Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

ПРОФЕСИЯ – РУСОФОБ

Е-поща Печат PDF

Както всяка друга професия и тази на русофоба трябва да отговаря на най-основното изискване за всяка професия - да дава възможност той да припечелва, за да може да просъществува поне на физиологично ниво.

Още една специфика е свързана с думите „професия“ и „професионализъм“. В това направление винаги може да се очертае високо интелектуален слой, чиято експертиза почива на солидна научна основа. С русофобията ситуацията е по-особена. От най-висока академична гледна точка, в този случай, едва ли е възможно да се намери научна обосновка за русофобията, точно както е невъзможно да се намери и научно обоснован европофоб или западофо, по простата причина, че научният анализ на феномена, в целия му спектър, почти веднага ще опре до научно оправдание за нацизма, расизма и подобните им производни.

Извън академичната сфера веднага се натъкваме на най-перспективната по мащабите си група в областта на пропагандата и информацията. Перспективата за кариера на русофоби, извън информационно-пропагандния бизнес, е доста обезкуражаваща, главно поради пренебрежимите мащаби.

Областта на политиката можем да изключим поради комплицираност, свързана с налагащата се честа смяна на позиция и принадлежност (популярният термин тука е пребоядисване), която може да доведе до неприятни осцилации русофоб-русофил-русофоб, в зависимост от фазата на предизборната борба, главната и единствена цел на която е известна на всички - успешно преизбиране.

 

 

В информационно-пропагандния сектор най-грубо могат да се очертаят два ешелона, направляващ и изпълнителен. Последният има най-масов, армейски характер и безпогрешно може да се идентифицира по иманентния полъх на генетичен хунвейбино-джендърмейски кретенизъм.

Най-интересният въпрос свързан с професия русофоб е следният: кой е източникът, който осигурява постоянно и мащабно заплащане? Или, кой е дотолкова заинтересуван от русофобията, че да е готов за плаща редовно и щедро за нея?

Ключ за отговор на този последен въпрос е гледната точка, според която войната, която Западът започва веднага след 9 май 1945 срещу СССР, не е преставала и за момент и до ден днешен с едно малко уточнение: след 1989 г. Русия замества СССР.

Да видим че тази гледна точка е действително рационална може да ни помогне една

забележка на Збигнев Бжежински.

На въпроса на журналист как се е борил срещу комунизма той го съветва да не заблуждава себе си и другите - не става въпрос за борба срещу комунизма, борбата е срещу Русия. Против нейната историческа роля, против хилядолетния модел на руската история, против руския дух!

Средствата, с които се води тази война, се определят от това кои точно средства може или е можел да си позволи Западът в конфронтацията с Русия/СССР. По принцип всички средства са позволени (оттук и днешното понятие хибридна война), но се преценява дали някои от тях няма да са катастофални за нападащия. Днес например е ясно на всеки мислещ човек от улицата, че е самоубийствено да се започнат мащабни военни действия срещу Русия, даже с конвенционални оръжия, защото почти веднага може да последва ответен ядрен удар с последствия на първо място за командните центрове на нападателя, възможност подтвърдена най-официално от най-високо ниво. Постоянните консултации между американски и руски командни центрове в Сирия за избягване даже на инцидентни единични жертви и от двете страни, само подтвъждават колко критично-нервозна е ситуацията даже при минимално използуване на конвенционалните военни методи един срещу друг, директно или индиректно. Ясно е че за предпочитане са всякакви други средства, чийто спектър е практически неограничен, а конкретният избор се прави в зависимост от благоприятна конюнктура.

Най-безопасна от гледна точка на критични ядрени инфекции е информационната война. Стратегическа цел на информационната война срещу Русия днес е да се втълпи на потребителя на информацията, че става въпрос за един изключително коварен и вездесъщ враг, срещу който единственото спасение е мигновена реакция, която изключва всякакво мислене - последното критично забавя ефективността на защитата.

Създаването на такъв един мигновен (първосигнален) защитен рефлекс у западния човек, у полузападния и у максимално възможен брой руски граждани, е и стратегическата цел на информационната война. Това са и редовите воини на тази информационна армия, която няма де е никаква армия без военна дисциплина т.е., ако не е способна да изпълнява дословно и без колебание заповеди по командната линия. Накратко, гони се нивото на

рефлекторен конформизъм.

Важна е и дълбоко моралната позиция избрана от Запада - той играе ролята на цивилизатор и просветител с последствието, че ако превъзпитаваните "варвари" отказват да се превъзпитат, то те трябва да бъдат наказвани. По тази позиция не се допускат нито съмнения, нито спорове. Чиста проба лицемерно и агресивно мисионерство. От такава една постановка веднага следва, че не може и дума да става за идеологическа борба Запад-Незапад на каквото и да е по-извисено интелектуално ниво, изключвайки напълно фундаменталени аспекти, по простата причина, че с морално по-низшите автоматично се изключва всякаква сериозна дискусия.

Това, което става все по-очевидно с всеки изминат ден, с опитите да се поставят под контрол социалните интернет мрежи, е неотклонния стремеж на Запада за изкореняване на какъвто и да е интелектуален суверенитет на индивида, на искренния му стремеж към съдържателно мислене и независимост на действията. Не трябва да се забравя и добре финансираната дейност на всички възможни локални и международни нива на леката и тежка джендърмерия, за която няма никакви проблеми, чрез най-елементарни лингвистични гимнастики, да заклейми в изключително благосклонно настроените медии, дейността на който и да е индивид като хейтърска, враждебна или социално опасна, с непредсказуеми последствия за потърпевшия.

Тази "мисионерска" дейност на Запада в най-чист вид и с пълен размах бе демонстрирана на практика веднага след разпадането на СССР, където неговите идеолози и експерти бяха посрещани с почести на всички нива на държавното управление, от възможно най-прилежните ученици. За обяснението на този феномен можем да привлечем мнението на Александър Зиновиев, който в книгата си "Руската трагедия" окачествява руското интелектуално поле през този период като "идеологическая помойка". От тази гледна точка няма какво да ни учудва, че комплементарната западна идеология не вижда необходимост да работи на някакво по-високо интелектуално ниво, и че няма нужда да се съобразява с нищо друго освен с интересите на глобалната пазарна олигархия, без да се вълнува и най-малко от проблемите на човечеството - локално и като цяло.

Такова "помоечно" комплементарно състояние и на двете идеологии може да се подкрепи от следните факти: пълен разгром на третата икономика в света, тази на СССР, с пълното съдействие на послушните ученици, от една страна, и с абсолютн о фантастично-анекдотични подходи на западната идеология в информационната война и тогава и днес.

„Ех, путь – дорожка фронтовая“.

 

Продължава в следващ брой