Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

ПРОФЕСИЯ – РУСОФОБ

Е-поща Печат PDF

Продължение от брой 39

Два "западни" примера, един от по-далечно минало и друг отпреди няколко месеца.

Преди около 40 години, във връзка с празнуването на 9 май в СССР, „Гласът на Америка“ решава да потърси индикации за съществуване на дисидентки групи по времето на Сталин. Може да сте слушали военната песен "Дорожка фронтовая (Песенка фронтового шофера)" в изпълнение на Марк Бернес. В припева е намерена индикацията, за която става дума:

Эх, путь-дорожка фронтовая!

Не страшна нам бомбежка любая,

А помирать нам рановато -

Есть у нас еще дома дела.

"Какие дела?" ще попитате. Много просто, според „Гласът на Америка“, не е време да се умира на фронта след като ни чака такава важна работа след войната като организиране на опозиционна група за сваляне на комунистическия режим на Сталин!...

Пример номер две от 29 май 2019: Русофобска молекулна фантастика.

Официално лице от най-висок ранг на Департамента по енергетика на САЩ, рекламира втечнения американски газ като "газ на свободата", тъй като носи "молекулите на Американската свобода", готови за експорт по целия свят.

Тези два примера показват не само интелектуалните низини на практическата русофобска пропаганда, но и са доказателство, че за професия русофоб се открива най-светло бъдеще с добре платена работа за интелекти от всякакъв калибър. Което никак не е маловажно при нивото на днешното образование у нас, например. Даже ако сте неграмотен има решение на проблема - влизате в университета, където се предлагат необходимите ограмотителни курсове. Вот такие дела!

Тук е мястото да се направи разлика между русофобски чувства у граждани от други страни и провеждане на открита русофобска политика на държавно и интернационално ниво, което днес е и главното направление на западната информационна война срещу Русия. Най-чиста проба официална русофобска политика например се демонстрира от абсолютно хармоничното хорово изпълнение на официалните медии на Великобритания и на САЩ, ненарушавано от каквито и да са алтернативни мнения. Например, ако частно лице направи статистически приемливо допитване за личните чувства на случйно избрани английски или американски граждани към Русия, нито една от споменатите официални медии не би публикувала резултатите поради неминуеми отклонения от установката, че реалността е практически 100% русофбска, включая лични чувства.

Претенциите и надеждите на рафинираната официална русофобска политика на медиите са следните:

(1) Предоставяне на неоспорими факти за прегрешенията на Русия срещу цялото прогресивно човечество;

(2) Предлагане на съпътстващи професионални коментари отразяващи най-коректно и личното отношение на обикновения гражданин, който редовно, преди да си легне, поглежда под кревата дали няма скрити руснаци;

(3) Очакването че всеки руснак, периодично, да кажем след третия стакан водка, най-горчиво би заявявал "Нас никой не ни обича!", т.е., посята е морална паника у коварния руския враг на "молекулно" ниво и, следователно, свалянето на Путин е само въпрос на време.

Ето някои

главни направления на информационна война,

които биха намерили централно място във всеки русофобски наръчник като не е лошо да се има предвид следната специфика: има разлика между манипулация и анализ, а има и манипулация маскирана като анализ.

Когато се говори за съветската социалистическо-комунистическа система веднага се отбелязват главните и прегрешения, репресиите с милиони загинали в лагерите, и се говори само за тях, без да се споменава и дума за главните и социални характеристики като алтернативни и даже противоположни на тези на капиталистическата система.

По аналогия, ако се говори за християнството ,трябва да се фокусираме само и единствено на инквизицията и дума да не обелваме за други негови характеристики и практики, които го правят и днес световна религия.

А ето и десетте "божи" заповеди за русофоба формулирани от най-висок амвон, от Keir Giles, старши консултант при Chatham House, британски тинктанк получаващ финансиране от Foreign Commonwealth Office (FCO), британското Министерство на отбраната, британската армия, от американското посолство и от производители на оръжие, чийто списък е много впечатлителен.

1. Ако западният човек не може да види смисъл в действията на Русия - това не означава, че те нямат смисъл за руснаците - те имат други разбирания за история, география, социална политика и междудържавни отношения.

2. Убедеността, с която се представя дадена руска гледна точка не означава, че тя е правилна и не може да има извинение за действия, които Западът намира за отблъксващи.

3. Руското поведение е до такава степен генетично мистериозно и безмислено, че е абсолютно необходимо да се очакват парадокси и противоречия, а не ясни и рационални обяснения, каквито имат смисъл за нормални неруски хора.

4. Русия използва заплахи и неискрено възмущение, за да получи изгодна позиция при преговори.

(Има се предвид, че западните политици никога не използват заплахи например да заличат от лицето на земята други държави, не ги нападат, не организират военни преврати и не прилагат икономически санкции.)

5. Руските вярвания и императиви са винаги проблем, независимо кой е президент на Русия.

6. Русия е поначало ужасна страна, но винаги може да се очаква да стане и по-лошо като политическата промяна не е задължително да води до подобрение.

7. Русия е фундаментално безчестна и не трябва да се очаква, че ще чувства срам от това, че е една назадничава и варварска страна, която не се интересува от т.нар. репутация. Обяснимо, тъй като ценности и стандарти са създадени някъде другаде.

8. Русия няма добра страна т.е. - безмислено е да се надяваме на такава. Тя счита компромиса и сътрудничеството като нещо неестествено и дълбоко подозрително, освен ако не са свързани с видима и моментална печалба за държавата или нейните лидери.

9. Обща позиция с Русия не може да бъде намерена, защото всичко руско е напълно несъвместимо със западните критерии и подходи.

10. Всяко намаляване на напрежението между Русия и Запада е еквивалентно на предателство. Русия не търси мирни отношения с останалия свят. Няма избор между война или мир с Русия - война и враждебност са единствените състояния в нейната история, а лъжа и измама са основите на живота там.

Фениксът Русия

Духът на горните "божи" заповеди си остава непроменен и в международен мащаб. Днес се вижда и с просто око, че Европейският съюз е в криза поради центробежни вътрешни сили с тревожно засилване на влиянието на националисти (наречани „неонацисти“) и т.нар. популисти. Формално, политици или партии, са дамгосвани като популисти или популистки, ако искат да се харесат на народа с действията си и главно с речите си за промени в посока на неговите желания и виждания. Най-куриозното е, че по принцип такова дамгосване не може да има място в една демократична държава, чийто двигател на политическо развитие се предполага да е самият демос, с идеите си и с действията си. Скритото кредо на обвинителите на популизма е, че народът не е в състояние сам да формулира проблемите си и особено начините за тяхното практическо решение, нещо което съвсем не може да се каже открито при претенции за демократичност. Ето защо се използва най-елементарен идеологически прийом - само намеци с възмутено-презрителен тон и лепене на скандални епитети, при което се изключва напълно необходимостта да се привеждат факти и доказателства тъй като "всичко и без това е съвсем очевидно за всички".

Най-потентният ход срещу увеличаващите се центробежни сили в ЕС е по същество тривиален, и е по стара и изпитана рецепта: призив за обединение, поради наличието на коварен и могъщ външен враг в лицето на Русия, срещу който защитата на всяка страна поединично е чиста проба самоубийство. Резултатът обаче, за съжаление, и както практиката показва, че много силно зависи от факта дали врагът е реален или измислен.

Все пак трябва да се отбележи, че по принцип, Западът наистина има известно основание да възприема Русия като заплаха. От негова гледна точка и за негова най-голяма изненада, разпадането на СССР, повлякло рухването на съветската икономика и тотално деморализиране на армията, съвсем не може да се свърже логично с възраждането на Русия през последното десетилетие като нова световна сила, особено военна. Феномен, абсолютно необясним и по-тази причина плашещ, особено като се има предвид доказаната липса в Русия на т.нар. западни ценности, по канона - задължителни дори и за минимален прогрес. Западът не бе, и все още не е, в състояние напълно да приеме, че Русия може да се вдигне на крака след нокаута от 90-те години, очаквайки пълно самопризнание, че е победена плюс всички полагащи й се екстри на това незавидно състояние. Трябва да се отбележи, че това не е единичен случай на невероятно бързо възстановяване след тотална разруха, а трети поред през последните 100-ина години. Първият започва с февруарската революция през 1917, а вторият на 22 юни 1941. В това отношение може да се говори за уникалност, за качествата на руския народ и неговата държавност.

Достойнството и неговото отрицание

Очевидно е, че възраждането на гордостта и самочувствието на една нация от дъното на 90-те години на 20 век е невъзможно без наличието на фундаментални национални достойнства (по западному - ценности, от цена), които явно имат незападен характер - т.е. генетично чужди нему. Става дума за национален "чип", който изглежда не само икономически, но и духовно резистентен. А това е наистина плашещо. Оттук и зова за обединение на целия Запад в третия му поход срещу Русия. От историята примери бол: без такъв един потентен и мистериозен враг, отделните държави ще се изпокарат и... ще последва разпад на Европейския СССР. Това е видимо и разбираемо.

Един по-фундаментален идеологически подход е да се формулират прецизно споменатите "руски достойнства", да се дискредитират и на тази основа да се индуцира политическа непълноценност у този „страшен враг на цялото прогресивно човечество“.

Не е лошо обаче да се напомни, че едно от "достойнствата", на който и да е народ, е неговото собствено достойнство. Само ако уважаваш себе си, можеш да спечелиш уважението на другите. Не става въпрос за любов, обич, омраза или за страх - става въпрос за уважение, което е там, и при всички тези случаи. Главната заслуга на президента на Русия Владимир Владимирович Путин, е може би тази, че успя да възвърне достойнството на нацията при влизането й в новия 21 век.

Възможно най-погрешната стратегия срещу официална русофобска политика на държавно ниво е да се правят усилия да се харесаш на "мисионера", за да му покажеш колко си сериозен в намерението си да се поправиш, за да те приемат в редовете на цялото прогресивно човечество. Неизбежните изводи от руска страна обаче са направени от доста време насам, един от които е по психологическата координата - де се спре посипването на главата с пепел. Знае се от практика, че при това действие зрението силно се ограничава. На първо място не могат ясно да се видят интересите на собствената страна, да не говорим за измеренията на някакъв национален проект или за хоризонта на бъдещето.

Западът, и по специално САЩ, профукаха напълно уникалната възможност, която им се предостави от СССР и Русия през 90-те години на миналия век: мисионерите бяха посрещани с най-големи почести там и тогава, дори и от най-изявените им критици днес, очаквайки да им се помогне да тръгнат по нов път към по-светло бъдеще, водени от доказан световен лидер, действуващ по необходимост или поне, както се полага, от най-високи морални принципи. За най-голяма изненада, поради друг един иманентен принцип, а именно "печалбата преди всичко", световният лидер показа професионални похвати на ловък уличен търгаш, готов да отмъкне на безценица каквото му попадне. В резултат - пълен разгром на третата икономика в света, но и необратима загуба на моралната позиция на „мисионера“.

Една нова специфика на вируса на русофобията е, че започва да се разпространява някак неконтролируемо като не може да се изключи коварната възможност, всепризнат и доказан на практика русофоб от най-висок калибър, да бъде обвинен за агент на Путин.

Сенаторът-републиканец Линдси Грам е наречен "Линдси Ленинградският" и в медиите е издокаран в униформа на руски офицер. Митч Московският пък е прозвището на републиканското мнозинство в сената със полагащото му се зимно военно облекло, а MSNBC твърди, че Борис Джонсън, е човекът на Путин.

Тези примери показват, че на високи нива професията русофоб крие опасности, но пък се оказва търсена не само в информационната война срещу Русия, но и в политически кухненски разправии между западни политически партии, а и в рамките на ЕС.

 

Накрая просто сме принудени да резюмираме следното:

РУСОФОБИЯТА Е ПЕРМАНЕНТНО МОДНА И ИЗГОДНА ПРОФЕСИЯ С ДЪЛГОСРОЧНИ ПЕРСПЕКТИВИ И С НЕСЪМНЕНИ ОТ НАЕМНИЧЕСТВОТО ПОЛЗИ. ВЪПРОСЪТ Е ДА НЯМАТЕ НАВИК ДА СЕ ОГЛЕЖДАТЕ В ОГЛЕДАЛОТО СУТРИН И ДА КАЗВАТЕ НА ГЛАС ЕДИНСТВЕНАТА ВЯРНА КОНСТАТАЦИЯ ЗА СЕБЕ СИ: „КАКЪВ МЕРЗАВЕЦ СЪМ САМО!“