Механизмът на геноцида над руснаците

Вазен АВАГЯН
Печат

Как да счупим машината за геноцида над руснаците? Отговорът ми е следният: първо трябва да я познаваме, да сме наясно с нейните механизми. Трябва да осъзнаем, че именно днес, в съвременността, руснаците ги убиват като народ (а също и „лицата, приравнени с руснаците” – сърби, белоруси, арменци и др.), като хора. Именно в съвременността. И едва тогава ще се появи възможност да изключим този механизъм от държавната практика.Твърде често, и мнозина, използват машината за геноцид „на сляпо”. Ето например геноцидът над руските момчета в армията: прост и елегантен механизъм. Държавата се прави, че се бори с „гонката” *. Всеки полковник, в чийто полк се установи, че има „гонка” го наказват сурово, чак до снемане от длъжност.

До какво довежда подобна практика? Полковниците прикриват всякакви подобни случаи с всякакви достъпни за тях начини. Ако държавата, вместо да наказва полковниците за фактическо наличие на ”гонка”, ги наказваше за фактическо прикриване на явлението, от „гонката” нямаше да остане и следа - за няколко дни само.Това е пример как чисто технологически се осъществява скрит, „бял” геноцид – обявява се борба с явлението, а фактически то се поощрява и увеличава...

 

В Армения изучаването на геноцида е поставено на много широка основа и аз се съветвах с доста компетентни специалисти по повод геноцида над руснаците. Най-напред ме изуми разногласието на мненията им. Никой не отрече факта на провеждания срещу руснаците „бял геноцид”, обаче природата, механизмът и технологията на геноцида всички описваха различно.
После разбрах, че сме изправени пред сложна машина, съчетаваща всички възможни форми на геноцид. Върху руснаците се стоварва не някакъв отделен вид или тип геноцид, а съвкупност от геноциди, преплетени в една мрежа.
Ще го обясня. Има форма на геноцид – например директно физическо убийство с нож, с палка, с куршум, с бомба, с пожар и т.н. Този вид геноцид се нарича физически – т.е. технологично е зависим от физическите закони. Такъв тип геноцид се прилагаше, и още се прилага, спрямо руснаците, но само там, където убиецът би разчитал на относителна сигурност. Ще напомня за Баку през 1990 г., където клаха руснаците не по-малко от арменците, за което средствата за масова информация престъпно премълчават. Ще напомня, че в Грузия от 30 руски селища останаха само пет! И нещо христоматийно – клането над руснаците в Чечения по време на людоеда Дудаев, и изобщо обстановката в Северен Кавказ, където убийството на руски семейства се практикува от години. Съпътстващите явления са геноцидите над сърби и арменци, случващи се в едно и също време с геноцида над руснаците, с едни и същи политически сили и с една и съща цел. Ще напомня също, че Кондопога ** в крайна сметка даде само руски жертви, казано иначе, става дума за това, че пришълците клаха руснаци, а не обратното, както се опитват да ни внушават. Обаче съвкупният геноцид над руснаци съвсем не се изчерпва с крайните проявления на физическия геноцид. Може да бъде установена технологията на физиологичен и на психологически геноцид, които активно се прилагат там, където - простете за тъжния каламбур - няма физическа възможност да се започне физически геноцид.
Данните за умъртвяването на групи от руснаци чрез Елциновия голодомор и крайната нищета следва да се смятат за преход от физически към физиологичен геноцид. От една страна, смъртта поради физическо изтощение на организма е убийство, а от друга е особен род убийство, което си служи с физиологията като с инструмент.
Физиологичният геноцид не включва в чист вид голодомора. Той е по-фин, някак по-хуманен, от друга страна, е опасен и много по-коварен от физическия геноцид. Физиологичният геноцид, прилаган и сега срещу основната маса руснаци и приравнените към тях категории граждани, представлява удовлетворяване на неотложните нужди, съчетано с нарастващ дефицит на неща с дългосрочна нужда. Това е научното обяснение. А разговорно звучи така – не ти дават да издъхнеш и не ти дават и да живееш. Да, наистина, това не е голодомор в Елциновски смисъл, но е „печаломор”, постепенно угасване на жизнените сили на руския човек в условията на крайна физиологична подтиснатост, изкривено обикновена и безизходна битова нищета.
Икономическа справка:
Основно правило на труда и заплащането е съответствието между интензивното напрежение на труда и последващото потребление. Потреблението трябва да отговаря както на положения труд в часове, така и на други критерии за ефективността му - квалификация, категории труд, специфика на труда и пр. Скъсването на връзката между интензитета на труда и обемите на потребление, волунтаризмът както в сферата на изискването за обема труд (например 12 часа вместо 8), а също и в сферата на възнаграждението за труда (според желанието на началството), е икономически инструмент на геноцида. Разликата в заплащането за един и същи труд, разривът между съотношението в заплащането, определени в единни нормативи (когато заплатата на началството има възможност да расте независимо и въпреки заплатата на подчинените), също е инструмент за геноцид. Откъсването на интензивността на труда от размера на заработката не само повлича катастрофално снижение на производителността на труда, но създава и непоносима морално-психологическа обстановка в колектива – в частност, и в колектива, наричан държава.
Заплащането, пенсиите, помощите, които са по-ниски от официално приетия жизнен минимум, са факти на физическото убийство на руснаците. Деформираните разчети на жизнения минимум, крайното намаляване на показателите му доказват физиологическото умъртвяване на нацията.
Потребностите на човека се делят на краткосрочни, средносрочни, и дългосрочни. Човек може да живее доста по-дълго без вода, отколкото без въздух, без храна – по-дълго, отколкото без вода, без нова дреха – много по-дълго, отколкото без храна, без собствено жилище – много по-дълго, отколкото без дреха. Но това не означава, че дрехата и жилището не са предмети с безусловна необходимост за живота на човека. Ако някой, който снабдява човека с въздух, каже например следното - е, сега съм спокоен, има какво да диша, а без храна и вода някак ще преживее, - ние съвсем справедливо ще наречем това убийство. А как да наречем онзи, който снабдявайки човека с въздух, вода и гнила храна, каже, че това му стига, и няма защо да се облича, да строи къща и т.н.?
Физиологическото оцеляване не е живот. Физиологическото оцеляване е краткотрайно – нека подчертая специално! –това е кратковременно преодоляване на смъртта. На човека трябва да му се предоставят не само инструменти за физиологическо оцеляване, но и простички човешки радости, той трябва да има възможност не само за крайно нужни разходи, но и за такива, които погрешно се отнасят към разреда на разкоша. Иначе „печаломорът” е дълго и мъчително угасване пред глинената паница с корички хляб, която паница – нека допуснем, може и да е пълна чак до ръба. Но човек в състояние на крайна, пределна печал умира не от глад, а от опустошение, макар и сит, но поради безнадеждност, поради неверие, че има изход към по-добро.
Двайсет години без право да вярваш в по-доброто бъдеще, е прекалено дълъг срок, за да не рухнеш от „печаломор”...
Днес физиологическият натиск върху руснака е огромен.
Собственото жилище дали е предмет от първа необходимост? Като отчетем руския климат - безусловно. Това означава ли, че плащанията по ипотеката трябва да се разглеждат като жизнен минимум? Очевидно да. Ами я си представете как ще изглежда жизненият минимум, ако впишем тези плащания в графа „жизнен минимум”? Ще се окаже, че повечето от нас всъщност са не под линията на бедността, а на нищетата! Дори и да не го разбират, хората го усещат подсъзнателно.
Физиологическият натиск, дългогодишното свиване на нормалните, обикновени човешки потребности прераства в машина за геноцид над руснаците, в склоняване и дори принуда към самоубийство, а също така спира нормалното размножаване, репродукцията на нацията.
Как е организиран физиологичният геноцид над руснаците? Тук има поръчители и изпълнители. Хроничната бедност е поръчана от световното задкулисие, а изпълнителите са съвкупността от началниците росияни ***. На ниво „печатна машинка” е организиран краен недостиг на пари за нормален оборот вътре в страната. Паричната маса е привързана не към съвкупността на произведените стоки, а към „валутния коридор”. Паричната маса катастрофално не достига за осигуряване нуждите на страната.
Представете си следната ситуация - ако водата е катастрофално недостатъчна за поливане на полята, какво ще стане с реколтата? Но дори и тази вода, която е отпусната за поливане (т.е. парите, които все пак са пуснати в обръщение), на практика изцяло отива в нивата на властимащите. Почти нищо не тече до по-далечните участъци на обикновените руснаци...
Принципът за уравняване на доходите е нормална практика на най-развитите капиталистически държави. Там само 10 % най-богати имат доходи, които надхвърлят само 4-6 пъти доходите на 10 % от най-бедните. Защо? Защото без правилото за изравняване на доходите в условията на безкрайна борба с уравниловката, у началника се поражда съблазънта да вземе за себе си всички пари, а на подчинените си да не даде нищо. Когато властта дава на началника възможност за неограничено обогатяване, тя автоматично (дори и ако нито властта, нито началникът мислят за това) включва механизма за физиологическия геноцид над подчинените.
Апетитът идва с яденето – казват французите, а те знаят смисъла на яденето. Възползвайки се от възможността да разпределя, човекът започва перманентно да увеличава своя дял и също така перманентно да намалява дела на своите подчинени.
Практиката на Руската федерация го доказва на 100 %, растящият разрив между богатство и бедност е също инструмент за физиологически геноцид над руснаците, също както и намаляването на нуждата от парична маса за страната.
Двайсетгодишният натиск върху физиологичните потребности формира в руската среда крайна потребителска невроза и истерична психика. Парите (които постоянно не достигат за най-необходимото) се превърнаха в натрапчива идея за народа. Народът загуби способността за съзерцание, любознателност, естетическа наслада, загуби нуждата от всички онези удоволствия, които нямат паричен еквивалент.
Естествено, машината за руския геноцид има не чисто физиологичен, а психо-физиологичен характер, където елементите на психологическия геноцид усилват и катализират физиологичния геноцид, и обратно. Двайсетгодишната патология е изкривена, увековечена е в потребителския смисъл на живота, съпроводена е от също такава патология в областта на средствата за масова информация.
Важен елемент на геноцида е абсолютното безумие на информационния поток, който се лее от телевизията и от повечето печатни медии. Ако физиологичният натиск над руския човек (чрез крайното намаляване на доходите му) е „принуждаване към самоубийство” (ние няма да те убиваме, така ще те преметнем, че сам да се обесиш!), то психоинформационният натск днес е „принуждаване към безумие”. Първо, за руснака виртуалният свят е предпочитан пред реалния, защото в реалността него го чака толкова безцветна и унила липса на перспектива, че е истинско щастие да избягаш от това където и да било. Но виртуалният свят на Руската федерация – това не е „поправена реалност”, която ще помогне да се преодолеят несъвършенствата на действителността. Виртуалният свят на Руската федерация е сюрреализъм, крайна степен на бълнуване на тежко болно съзнание, колективно творчество на психопати. Така двата процеса се сливат – физиологичното притискане усилва психопатните настроения на руснака, които пък намират отзвук (и усилване) в медиите на Руската федерация, и като го постигнат – вече сами се превръщат в причина за нарастващ физиологичен натиск.
Важна черта на геноцида над руснаците е, че преобладаващата маса от непосредствени изпълнители на геноцида не знае и дори не се досеща за своята роля. Корумпираният или мошеникът, когото държавата по принцип не мачка, не си задава въпроса „Защо?”. На тях им е добре, и толкоз. Това, че не ги притискат, че поощряват тяхната безнаказаност, е част от плана за геноцид – дори и да ги измъчваш, не биха го казали, защото и те самите не знаят за плана. Психопата, когото показват по телевизията, също не знае защо са го избрали и защо го показват. Следователно от него не може да изтече информация – той не знае нищо за общия план на геноцида, той просто реализира своята патологична личност чрез телевизията...
Машината за геноцид над руснаците има три остриета. Първото е убийството на руснаците. Второто – руснаците биват доведени до самоубийство (и отказ от раждане на деца) чрез създаване на дълговременни и непоносими условия на живот. Трето – руснаците са доведени до самоубийство чрез провокиране на безумие у тях, понеже крайната точка на всяка психопатология е именно самоубийството.
Работните остриета на геноцида създават видимост за автономни процеси и се провеждат с посредничеството на многоколяново задвижващо устрйство, отделящо острието от двигателя на геноцида. В политологията това се нарича „стратегия на непреките действия”, т.е. изкуството така да тласнеш Сидоров, че накрая да падне Петров. В процеса на убийство, довеждането до самоубийство и безумство активно се използва духовният терор срещу руснаците - това е кощунствената подигравка и всенародно демонстрираното опровержение на всичко, което през вековете е съставлявало народната душа, вековният опит и избор на народа.
Как да счупим машината на геноцида?

Не е трудно, ако се вземат предвид особеностите на конструкцията й. Първо, военно-силов незабавен отговор на всеки опит да бъде убит руснака само защото е руснак. Второ, на всеки руснак трябва да бъде гарантирано право на живот, включващо и удовлетворяване на физиологическите потребности - държавата е длъжна да напечата нужното количество пари и да следи за справедливото им разпределение. Трето, необходима е квалифицирана психиатрична цензура, която да изтрие тежката мараня от безумие в медиите и в информационните потоци, необходима е ясна и отчетлива идеология на режима, която да отсее съответствията и несъответствията спрямо себе си в информационното пространство.