РОБ

Андрей АНДРЕЕВ
Печат

Андрей АндреевИ ще свърши денят.

И нощта. По-нататък

и за мен ще изгрее

една ярка звезда.

И по нея, по нея

аз ще стигна в мъглата

сам до острова пуст -

свобода.

И тогава ще видя,

че там няма нищо,

че съм спрял върху бряг

без порои, без брод,

дето гръм не отеква

и в столетни огнища

не искрят и не тлеят

нито скръб, ни живот.

Ще простенат устата

думи тъжно горещи

за приятелски маси,

за вълшебни лъжи,

за полята отвъдни,

за реките отсрещни,

дето гарвани грачат,

но и щъркел кръжи.

И ще тръгна обратно

към Земята мъглива,

там, където все още

има нощ, има ден

и където под зноя

от пръстта мълчалива

хора плачат и пеят,

и разпитват за мен.

И когато се спра

сред местата любими,

ще прошепна пред всеки

скъп за мен земен гроб:

мои есенни пролети,

мои пролетни зими,

свобода не желая.

Аз съм вашият роб!