ГЕОРГИ ДИМИТРОВ И СЪВРЕМЕННИЯТ СВЯТ

Георги ПИРИНСКИ
Печат

Поводът днес да се вглеждаме в личността и делото на Георги Димитров е 130-ата годишнина от неговото рождение. В тази връзка си заслужава да откроим още една годишнина – 70 години от Програмата на Отечествения фронт, оповестена по радио “Христо Ботев” на 17 юли 1942 г.

Димитров, вече на 60 години, става автор на Програмата за национално спасение на България, която остава ненадминат образец на съчетание между мобилизираща актуалност и политическа далновидност. В нейните дванадесет пределно кратки задачи е кристализирал целият невероятно богат житейски и политически опит на Димитров, одухотворен от неизменната му преданост на България и българския народ.

Затова там, в тези 12 точки, можем да открием и едни от най-впечатляващите измерения на съвършено съвременното значение и звучене на примера и словото на Димитров за днешния, а и за утрешния свят. В тях са концентрирани отговорите на двете основни предизвикателства пред българското общество, които си остават валидни и днес – външнополитическото позициониране на страната в бурно променящия се свят и вътрешната трансформация – политическа, икономическа и идейна – наложителна за приобщаването на България като достоен член на общността на демократичните народи.

Във външнополитическата сфера, наред с нетърпящата и ден отлагане спасителна задача да се разкъса съюзът на България с хитлеристка Германия и другите държави от Оста, се изтъква и другата, произтичаща от нея и не по-малко съдбовна за страната задача - за нова основа на отношенията с балканските народи. Програмата повелява българските войски, изпратени за потушаването на борбата на братския сръбски народ срещу германското и италианското иго, незабавно да бъдат оттеглени. Същевременно националните интереси на българския народ да бъдат осигурени въз основа на известната Атлантическа декларация между САЩ и Великобритания от август 1941 г. чрез споразумение с другите балкански народи и чрез тясна дружба и сътрудничество със Съветския съюз, Англия, Америка и другите свободолюбиви народи.

Това, пределно ясно, е отхвърляне на пагубно измамните тези за осъществения национален идеал за обединение на всички българи в целокупна България чрез васалния съюз с фашистка Германия, за Царя-обединител Борис Трети и т.н.; тези, които в съвременното ни общество се радват на колкото забележителен, толкова и зловреден „ренесанс”. Същевременно в посочените формулировки от програмата могат да се открият кълновете на вярната линия за възможното осъществяване на тези вековни въжделения на поколения българи.

Във вътрешен план в политическата сфера, наред с незабавното пресичане на репресиите и извращенията на профашистката власт, на първо място се поставя задачата ОФ да възстанови „политическите правдини на народа, особено свободата на печата, събранията и сдружаванията; да премахне всички противоконституционни, противонародни и фашистки закони”. Едновременно с това в икономиката „да огради народното богатство и народния труд от чужди посегателства и създаде условия за правилното икономическо развитие на страната като свободна и независима държава”.

Като обобщаващ резултат на такъв цялостен обрат в живота на страната, ОФ да предложи нова историческа перспектива, ново качество на бита и духовността на нацията – „да осигури народния поминък, работата, дохода и човешкото съществуване на трудещото се градско и селско население; да изкорени фашисткото мракобесие, расовата ненавист и унижението на националната чест на нашия народ”.

Днес мнозина ще побързат разпалено да ни възразят – защо ни занимавате с текстове, компрометирани от последвалата практика, от съпричастността на самия Димитров през последните години от живота му с най-тежките разминавания със собствените му предначертания?! В отговор, без нито да се отричат, нито да се омаловажават историческите факти, могат да се посочат поне три основания днес отново да прочетем отечественофронтовската програма от юли 1942 година.

Първо – като мерило за онова, което последва, след като две години по-късно, на 9 септември 1944 г., властта в страната бе поета именно от правителство на Отечествения фронт. В резултат България не само избегна съвършено реалната опасност от нова съсипваща национална катастрофа, но на мястото на банкрутиралата монархия прогласи народната демокрация и народната република като верния път към достоен живот в прогресираща и уважавана държава. Днес авторитетни историци бързат да поставят кавички около тези понятия, считайки ги за преходни формулировки без трайна стойност. Напротив – независимо от трагичните последици на сталинския диктат, от ударите на “студената война”, осуетили народнодемократичната алтернатива, тя си остава исторически изстраданата и днес валидна идея – разбира се, в съвременна трактовка – за така необходимото национално единение за успешно развитие на България в новите реалности на днешния и утрешния свят.

Второ – преди две години вниманието на обществата и в Европа и света, и у нас властно бе привлечено от посланието на един антифашист, дипломат, гражданин на Франция, обръщащ се към младите с дълбоко емоционалния призив: „Възмутете се!”

В самото начало на своя повик за непримирима съпротива срещу дехуманизиращата диктатура на олигархията в съвременния свят 93-годишният Стефан Хесел припомня какво е послужило за основа на неговата политическа борба – „годините на съпротива и програмата, изработена преди шейсет и шест години (т.е. през 1944 г.) от Националния съвет на съпротивата (на който се дължи) обединяването на всички обществени сили в окупирана Франция – движенията, партиите, синдикатите – и приобщаването им към бореща се Франция и към единствения водач, която тя признаваше: генерал Дьо Гол.” Припомняйки основните постулати на програмата на Съпротивата за възстановяването на вече свободна Франция, Хесел изтъква постановките за реализацията на цялостен план за социална сигурност, за осигуряването на пенсии за достоен живот на възрастните хора, за национализацията на енергетиката, мините и големите банки, за независимост на печата от парите и т.н. И заявява, че черпи патоса на протеста си срещу днешната действителност на безпрецедентни неравенства, на ширеща се несправедливост и поругани ценности не само от  идеалите, но и от програмата на Съпротивата.

И трето – своеобразно признание за непреходното звучение на посланието за Отечествен фронт е и наименованието на една седмична телевизионна програма на една от телевизионните компании с национален обхват. Внимателно подготвяна и доста гледана поради актуалната тематика, която третира, тя търси отзвук сред аудиторията първо със самото си наименование. В нейното съдържание обаче не се надявайте да откриете и помен както от посланията на оригинала от годините на антифашистката съпротива, така и от началата на народнодемократичното развитие. Което е пореден повод да осъзнаем погубните последици именно за новите поколения от позорното погазване на паметта както за Съпротивата, така и за началата, на които следваше да стъпи изграждането на нова България.

И в трите посочени аргумента неизменно и властно присъства фигурата на Георги Димитров – и като прозрелия спасителния път за България , и като историческата фигура, олицетворяваща отпора срещу фашизма не само у нас, но и в Европа и по целия свят, и като личността антипод на съвременните спекулации с непреходните послания на Отечествения фронт. А тези аргументи са само част от причините Димитров, взиращ се с проникновения си поглед от страниците на историята в нас и нашето съвремие, да остава и винаги да бъде осезаемо присъствие не само в живота на българското общество, но и навсякъде по света, там, където хората търсят вдъхновяващи източници за жизнено неибходимите им обяснения и отговори срещу връхлитащите ги катаклизми на съвременния свят.