Музиката като геополитика и последно убежище на разума

Боян ЧУКОВ
Печат

В събота на 14-и май т. г. се състоя финалният тур на „Евровизия-2011”. Германците в Дюселдорф, като домакини, бяха сътворили, както казват младежите, cool техношоу. Зрителите се наслаждаваха на невероятна сцена и динамична картина, наситена със спецефекти. Водещите също демонстрираха висок професионализъм, съчетан с германска сдържаност и точност при обявяването на участниците и победителите на финала. Категорична победа извоюваха представителите на Азербайджан симпатичният дует „Ел и Ники”. Макар и неочаквано, но е факт. Не стана ясно защо очарователната представителка на Азербайджан вместо да развява своето национално знаме махаше с това на Турция.

 

Гледайки гласуването по страни и имайки предвид това, което се случи на предишните издания на фестивала „Евровизия”, ми стана тъжно за нашата родна България. Очевидно е, че този красив парад на естрадни изпълнители не представлява интерес за „големите” в шоу бизнеса. Не си спомням някога на „Евровизия” да са участвали по време на върха на своята популярност групи от нивото например на “U 2”, или да се е появил Елтън Джон и т. н. Големи изпълнители от Англия, Франция, Испания, Германия, Белгия и т. н. никога не са удостоявали със своето участие мероприятието. За това пък страните от бившите „народни демокрации” се превъзбуждат и техните централни телевизионни канали правят от „Евровизия” нещо, дето у нас му викат на село „голяма работа”.

Преди финалния кръг специалистите категорично предсказваха победа за представителя на Франция. Без да съм специалист, мога да кажа категорично, че младежът от страната на Волтер и Русо бе няколко класи над останалите участници. Невероятна визия, комбинирана с прекрасен глас и не на последно място – песен, изпълнена на корсикански диалект. Това последното го подчертавам, защото по-късно, при включванията на журито от Париж и Брюксел, се лееше френска реч. Сръбската представителка не получи престижна позиция в крайното класиране, но изпя своята песен на сръбски. Певецът, който бе изпратен от Гърция, пееше само на гръцки. Красавицата от Испания също пя на родния си език. Глобализиращите се пеят само на английски и считат, че това ще им помогне за по-добро класиране. Бях развеселен от коментариите по ОРТ (Първи канал на руската държавна телевизия). Коментаторите се чудеха защо представителят на Русия не получава високи оценки. Много просто! Пееше на английски, а самата песен бе тип „жевательная резинка”. Фолклорното руско начало бе само миг и стоеше като „кръпка”, далеч от изключително богатото музикално наследство, което има Русия през последните 50-60 години. Да не говорим, че с нищо не напомня на невероятния по своето богатство руски фолклор. В 9-ата Симфония на Бетовен, в края, се наблюдават мотиви от руска народна песен. А т. нар. молодой человек се опитва да копира чуждото. Как да гласуват за него своите?

Изброените по-горе факти ги свързвам с това, че в момента в Европа вървят две взаимно изключващи се тенденции. Първата - в редица страни върви усилен процес на укрепване на държавността. Втората - наблюдава се, особено в нашия регион, разграждане на държавността. Нещо, което виждаме всеки ден в нашата мила родна страна. В това отношение ГЕРБ постигна невиждани „успехи”. При първия случай имаме укрепване на националната идентичност. Извеждане на преден план на националната специфика и не на последно място - процес на сплотяване на отделни групи страни по чисто цивилизационен принцип. Гласуването на страните на „Евровизия” показва, че имаме масово връщане на много народи към цивилизационните им корени. Наблюдаваме едно удивително „упорство” на генетичната памет на добре познатия ни феномен, наречен „местен фолклор”. Не е случайно, че най-успешното наше представяне бе на Стунджи и Елица - „Вода”. Очевидно е, че в България ние вървим срещу насрещното течение. По-долу ще се опитам да аргументирам твърдението си, че в момента България е в свръхнеизгодната ситуация, която може да се дефинира кратко по следния начин -„Чужда сред свои и чужда сред чужди”. В случая не става въпрос само за музика, но и за външна политика.

Да влезем в подробностите! Класирането в „Евровизия” става по следния начин. Във всяка една страна имаме гласуване със есемеси по мобилните телефони и „коригираща” професионална оценка, която се добавя към тази на зрителите. Условието е, че страните не могат да гласуват сами за себе си. Професионалното жури подрежда три страни, като първата получава 12 точки, втората - 10 и третата - 8.
През последните години се оформиха няколко групи страни, които се поддържат взаимно. На пръв поглед, това става по линия на съседството. Но като се погледне по-отблизо, се вижда, че става въпрос и за специфика на народната музика и в крайна сметка опираме до обща история и култура. При обработката на резултатите на „Евровизия” 2009, 2008 и 2007 се оформят три сравнително устойчиви групи страни, които гласуват по приблизително един и същи начин. Първа група - страните от бивша Югославия - Сърбия, Македония, Хърватия, Босна и Херцеговина, Словения, Черна гора. Втора група - страните от бившия СССР, или по точно страните от европейската част на Руската империя в нейните дореволюционни граници. В първата група единствено Босна и Херцеговина не е чак дотам предсказуема и прави периодични отклонения от останалата част на „семейството”. Трета група - това е „скандинавското семейство”, което се състои от Швеция, Дания, Норвегия и Финландия. Към тях се приближава и Исландия. Прави впечатление, че Финландия, макар и дълго време да е била в Руската империя, по-скоро прилича на своите скандинавски съседи. Естония се прилепва по-плътно към „скандинавското семейство”, а Литва и Латвия са по-близо до Белорусия, Украйна и Русия.

Бившите кавказки републики на СССР - Грузия, Азербайджан и Армения, до този момент гласуват много „шрапнелно” и трудно може да се проследи някаква линия.
Може да се усети и „присъствието” на един по-неясен контур, който периодично обединява страните от бившата Австро-Унгарска империя, но това се долавя по-трудно. Наблюдават се и страни „двойки”. Очевидно е, че каквото и да изпеят румънците, от Кишинев ще им поставят 12 точки, и обратното. Същата работа е между Кипър и Гърция. Общото социо-културно пространство създава и „дуетите” Франция-Белгия и Испания-Португалия. В най-общи линии се оформят следните групи страни:

1. Молдова-Румъния
2. Блокът на бивша Югославия
3. Кипър-Гърция
4. Източно-славянско-имперски блок + Израел
5. Скандинавско-прибалтийски блок
6. Испания-Португалия
7. Франция-Белгия

За да спечелиш водещо място на „Евровизия”, трябва да се имат предвид изброените 7 групи и както казахме по-горе, песен от т.нар. местен фолклор, за да привлечеш тези, които в цивилизационен план са ти близки. Спомнете си песента на Човека-глас преди време и не е необходимо да сте с три педи чело, за да разберете предварително, че нашето момче ще постигне максимално само „участие” в надпреварата.
Сега обаче да се опитаме да си спомним как гласува България през 2007, 2008 и 2009 година. Кои бяха страните, към които България показа предпочитания? През 2007 г. София даде подкрепа на: Турция, Грузия, Чехия, Гърция, Унгария, Кипър, Молдова и Армения. През 2008 г. България подкрепи: Босна и Херцеговина, Унгария, Румъния, Албания и Азербайджан. През 2009 г. София изказа предпочитения към: Албания, Кипър, Армения, Германия, Малта и Ирландия. През 2011 г. България се спря на: Великобритания, Гърция, Украйна, Дания, Румъния, Австрия, Русия, Ирландия, Босна и Херцеговина и Грузия.

За сравнение, забележете предпочитанията на Хърватия през годините. 2007-ма - Словения, Черна гора, Сърбия, Малта, Македония и Босна и Херцеговина. 2008-ма - Черна гора, Словения, Македония и Швейцария. 2009-а - Сърбия, Словения, Македония и Черна гора. През 2011 г. хърватите поставиха на първо място Словения. През 2009 г. македонците отдават своите предпочитания за: Черна гора, Хърватия, Сърбия и Словения. През 2011-а техен фаворит е Сърбия.
Статистиката през годините само подкрепя оформянето на изброените по-горе групи страни. Логично е да се запитаме къде е България в това множество от взаимно подкрепящи се страни участници в „Евровизия”. В случая става въпрос за геомузика. Не става въпрос за музикална надпревара, защото Молдова/Гърция винаги ще гласува максимално за Румъния/Кипър и обратното. Не е от значение какво точно ще пеят техните представители. Очевидно е, че най-сплотена е групата на страните от бивша Югославия. На запад от нас хоризонталните връзки леко преминават държавните граници. Въпрос на време е да тръгне и реинтеграция по различни азимути, не само музикална. Всяка страна повишава своята международна тежест, ако е част от едно сплотено цяло. Логично възниква следният въпрос: Ако Западните Балкани ще се интегрират в ЕС или НАТО, кого ще предпочете за свой център Брюксел? София или Белград? Сега разбирате ли колко жалка е фигурата на нашия външен министър Ники Мимозата, който се тупа в гърдите, като бай Ганьо в банята, че София е водеща в интегрирането на Западните Балкани в ЕС?! Сега разбирате ли защо големите транспортни коридори от две години започнаха да заобикалят националната ни територия? Сега става ли ви ясно защо „глобалните фактори” посещават по-често Белград, а не София?

Понякога трябва в МВнР да наблюдават внимателно „Евровизия”. Може и да им дойде някое „прозрение”, но засега Николай Младенов си пада по „неопитни дипломати”, които не са завършили в СССР.