Достойна книга за достоен българин

Крум ВАСИЛЕВ
Печат


В писаната и неписана история на българската литература има безброй любопитни факти. Един от тях е следният.
През 1957 г. младият Николай Хайтов, бъдещият академик и класик на българската литература, издава първата си книга. Заглавието е “Съперници”, съдържа очерци и разкази. За тази първа книга на Хайтов неговият млад земляк, бъдещият професор и именит литературен критик Васил Колевски пише първата си рецензия. В нея четем следните редове: “Съперници” е пронизана от край до край с едно – с любовта към обикновения човек от народа, завещана ни от най-добрите писатели на миналото – Вазов, Елин Пелин, Йовков. Тази любов дава възможност на автора да открие под обгорелите и потъмнели от труд лица дълбоки чувства, чисти трепети, неизживени радости. У Хайтов това е един вярно намерен път, който трябва упорито да се следва, защото само той води към истинското изкуство.”

Сега, половин век след написването на тези учудващо проникновени за един начеващ критик редове, е всеизвестно: Николай Хайтов следваше неотклонно именно този вярно намерен път и създаде голямо, истинско изкуство.
Би следвало проф. Васил Колевски да изпитва дълбоко удовлетворение, че макар и съвсем млад, е съумял да даде вярна оценка и правилен съвет. Удовлетворение би трябвало да изпитва професорът и заради това, че в продължение на повече от половин век неизменно е държал в обсега на вниманието си личността и литературното творчество на писателя Николай Хайтов. Веществено доказателство за това е неотдавна излязлата книга на Колевски, озаглавена “Син на Родопа”, издадена от великотърновското издателство “Абагар”. Тя съдържа 13 публицистично-критически работи, писани между 1958 и 2008 г. От първата до последната аналитични, точни и аргументирани – качества, които характеризират литературнокритическото дело на този наш литературовед.

Като характеризира личността и литературното дело на Николай Хайтов, проф. Колевски употребява и някои силни думи, дава високи оценки: “пламенният патриот”, “певецът на българската природа”, “защитникът на ограбения и онеправдан български народ”, “магьосникът на художественото слово”. Може ли някой да каже, че не са точни?
За Николай Хайтов е писано много. И много ще се пише – неговото литературно творчество е с непреходна ценност. И не само художественото, но и публицистичното! Не само с “Диви разкази”, не само с “Шумки от габър”, а и с двутомника “Троянските коне в България” писателят родолюбец въздейства и ще въздейства и на сегашните, и на идните поколения – тази теза Васил Колевски отстоява убедително. И е дълбоко прав.
Противниците на Николай Хайтов се опитват да наложат противоположна теза – че публицистичното му творчество е нещо странично, второстепенно, едва ли не негово случайно увлечение. Жива лъжа е това! Както белетристиката, така и публицистиката на Николай Хайтов иде от неговото сърце, от цялото му същество. Самият той, признавайки, че отделя твърде много време за публицистика в ущърб на белетристиката, пише: “Не мога да се отърва от себе си... В кризисно време като сегашното на писателя не е простено да мълчи. Мълчиш ли, ставаш съучастник на безобразията и лъжата”.
Николай Хайтов не мълчеше. В стотици свои страници той доказваше и предупреждаваше, че след 1989 г. България е превърната в “полигон за изпробване на съвършено непознат досега механизъм за претопяване на цял един народ и разграждане на държавата му със съдействието на самия този народ и основните му институции, които заработват в един момент по чужда програма, без видимо нарушение на нито един от основните принципи на Конституцията и демокрацията.”

Тези редове Николай Хайтов написа преди 10 години.
Днес те звучат с още по-голяма сила, защото фактите за претопяването на цял един народ и разграждането на държавата се множат непрестанно. Забележителна е прозорливостта, далновидността на Николай Хайтов, този истински народен писател и съвременен народен будител.

Проф. Васил Колевски му даде вярно определение: Син на Родопа.
Като талантлив син на Родопа и България, Николай Хайтов създаде своите белетристични шедьоври, издадени в 50 държави по земното кълбо. Като доблестен син на Родопа и България, той остави на поколенията своите публицистични завети.
За този достоен българин проф. Васил Колевски е написал достойна книга.