Сбогуване с “Кремиковци”

Инж. Иван ПЕХЛИВАНОВ
Печат

Сбогом, Кремиковци! На раздяла ще те помолим да ни простиш някои грешки!
Сбъркахме с мястото ти – край София. Искахме да бъдеш столичанин. Покрай теб станаха, а от тях се родиха още десетки хиляди нови столичани. За тази грешка днес се сипят много ругатни. Поляците също си изградиха металургичен завод край Варшава, но не се чува да го ругаят.
Сгрешихме със суровините ти. Искахме да правиш метал от червена пръст, не повярвахме на немците, които в миналото са се отказали от нея. И това решение взехме по младежки - романтично и грешно. Малко ни бяха коксуващите въглища и ти направихме коксови пещи с вносни въглища, вместо да внасяме готов кокс. Без тези пещи щеше да бъдеш по-чист.


Не можахме да се преборим с бюрокрацията. Тя даваше смешно ниски цени на продукцията ти, за да бъдеш “губещ” и чиновниците да благоволяват да те подържат с “дотации”.
Годишният ти износ стигаше до 400 млн. щ. д. Ако ти оставеха поне 20% от тях, ти можеше да се самообновяваш с нови технологии и сега видът ти щеше да бъде друг.
Не те опазихме от новите погромаджии. Продаваха те за един лев, измъкваха техниката ти и я даваха за скрап, разгониха кадрите ти, превърнаха те в руина. Последната им гадост бе да продадат и гарата ти, за да могат техни фирми да прибират на изхода ти последните левчета.
Въпреки грешките ни, ти се държа достойно!
Първият метал даде през 1969 г. Металургичен завод на 40 години е млад, ти си отиваш като младеж!
За този кратък период произведе близо 120 милиона тона метали! На обикновен език това значи, че от изходната ти гара всеки ден са тръгвали 10 влакови композиции!
Ти откликваше бързо на нуждите на страната!
Огромното жилищно строителство се нуждаеше от милиони тонове бетонно желязо. Ти го даваше навреме. Вносът му щеше да ни струва с пъти по-скъпо.
Корабостроенето ни не можеше без корабна ламарина и ти я усвои. Днес все още по морета, океани и големи реки плават над 1000 кораба с корпуси от твоя стомана.
България, САЩ и Япония бяха първи в света по производство на електро- и мотокари. За 30 години продадохме на международните пазари над 1,2 милиона кари. Твоят метал в тях надхвърля 4 милиона тона!
Съвременните машини се нуждаят от разнообразни по марки конструктивни стомани и ти ги усвои. С това помогна машиностроенето ни да поеме 50% от общия износ на България!
Бронестоманите са изключително сложно производство, ти се справи и с него. Днес скрапът от нарязаните танкове и бронетранспортьори е от твоя метал.
В Сибир строихме съоръжения, чиято стомана трябва да запазва якостта си при -40 градуса Целзий, и ти я произведе. С това осигури да получаваме от Русия десетки години газ на изгодни цени.
За газопроводната ни мрежа бяха нужни стоманени тръби. Трябваше или да ги внасяме на превисоки цени, или да усвоим производството им. Построихме завод за тръби в гр. Септември, а ти постигна невероятното – даде по-качествен метал от вносния. Днес 70% от газопроводите ни са с твоя стомана!
Изнасяхме годишно над 300 хиляди тона зеленчукови, зеленчуково-месни консерви и доматено пюре, над 30 хиляди тона сирене. За опаковките им бяха нужни бяло тенеке и тънка ламарина с пластмасово покритие. Ти ги осигури!
Това твое огромно дело все пак отстъпва пред главното: хората, които създаде.
Прие и обучи хиляди български строители и монтажници. Ти си плод на разума и ръцете им, ти си тяхната гордост!
През заводите и цеховете ти минаха няколко поколения работници и специалисти. По умения и знания те не отстъпваха на най-добрите металурзи и механици в света.
Ти създаде свой научен институт по черна металургия. Много негови специалисти защитиха научни трудове, други станаха професори във ВУЗ, няколко техни научни открития са световно известни!
Полагаше огромни грижи за хората си. Построи им хиляди жилища, училища, поликлиники, болници, балнеосанаториуми, почивни станции на море и планина.
Всичко това като че ли вече е забравено. Някои медии изпитват приятна възбуда да те охрачват, други скрито пресмятат печалбите си от продажбата на територията ти.
А ти вече си отиваш. Името и делото ти ще остане в историята на България! Поне докато я има!