Трагедията в Осло - предупреждение за страшното, което следва...

Румен ВОДЕНИЧАРОВ
Печат

Трагедията в Осло е нещо страшно и затова всички европейци са солидарни и искрено съчувстват на норвежкия народ. Страшно е и друго - безумието е станало част от нашето време и за да не луднем, ще трябва поне да се научим да живеем с него.
Всъщност нищо ново под лънцето. В древността Херострат запалил храма на Артемида - за да влезе в историята! В по-ново време Евгений Бакърджиев, по-известен с прозвището „Бъки бомбата”, разруши мавзолея на Георги Димитров - и също влезе в историята. Така че лабилни типове има навсякъде, въпросът е как реагира обществото. Т. нар. тоталитарна държава ги замразяваше като във фризер и за тях оставаха две възможности - психиатрия или затвор... И никой не смееше да парадира с някакви си отклонения. Либерално-демократичната държава използва реторика за „свободата” и „човешките права”. Но целта е стратегическа - преразпределяне на собствеността. В същото време обаче неизбежно се превръща в инкубатор на различни престъпници включително и на „домашни” терористи.


Днешните войни, в които все по-често се включват западните страни, освен геополитически задачи, решават как собствеността и природните ресурси от „неправилните ” притежатели да попаднат в ръцете на „правилните”. Норвегия например, като членка на НАТО, не можа да откаже и изпрати 400 войници в Афганистан. Но там, както и в долината на реката Сват, в съседен Пакистан, убитите са всъщност невинни сватбари и са доста повече от жертвите на о. Ютьоя. Евроатлантикът би казал - е, какво пък, това са мащаби... Нека си припомним, че първите въздушни удари върху суверенната държава Либия със 150 ракети „въздух-земя” бяха извършени от норвежките фантоми “F-16”. Симпатични и работливи като народ, норвежците позволиха на своите политици да ги въвлекат в не една мръсна война, а по време на война договорките от мирно време обикновено служат единствено за амбалаж.
Норвежкото общество трябваше да остане нащрек. Заплахата за терористични актове на смъртници-мюсюлмани остава. На 8 юли Муамар Кадафи настоя да се прекратят  бомбардировките в Триполи и въоръжаването на метежниците в Бенгази и ясно обяви, че ще има възмездие. Дали пък не е повлиян от отвореното писмо на полк. Вл. Квачков, където спецназът му дава следния съвет: „Сега пред Либия има само един шанс за победа над врага - да се върне войната там, откъдето тя дойде на либийска земя...“
За съжаление България и Норвегия, щат, не щат, се оказват в списъка на държавите агресори. Норвегия е богата на нефт и сладка вода, и други неща, но участието на България в мироопазващи операции може да се аргументира само с с “невчесаните мисли” на министри като ген. Аню Ангелов и Николай Младенов.
На международен тероризъм от въздуха отговорът може да бъде единствено тероризъм на земята. Събитията по света го доказват. Обаче силите са несъпоставими и обикновено цената плащат невинни граждани. Дали има опасност от т. нар. християнски фундаментализъм? Ако се съгласим, че Европа застарява и се пълни с имигранти от южните земи, ако те не желаят да се интегрират, ако настояват да следват своите правила, но без да отказват социална защита, може да очакваме тези европейци да не са просто равнодушни зрители. Напоследък стават все по-силни гласовете на онези, които категорично застават срещу глобализацията и мултикултурализма на „отвореното общество”. “Идеята на Де Гол за „Европа на Отечествата” е предадена от нечестиви полититици”, твърдят те. Има настроения и срещу Лисабонския договор, срещу Шенгенското споразумение (мечтата на Бойко Борисов впрочем) и еврото. Стават все по-гръмки в Скандинавия, Ирландия, Франция, Австрия , Италия. Политическият финал на Никола Саркози е предизвестен - дъщерята на ултранационалиста Жан Мари Льопен вече го изпреварва по рейтинг... Какво ще правим? Може би чрез демократични процедури европейците ще започнат да показват своето нежелание да живеят по правила, създавани от неизбирани от тях политици в ЕК.

Ще поискат правилата, които им осигуриха достоен живот в близкото минало, също както и бившите източноевропейски, по-конкретно, социалистически страни.
И тогава? Тогава индивиди като Брайвик, разколебани от преекспонираните демократични процедури и за да запазят националните си държави във вида им от времето на “студената война”, стават готови на крайности.
Разбира се, не е изключено някои групировки просто да възсядат вълната, на гърба на Брайвик. Може би някой наистина иска да превърне “Рая в ад”, както изплака норвежкият премиер. Примерът на Брайвик е осъдителен, но не е изключено “последователи” да се появят и в други европейски страни, ограбвани от неолиберални политици. Това не е оправдание, естествено, но животът често тече не според желанията ни.
„Майката на нацията” г-жа Гру Харлем Брунтланд, която се размина с куршумите на островчето за 5 часа, казваше през 1992 г., когато бе президент на СЗО, че „последните години ни показаха, че човешката природа не може да се промени. Може да се променя само поведението на човека в обществото”. Още тогава г-жа Брунтланд, ръководила 3 правителства в годините на икономическия възход на Норвегия, предлагаше по-строги закони. И наистина звучи абсурдно човек, убил преднамерено и жестоко 100 юноши, да се излежава 21 години в луксозния затвор Халден. Аз самият не мисля, че мястото на такива ксенофоби е сред нас...
Ако законодателството не вземе адекватни мерки срещу новите опасности, ще се появи алтернативата хората да започнат сами да раздават правосъдие, и тогава става най-страшно.
Голото и небалансирано увлечение по „правата на човека” трябва да престане. Ето до какво води безкритичното следване на неолиберални идеологеми. Един от виновниците за сегашното дередже, Строуб Талбот, твърди, че „навлизаме в епоха на една нова античност: каста на посветените жреци и останалите безграмотни, които ще строят пирамиди”.
Харесва ли ви?
Ами представете си, че след Осло Шенгенската зона (поне във вида, в който я мечтаят Б. Борисов и ромите от Столипиново) се разпадне, или че недоверието към мюсюлманските групи в ЕС се повиши, че Европа бързо вземе да заслабва за сметка на САЩ? Някой мисли ли за близкото бъдеще, или в самолета “няма пилот”?
Нашият континент очевидно губи привлекателността си като място за спокоен живот. Локалните войни се множат, и може един ден вместо „Ода на радостта”, да разучаваме нещо подобно на реквием... Несиметричните заплахи се нуждаят и несиметрични отговори. Но дали има разумни водачи, които да ги намерят и приложат?