Пепел от гербери

Петко ПЕТКОВ
Печат

Преди официално да се „съгласи” да му бъде издигната кандидатурата за президент, премиерът Борисов измисли девиз на ГЕРБ за предстоящата предизборна кампания. В първата си редакция този девиз гласеше: „Върху пепелта от БСП ние строим магистрали”. По-късно, при посещението си в град Кресна, Бойко Борисов добави към БСП и тройната коалиция, сякаш БСП бе нещо извън коалицията. Както и да е, но Бойко Борисов и неговата партия ГЕРБ признаха на практика правотата на Столетницата, която твърди, че под асфалта на строящите се магистрали „Тракия” и „Люлин” строителите полагат пепел за икономия. Един вид, ГЕРБ строи кули не върху пясъчни, а върху пепелни основи. Не е ясно само защо първоначално Борисов не причисли към „разорителите на България” другите съдружници в омразната му тройна коалиция, виновна за „тежкото наследство”, което той трябва да поправя. Все едно че НДСВ и ДПС не бяха управлявали заедно четири години, преди да се роди коалицията им с БСП, и още толкова като коалиционни партньори на Столетницата!


От групата на „пепелотворците” Борисов изключи и СДС, и ДСБ, чийто принос за разбиването на националната индустрия, енергетиката, селското стопанство, отбраната, образованието, здравеопазването и другите сфери на обществения живот е безспорен. Тури му пепел. Ако не сте забравили, думата „пепел” започна да се спряга първо в Министерството на отбраната, когато го оглави сегашният министър на външните работи Николай Младенов. Със седесарски плам, бившият говорител на Надежда (Михайлова) Нейнски разкри първата корупционна схема в повереното му ведомство. А именно, че първият от тримата „царски” министри на отбраната, Николай Свинаров, е злоупотребил със служебното си положение, ангажирайки за абитуриентския бал на дъщеря си два служебни автомобила, пребоядисани в цвят „пепел от рози”.
Днес Бойко Борисов не си спомня за тази „пепел”, понеже и от НДСВ не критикуват магистралните проекти на кабинета. Ето защо говори за тройната коалиция като за някаква анонимна, невинна и незначителна добавка към кабинета “Станишев”. Разбираемо е, самият Борисов доби популярност, благодарение на това, че „Негово Величество” Симеон Сакскобургготски го направи от майор пожарникар и бодигард, главен секретар на МВР, повишавайки го скоростно в звание полковник, генерал-майор и генерал-лейтенант. Затова премиерът услужливо забравя за неговото управление с ДПС и съучастието му в управлението на тройната коалиция, оставило „пепелта”, върху която „ние (ГЕРБ - б.р.) строим магистрали”. Зад „забравянето” от Бойко Борисов на приноса на ДПС в „изпепеляването” на България пък стои проста предизборна сметка: надеждата електоратът на Доган да подкрепи кандидата на ГЕРБ, а не Меглена Кунева, да речем. Началникът на предизборния щаб на ГЕРБ Цветан Цветанов също подсказа, че само в областните центрове ГЕРБ ще играе самостоятелно, докато в другите селища е възможно да се коалира с други партии. Естественият въпрос би бил: “Защо не и с ДПС?” Нали за такива като тях и политиката е търговия...

Да приемем все пак, че изразът „пепелта от БСП и тройната коалиция” е някаква метафора за лошото управление, предхождащо това на герберите. Но с какво управлението на Бойко Борисов и ГЕРБ е доказало, че е по-добро? С рязането на ленти и откриването на молове, детски градини, църкви, лотове от магистрала „Тракия”, участъци от софийското метро, или с неколкократното отлагане на въвеждането в експлоатация на магистрала „Люлин”? Последната, междувпрочем, бе скопосана така, че жителите на някои селища като Дивотино трябва да обикалят 17 км, за да излязат на пътя за София. Спортната зала в София е недовършена, да не говорим, че проектът й е осакатен, разкопките за метрото и задръстванията по кръстовищата придават на столицата облик на фронтови град, а дупките по уличното платно и липсата на асфалт и канализация дори в престижните квартали ги сродяват с „Факултета”. Да не говорим, че вече дори не се говори за завода за преработка на битови отпадъци и софийският боклук се трупа пак на сметището в Суходол или се разхожда чак до сметището в Цалапица. Каквото беше положението при кметуването на Борисов, такова е при Йорданка Фандъкова, а те се спрягат като кандидатпрезидентска двойка на ГЕРБ. Затова Бойко Борисов няма да бъде запомнен с построеното при неговото правителство, а по-скоро с демонстративното разрушаване на десетина вили във „веселото село” край язовирите „Ивайловград” и „Цонево”, на няколко търговски бараки в курорта „Слънчев бряг” и незаконно надстроени къщи в Несебър, на барбекюто и оградата на Доган в Боянските сараи и на незаконните постройки по Черноморието на Николай Банев и братя Диневи. Църквите, които Борисов „открива” се строят от местните християни с минимална държавна помощ и съвсем не могат да компенсират закритите училища, болници, предприятия и др. Без поминък, без училища и здравни заведения църквите ще опустеят. Кой ще ги поддържа, ако християните мигрират в София или в чужбина? Или ако в резултат на демографската катастрофа България се циганизира, турцизира или обезлюдява?

За големите енергийни проекти, да не говорим. Нито един няма да види бял свят до края на мандата на ГЕРБ. Дори строителството на газопровода „Набуко” ще стартира чак през 2013 г., а газта по него ще потече по най-оптимистични прогнози през 2017 г. А дотогава с какво ще работят българските предприятия и с какво ще се топлят българските домакинства? С електричество от слънцето и вятъра ли, което е 18 пъти по-скъпо от това на АЕЦ „Козлодуй”? Да не забравяме, че до 2013 г. ще ни тормози кризата, с която Симеон Дянков оправдава замразяването на доходите, но не и на цените. Защото ще продължават да растат, а българите ще стават още по-по-най бедни, прости, болни и нещастни. Еднократната помощ за най-бедните пенсионери, която министър Тотю Младенов спряга за 1 юли 2011 г., е обвързана с толкова условия, че може изобщо да не се яви на бял свят...

Бюджетната и финансовата дисциплина на това правителство ще ни излезе през носа, особено ако наесен Дянков стане премиер. И няма защо да ни плашат с положението в Гърция, Ирландия и Португалия, щом българите продължават да търсят препитание в тях, а не е обратното. Дори българите от Либия не искат да се завърнат при Бойко Борисов...

Ако перифразираме една мисъл, тиражирана в турския печат през 80-те години, „Положението на България е добро, положението на българите – лошо”. При срещата си с премиера на Хърватия г-жа Ядранка Косор, Борисов се похвали, че в България се живеело добре. Поне за няколко души той е прав: сред тях са той лично и вицепремиерът Цветанов.
Похвалите на Вашингтон и Брюксел за проявената политическа воля по въпроса за справяне с престъпността и корупцията са основният и комай единствен предизборен актив на Борисов и ГЕРБ. Но каква полза от одобрението и доверието на Вашингтон и от членството ни в НАТО, щом в Афганистан имаме повече военнослужещи (680 души), отколкото маршируваха в София на парада за Гергьовден (500 души)? И ни останаха само осем читави бойни самолета и три стари белгийски фрегати, едната от които гони Михаля в Средиземно море?
Каква полза от членството ни в ЕС, след като останахме с два ядрени реактора, които скоро ще бъдат закрити и държавата ще фалира, според самия Борисов? Каква полза от присъединяването ни към Европейския стабилизационен механизъм и пакта „Евро плюс”, ако трябва най-бедната страна в ЕС да финансира “разсипници” като гърците, ирландците и португалците, божем, и те на нашия хал?
За какъв дявол ни е Шенген, ако ще трябва ние да спираме емигрантските вълни от Африка и Азия, а ни застрашава и ислямският тероризъм, въпреки убийството на Осама бин Ладен?
Казват ни, че демокрацията била право на избор. И какъв е изборът на една трета от българските граждани? Между гладната и бялата смърт? Благодарим за такъв избор! Демокрацията означава власт на народа (демоса), а не само свобода на словото, от което на никого от управниците не му пука. Свободни сме да ругаем правителството, стига да не го сваляме.
Когато в Древна Елада възниква демокрацията, тя означава участие в управлението на свободните граждани. Изключването им от този процес се наричало тирания. Тогава не е имало изборен туризъм, но дали са се купували гласове, не знаем. Убедени сме, обаче, че начинът, по който ни управляват днес, е много по-недемократичен от елинския античен модел, въпреки че той изключвал робите и жените от ръководството на обществените дела.
Комедиографът Аристофан разкрива пагубните последици от политизирането на жените („Жените в Народното събрание”). Днес обаче жените заемат най-висши държавни длъжности, стават кралици, президенти, премиери, министри и председатели на парламенти. И непрекъснато доказват, че са по-добрата част на човечеството. Но сега говорим за народовластието, което у нас е празна дума.
Кой решава в кои съюзи да влезе България, дали и къде да изпрати военни контингенти, дали и на кого да предостави военни бази, кои ядрени мощности да закрие и дали да строи нови такива? Народът, или „гражданското общество”, което още не се е родило? Ами, тези въпроси се решават в Брюксел или Вашингтон, а понякога, за по-демократично, и в американското посолство в София. За 21 години преход към демокрация, политиците нито веднъж не се допитаха до народа с референдум. Разрушаваха, приватизираха, разграбваха и продаваха за жълти стотинки построеното от няколко поколения, докато от него остана само прах и пепел. И върху тази пепел ГЕРБ „строят магистрали”! Макар че ако се провалят на предстоящите президентски и местни избори, ГЕРБ и Бойко Борисов ще споделят съдбата на НДСВ и Симеон Сакскобургготски. А следващите правителства ще твърдят, че строят върху „пепел от гербери”.
След досегашните фиктивни „успехи”, може би е логично Бойко Борисов да отиде на почивка в президентството, където ще е по-малко вреден. Само че първо трябва да го изберат: не от ГЕРБ, а повече от половината, участвали в изборите граждани! Дори това да стане, Бойко ще трябва да напусне ГЕРБ и центробежните сили в нея ще я разсипят.

Тези избори ще са мерило както за наглостта на политиците, така и за инфантилността на избирателите. Ако въпреки мизерния си хал те отново поверят съдбата си на ГЕРБ, значи заслужават своята участ. Друг е въпросът, че единственият начин да ни накарат да съжаляваме за премиерстването на Бойко Борисов е той да бъде заменен от Симеон Дянков или Цветан Цветанов. При първия ще станем роби на СБ и МВФ, а при втория ще се превърнем в полицейска държава. И в двата случая след приключването на мандата на ГЕРБ, от „тежкото наследство” няма да остане и пепел. Включително и от „лошия материал”, какъвто са пенсионерите и циганите, според казаното от Борисов в Чикаго преди две години. Този „материал” иска хляб, топлина и здравеопазване, а не футболни и тенис-подвизи от премиера. И не се възторгва от розовите отчети на Цветанов за борбата с корупцията и организираната престъпност, понеже страда най-вече от битовата престъпност и чиновническото бездушие и подкупност.

Бандитизмът впрочем, не само не е изкоренен, както уверява Цветан Цветанов, визирайки отвличанията, ами редовно дава доказателства за противното. Не минава и седмица без някой обир на банков клон, трезор, златарско ателие, чейндж бюро, бензиностанция, магазин или частен дом, както и без да бъде откраднат или взривен някой автомобил. Нерядко следите на престъпността водят към високите етажи на властта, в това число парламента, съдилищата, прокуратурата, министерствата и агенциите. Както казваше неподражаемият Иван Славков-Батето (лека му пръст!) след срещата на бившия министър на вътрешните работи Румен Петков с братя Галеви: „А, Румен Петков се оттеглил за това, че се срещнал с двама бандити?! Та той всяка седмица ходи на заседание на Министерския съвет!” (Цитат по в. „Стандарт”, 06.05.2011, с.2). На разбрания и толкова му стига.