вестник „Нова Зора“; г-н Николай Върбанов Зарев от село Винарово, област Видин – 10 лева. В петък в редакцията дойде запасният морски офицер Емил Иванов. И той носи пари – 100 лева за вестника. Прочетох, казва, че сте в затруднение, а само той ни остана. Появи се и пощенски служител, носеше запис от проф. Симеон Хаджикосев. Най-големият познавач на западно-европейската литература, любим преподавател доскоро на студентите от Софийския университет, приятел и ревностен читател на „Нова Зора“, бе изпратил на мое име 100 лева.

Уважаеми приятели, благодаря ви! Знам че това не е начин за съществуване на редакция и на вестник. И че не може да бъде. Приемам обаче този ваш жест като признание за качествата на „Нова Зора“, както и за  мястото и ролята на вестника във вашия труден делник. Топли ме най-вече признанието, че за 30 години той е успял да стане ваш неизменен спътник през трудностите. Вие знаете, че на тях краят им не се вижда. И аз го знам, но виждам също, че честните и сърдечни хора в България не са се свършили. А това е повод да гледаме на бъдещето с надежда и оптимизъм.

Зора е!

И ще бъде!


Минчо Минчев,

главен редактор на в. „Нова Зора“