Рухна митът за “десетките милиони” жертви на Сталин

Ангел БАРУСОВ
Печат

Двайсет години след разсекретяването на съветските и други източноевропейски архиви изследванията на немски, руски, израелски и други учени доказват, че загиналите при сталинските репресии са многократно по-малко, отколкото се твърдеше досега. Това е основното заключение, изложено в критична статия на известния американски историк Тимъти Снайдър, професор в Йелския университет, публикувана в списание “Ню Йорк ривю ъв букс” (10 март 2011 г.).

Наред с другото тази статия е тежко обвинение за това, че десетилетия наред на Запад и от “дисидентите” на Изток се тиражираха и представяха като научни факти всевъзможни демонични легенди. В тях съвсем насериозно се твърдеше, че броят на осъдените на смърт или починалите от глад, изтощителен труд и мразовитите зими в ГУЛаг съветски граждани е между 20 и 55 млн. души! Както става ясно от вече достъпните документи, изтъква проф. Снайдър, като се изключат годините на Великата отечествена война, преобладаващото мнозинство от лагерниците излизат живи от системата на ГУЛаг. Съветските извори показват, че през целия период от 1933 до 1945 г. в лагерите са загинали около 1 млн. затворници. Общо броят на екзекутираните и умрелите по различни неестествени причини при управлението на Сталин е между два и три милиона души. В тази цифра влизат и загубилите живота си в резултат на т. нар. Голям терор, които не надхвърлят един милион души. Не бива обаче да се забравя, че значителна част от тези жертви са от криминалния контингент (в това число черноборсаджии, престъпно забогатели непмани и др.), какъвто съществува във всяка държава. Задължително е също да се има предвид, че голям процент от тях са прононсирани врагове на болшевишката власт – представители на стария режим, кадети, есери, меншевики, белогвардейци, троцкисти, заговорници, диверсанти, сабоьори и т.н.
Известно е, че Големият терор започва след убийството на ленинградския лидер Сергей Киров на 1 декември 1934 г. Разсекретените документи в днешна Русия, откъсналите се бивши съветски републики и страните от някогашния Източен блок убедително доказват, че броят на неговите жертви не се измерва с милиони, да не говорим за десетки милиони. Знае се също, че в началото на 30-те години, във връзка с колективизацията на селското стопанство, главен обект на репресиите са селяните. Противно на утвърденото мнение обаче по-голямата част от онези, които се озовават в лагерите, доживяват да излязат на свобода. Във връзка с операциите срещу кулаците през 1937-1938 г. висшето ръководство на Съветска Русия санкционира разстрела на 386 798 души. Основни врагове през тези години са представители на национални малцинства, свързани с граничещи със СССР държави. В подобни кампании с “етнически характер” НКВД разстрелва общо 247 157 съветски граждани. Така например в най-мащабната от тях, проведена през лятото на 1937 г., са избити 111 091 поляци, обвинени в шпионаж в полза на Полша (масовите гонения и изселвания като тези на чеченците или кримските татари пък са предизвикани от масовото сътрудничество на тези етнически общности с хитлеристкия окупатор, включително и чрез сформирани военни части, които се бият на страната на Райха).
В крайна сметка през годините на Големия терор са лишени от живот 682 691 души, към които трябва да се прибавят още хиляди съветски граждани, умъртвени в различни акции с по-малък размах. Общата численост на погубените при управлението на Сталин възлиза на около шест милиона съветски граждани. Това е страшно висока цена, пише проф. Тимъти Снайдър. От друга страна обаче тя е многократно по-ниска от цифрите от 20 до 55 млн. души, които бяха в обращение в западната наука и пропаганда през десетилетията на “студената война”. За сравнение авторът на статията отбелязва, че само в резултат на близо 900-дневната хитлеристка блокада на Ленинград загиват около един милион съветски хора. Пак през войната в лагерите умират 516 543 затворници, осъдени на тежък поправителен труд, но едновременно с това подложени на убийствен глад като последица от германското нашествие в СССР. В такъв случай, пита проф. Снайдър, чий грях са тези жертви – на немската агресия или на Сталин?
Твърде безпочвени изглеждат и твърденията, че сталинските репресии са довели СССР до абсолютна демографска катастрофа. За трите десетилетия, в които той е начело на съветската държава, нейното население нараства от 150 на 200 млн. (с около 25 % !) – и то при положение, че по най-нови данни броят на избитите от хитлеристите съветски хора възлиза на 10 милиона военни и 20 млн. цивилни.