Държавата абдикира и от “Арсенал”

Валентин ХРИСТОВ
Печат

Правителството на ГЕРБ явно е решило да се отърве и от последната държавна собственост. След “Кремиковци” вече е обявен и търг за “Булгартабак”. А за капак - и Алма матер на българската военна индустрия - завод “Арсенал” в Казанлък, където държавата има 36% от акциите. Според експерти, най-вероятно ще минат в ръцете на сегашния директор Николай Ибушев. Оставяме настрана въпросът дали такъв сектор, какъвто е военната промишленост, въобще трябва да се приватизира.
Още повече, че “Арсенал” “милостиво” ни бе оставен от изпълнителите на програмата “Ран-Ът”. По-долу ще видим защо. В случая става дума е за поредната (и може би последна) измама, наречена приватизация по български. Неведнъж сме писали, че цялата история с ремедетата и приватизационните бонове бе велика заблуда. Случаят с “Арсенал” обаче е направо христоматиен.

В момента капиталът му е разпределен в 2 225 000 акции. Държавата държи 796 180 от тях. Останалите 1 420 000 дяла са собственост на дружество “Арсенал 2000”. Последното е бивше РМД, към момента - собственост на неясни офшорни компании и лица, свързани с ръководството на предприятието. Мнозина обаче са убедени, че собственик е директорът Николай Ибушев.

През 1998 г. държавният тогава завод е включен в пул “Машиностроене 2”, като посредник за продажбата на 51 % от собствеността е определена Българо-руска инвестиционна банка, известна като банката на кръга “Олимп”, близък до Иван Костов. Естествено, цената е силно занижена - в активите на дружеството не са включени готова продукция, части, заготовки, суровини и материали за около 80 млн. долара. И така, през 1999 г. е учредено РМД “Арсенал 2000”. В Надзорния съвет влизат Николай Ибушев, Атанас Бозов и Боян Белчев. Капиталът на дружеството е от 73 623 акции от по 1 лв. Дни, преди да изтече срокът, “Арсенал 2000” става законен собственик на 51 % от “Арсенал” ЕАД. Продажбата става факт благодарение на крепката дружба между Николай Ибушев и Александър Божков, тогава министър на промишлеността в кабинета на Костов. Сделката е на обща стойност... 2,1 долара, които да се платят за... 10 години! Няколко месеца след подписване на приватизационния договор по предложение на Ибушев надзорният и управителният съвети на РМД решават да се увеличи капиталът на дружеството от 73 623 акции на 1 546 000 акции, всяка с номинал по 1 лв. Около 465 000 акции се продават на външен акционер, а останалите се разпределят между участващите в надзорния и управителния съвет на РМД. По този начин делът на работниците в РМД е сведен до абсолютния минимум и на практика те остават без собственост в предприятието.
През 2001 г. бившето РМД “Арсенал 2000” придобива още 13 % от акциите на завода и по този начин държавата остава само с 36 %. А през 2005 г. е направен опит държавата да се освободи и от тях, но поисканата цена от 55 млн. лв се видяла прекалено висока за Ибушев и компания. Така де - защо да се охарчват, като могат да минат съвсем тънко...

А “Арсенал” се развива добре. Спецификата на продукцията му е такава ,че се търси навсякъде - автомат “Калашников” не се нуждае от специална реклама, а и името “Арсенал” е добре познато от десетилетия по цял свят. Така че за своите 36 %, държавата би следвало, според експертите, да поиска поне 50 млн. лв. По предварителна информация обаче оценителят е обявил само 14 млн. лв. Но това си е наш проблем. Москва отдавна има претенции - юридически съвсем издържани - към “Арсенал”, който произвежда автоматите без лиценз. Руснаците биха си затворили очите за това, ако ставаше дума само за местно производство - все пак това са договори и взаимоотношения от времето на социализма. Но се оказва, че в САЩ се произвеждат калашници, сглобявани в местен завод с внесени от... “Арсенал” части. А според американското законодателство продукт, в който има местни компоненти, може да се представя като произведен в САЩ. В случая достатъчно е прикладът да е от американски дъб... Говори се, че когато показали на президента Медведев и премиера Путин калашници с щампа “US”, те направо побеснели...
Скандалът с “Арсенал” прераства и в международен. И не се свежда само до това дали държавата ще успее да вземе реалната цена за своя дял, или Николай Ибушев. Все пак оръжието не е обикновена стока... И щом “Арсенал” ще се приватизира окончателно, най-добре ще е руснаците да купят тези 36 %. Ще изчистим отношенията си с тях поне в тази област.