Джоб срам няма

Людмил НЕДЯЛКОВ
Печат

В деня, в който едно проучване на „Алфа рисърч” за периода май–юни показа, че доверието в премиера Борисов се е сринало с цели 11 %, той заплаши да се кандидатира за президент, но за по-следващите президентски избори. Тоест, след още един мандат и половина като министър-председател. Добавете и изявлението му, че президентският пост не е важен за ГЕРБ, и ще стигнете логично до приказката за лисицата и гроздето, което й се виждало кисело, понеже не можела да го стигне. Дали бившият пожарникар не подготвя своите съпартийци и симпатизанти за един предрешен изборен провал?! И то независимо от това кого ще пусне ГЕРБ в борбата за „Дондуков” № 2.
Държавният НЦИОМ и „Галъп” също отчетоха, че намалява броят на хората, които харесват Бойко Борисов. Според НЦИОМ, намаляла е обществената поддръжка и за управляващата партия ГЕРБ, макар и „само” с 9 %, докато делът на неодобряващите правителството се е увеличил на 41 %, срещу 40 % неутрални и едва 19 % одобряващи. При това положение, - а то няма как да се подобри, - вторият тур на президентските избори изглежда неизбежен. Въпросът вече не е дали ще има балотаж, а дали до него ще стигне кандидатът на управляващата партия, пък бил той и самият Борисов?
И дали няма да се наложат избори „три в едно” (местни, президентски и извънредни парламентарни едновременно)? Защо?
Защото „вечната дружба” между ГЕРБ и „Атака” се „разсъхна” поради „подлостта” на управляващите.
След провокираните от Сидеров сблъсъци пред софийската джамия „Баня башъ”, герберите подкрепиха на практика резолюцията на Народното събрание, която обяви „Атака” за опасна за управлението на държавата. А Цветан-Цветановата полиция и прокуратурата започнаха разследване срещу двама идентифицирани (и арестувани) атакисти, докато по отношение на другата страна в инцидента водят „разследване срещу неизвестен извършител”... Неотдавна депутатите от ГЕРБ гласуваха против кандидатурата на Сидеров за шеф на парламентарната Комисия за борба с корупцията („Антимафия”). След разкритията на напусналите „Атака” депутати за това как Сидеров ги е заробил финансово с договори за поръчителство на офшорки, регистрирани на Сейшелските острови, би било безумие на този субект да се повери ръководството на комисията „Антимафия”. Все едно лисица да варди кокошарник! Представяте ли си как Сидеров щеше да разследва сигналите за собствените си далавери?!
Нейсе, на „безусловната” подкрепа, която цели две години „Атака” оказваше на правителството, най-после й дойде краят. И както се пееше в една детска предваканционна песничка: „Хей ура, ура, ура, за раздяла дойде час!”, Волен Сидеров и компания бяха употребени и захвърлени, точно както направиха те самите с националната идея. Затова сега хленчат като прелъстени и изоставени моми и макар „с отвращение”, ще се присъединят към опозицията в критиките й срещу кабинета като цяло и срещу отделни министри като Цветан Цветанов, Симеон Дянков, Тотю Младенов, Мирослав Найденов и други.
На 10.06.2011 г. представители на „Коалиция за България” и ДПС внесоха в деловодството на Народното събрание искане за вот на недоверие към правителството. Вотът визира провала на правителството в антикризисните мерки и последиците им за хората. Вносителите заплашиха, че ако вот не успее, през юли ще внесат ново искане за вот на недоверие. Този път, за цялостната политика на правителството. След уклончивите отговори на съпредседателите на „Синята коалиция” Иван Костов (ДСБ) и Мартин Димитров (СДС) на въпроса дали ще подкрепят вота на недоверие (да видим, санким, мотивите, пък после ще решим какво да правим), далеч преди да станат известни резултатите от гласуването, бяхме убедени, че кабинетът ще оцелее. В най-лошия случай на ГЕРБ можеше да бъде възложен нов мандат за съставяне на правителство. Оцеля, не защото правителството управлява добре, а защото достатъчно на брой депутати повече се боят от перспективата да изпаднат от парламента при евентуални предсрочни парламентарни избори. Цели партии и коалиции като ПП „Атака”, РЗС и Синята коалиция са заплашени да не прескокнат четирипроцентната бариера. Така че при всички вотове на недоверие правителството ще зависи вече не от Сидеров и компания, а от шепа страхливци и отцепници от различните парламентарно представени партии, на които живуркането в НС е по-мило от съвестта. Както се казваше в една американска комедия: „Съдбата на свободния свят е в ръцете на банда крадци!”
Най-вероятно правителството ще оцелее и при юлския вот на недоверие, благодарение и на „въздържането” от гласуване на Синята коалиция. Впрочем лидерът на ДСБ Иван Костов обеща още на 17.06.2011 г. депутатите му да не участват в гласуването, ако вотът не визира само смяната на министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов. От СДС пък са нарочили за изгонване министрите Тотю Младенов и Мирослав Найденов и в никакъв случай цялото правителство. В действителност и Костов, и Димитров търсят оправдания за това, че макар и условно, подкрепят кабинета на Борисов: било с отсъствие от пленарната зала, било, гласувайки с „въздържали се”. Ако искаха противното, Съветът на ЕС по правосъдие и вътрешен ред, който на 09 юни т. г. заседава в Люксембург, им предостави достатъчно основания. Защото след всички хвалби на Борисов и Цветанов, че България е изпълнила критериите за приемането й в Шенген, холандският министър на имиграцията обяви, че правителството му ще реши, дали да подкрепи, или не приемането на България и Румъния едва през 2012 г. При това страната му настоявала за едногодишен изпитателен срок. Очаква се чак през септември или октомври 2011 г. ЕС да определи на България дата за присъединяване към Шенген, но самото присъединяване няма да стане през 2012 г., а ще се осъществява на етапи: първо, въздушните граници, след това сухопътните. Борисов обясни този удар с факта, че някои страни превръщали външната си политика в заложник на вътрешната. Ако освен приключенския роман „Винету” беше прочел нещо и от Ленин, щеше да знае, че външната политика е продължение на вътрешната. Само дилетанти като Бойко могат да загърбят вътрешните проблеми на страната си заради едното „Конгрятюлейшънс, Борисов!”. Въпреки усилията на „независимите” медии да героизират миналото на премиера (на 10 и 11 юни т. г. Би Ти Ви излъчи интервю с неговата леля в Хераково, а по „Нова телевизия” Валерия Велева беседваше с него „по пантофи” в резиденция „Бояна”), нашият човек неслучайно е бил отхвърлен от ДС и си е останал пожарникар...
Има нищожна вероятност, разбира се, като жест на помирение със Синята коалиция Борисов да се раздели с някой и друг министър, бил той и Цветан Цветанов, за да запази властта на ГЕРБ. Но на заканата му, че ще изкара още мандат и половина, след което ще се кандидатира за държавен глава трябва да се гледа както на неизпълненото обещание за вдигане от 1 юли на минималната заплата и най-ниските пенсии. Сиреч, като на предизборен блъф или сметка без кръчмар. Нито един от премиерите на прехода не е повторил мандата си, че да има очи да се кандидатира за президент. Ако Борисов не се кандидатира за държавен глава още тази есен, то няма да е от чувство за отговорност, а от страх, че ще загуби изборите. Неслучайно заявява, че президентският пост не бил важен за ГЕРБ. Но важен или не, ако той бъде спечелен от кандидат извън ГЕРБ, сянката на погрома ще преследва Бойко до края на политическата му кариера. Този край, впрочем, не е далеч. Пък и след сегашното „управление на стабилизираната мизерия”, представяна за „финансова стабилност”, избирателите няма да го искат не за президент, а за обикновен пазач! А след края на властта и Борисов, и Цветанов могат да се окажат вип-клиенти на прокуратурата, ДАНС и качулатите любители на полицейски екшъни. “Нашата полиция ни пази” само докато сме на власт!
Не е приятно да констатираш, че България е изгубила още няколко години в очакване на чудодейното спасение, но по-добре народът да се събуди късно, отколкото никога! Всяко зло, за добро. Злото ни е добре познато: българинът може да бъде лъган многократно, стига лъжците да са различни. Доброто е, че още няколко масови измамници – Борисов, Цветанов и Сидеров, ще бъдат окончателно демаскирани. Да се надяваме, че ще бъдат изхвърлени от политическата сцена, заедно с техните оръженосци. Те твърде дълго паразитираха върху наивността и отчаянието на българските избиратели и е време да се разделим с тях. Но ако едни боклуци си отидат, за да дойдат други, вината ще е на нас, които им го позволяваме. Не е луд този, който изяжда две баници...
Макар и дълбоко смразени, ГЕРБ, „Атака”, ДПС, Синята коалиция и РЗС си приличат по едно: незаконното си финансиране. Само че докато управляващата партия по правило се храни от митниците и контрабандата, другите разчитат на държавни субсидии, а „Атака” и на процент от кредитите, изтеглени от офшорки, регистрирани на Сейшелските острови. Кредити, за които са гарантирали депутати и кандидат депутати от довчерашната „патерица” на властта ПП „Атака”.