ЯБЪЛКАТА НА ГЕРБ

Людмил НЕДЯЛКОВ брой 39
Печат

Помните ли вица как един американски милиардер (Ротшилд, Форд или Рокфелер, все едно) обяснявал натрупването на състоянието си? Купил три ябълки, излъскал ги и ги продал по-скъпо; след това с парите купил шест ябълки, които отново излъскал и продал на по-висока цена. И т. н. , и т. н., докато натрупал първия милион... Към тази басня зевзеците у нас добавяха: „Накрая му съобщили, че е починала богатата му леля, на която той бил единствен наследник.”Нещо подобно правят днес от ГЕРБ, пробутвайки бившия министър на благоустройството и регионалното развитие Росен Плевнелиев като „фаворит” за президентския пост на изборите през октомври 2011 г. Само че лъскат не ябълки, а биографията на своя избраник, за да го направят по-продаваем на предизборния пазар. Но са така непохватни, че опозицията може само да им благодари.

В продължение на две години герберите съчиняваха и рекламираха „професионалната” биография на най-рейтинговия член на кабинета, Росен Плевнелиев, а два месеца преди изборите започнаха да го „номинират” за президент, въпреки декларираното от него - дотогава - нежелание. Накрая лично Бойко Борисов - според собствените му твърдения, - го „убеждавал” да приеме номинацията. И не на някой разклон, а в колата, докато пътували по магистрала „Люлин” за Перник.
И, о, чудо! Плевнелиев, който твърдеше, че е само експерт, който иска да си довърши работата и че много пъти е казвал „не” на премиера, изведнъж реши, че става и за държавен глава... Обаче казаното остава, макар и пред медиите, също както и написаното на камък. Допреди половин година той лично твърдеше пред Би Ти Ви, че имал много работа, която трябвало да свърши като министър и експерт и значи, нямало никаква вероятност да изостави министерството си, за да се бори за стола на Георги Първанов.
Разказваше с умиление как е спал по паркингите в Берлин, преди да му възложат ремонта на Райхстага. Повечето телевизионни зрители и евентуалните му фенове, разбира се, не знаят дали г-н Плевнелиев е завършил архитектура и градоустройство, или електроника, примерно. Нито кога и как се е преквалифицирал в експерт по строителството на магистрали и други обекти. Това, както казва героят на Шолохов, „е покрито с мрака на неизвестността”. Известно е само, че Росен Плевнелиев започна да се спряга за президент след моралния крах на Бойковия приятел Цветан Цветанов. А причината за осуетяването на Цветановата президентска перспектива не е, както днес уверява Борисов, необходимостта да движи организационната работа в ГЕРБ, а серията от скандали, в които се заплете партийният строител Цецо. Примерите са известни: скандалът с шестте апартамента, къщата, гаражите и консултантските му хонорари; скандалът с „доброволните дарения” на МВР от частни юридически и физически лица (между които и укриватели на данъци като Христо Ковачки); скандалът със семейните „дарения” от спестовните тъст и тъща на Цветанов, успели от пенсии да натрупат към 500 000 лева; скандалът с изтеклите в медиите записи на подслушани от ДАНС и МВР телефонни разговори на митничари, лекари, министри и дори на министър-председателя Борисов. Всички те провалиха президентската кариера на шефа на МВР. Наложи се да се пристъпи към „план Б”, сиреч, да се търси по-некомпрометиран гербер за държавен глава. Борисов вече бе заявил твърдо, че няма да се кандидатира. Не защото това би се приело като бягство от отговорност, а защото избирането му за президент вече не бе никак сигурно. Пък дори и да влезе в сградата на „Дондуков” 2, това би го лишило от контрола върху правителството и собствената му партия. Без него „групировката” ГЕРБ би се разпаднала за броени дни поради съперничеството на различните лобита. Що се отнася до следващите президентски избори, които Борисов обеща да спечели лично, дотогава я камилата, я камиларят... След двегодишното „успешно” управление, преминало в хвалби и оправдания с безобразията на тройната коалиция, ГЕРБ може да не довърши мандата си, камо ли да го повтори и да осигури на лидера си президентския пост. Ако вярваме на публикуваното в „Уикилийкс”, дори бившият американски посланик в София, Джон Байърли, е предупредил Държавния департамент: „Не трябва да забравяме с кого си имаме работа...”
И така, Цветанов се провали предварително и окончателно отпадна от сметките за президентския пост; Борисов не можеше да остави кабинета и партията без надзор; Кристалина Георгиева не отговаряше на конституционното изискване президентът да е живял в България непрекъснато през последните пет години. Така погледът на премиера се спря на Росен Плевнелиев: заради високия му рейтинг и липсата на шумни скандали за разлика от Цветанов. Вярно е, че и той е спастрил по чудодеен начин към 15 млн. лева, но нали и Пепеляшка е тръгнала от нищото, пък стана принцеса? След 10 ноември 1989 г. обаче у нас вече се предпочитат богати политици, които - по презумпция  -не крадат...
Всичко вървеше добре, докато не се намеси Цветанов, който сякаш пощурява, щом пред него има камери, микрофони и любопитни журналисти.

Първо, на един бизнес семинар, проведен в Пловдив на 09.09.т. г., после в предаването на Нова ТВ „На четири очи” (на 11.09.2011 г.) шефът на предизборния щаб на ГЕРБ (същият и вицепремиер и министър на вътрешните работи), рекламира почтеността на Росен Плевнелиев и неговата „нетърпимост” към корупционните практики. Цветанов разказа как през 2007 г. Плевнелиев, като представител на немска фирма и автор на крупен бизнес проект в София, изгонил от кабинета си трима общински съветници, отишли да му искат 500 000 евро, за да придвижат неговия проект. Оттук тръгна скандал, който се задълбочи, когато Плевнелиев преразказа тази басня в друг вариант, отричайки директно да са му искани пари. Отрече дори, че се е срещал със споменатите от Цветанов общински брокери, въпреки че според шефа на МВР той се запознал с Плевнелиев точно по повод на неговото оплакване от натиска на общинарите. Цветанов твърди, че го посъветвал да сезира Прокуратурата, но Плевнелиев отказал да се занимава повече със случая. Защо? Защото, според Бойко Борисов, бил със „западно възпитание” и нямал „полицейско мислене”.
От всичко казано и показано за скандалния рекет над Росен Плевнелиев през 2007 г. (и през 2008 г., според БСП), по безспорен начин се установи, че първо, Цветанов е казал истината, която е научил от самия Плевнелиев: общинари брокери наистина са го изнудвали. Второ, че и Бойко Борисов е знаел за рекета над Плевнелиев. Няма начин Цветанов да не го е уведомил, а позата, която Борисов зае след избухването на скандала - „ни чул, ни видял”, е странна за такъв добропаметен човек.
Трето, Росен Плевнелиев не само се е поддал на натиска на „брокерите”, а нещо повече, платил е на Столична община 2,5 млн. лева (1,25 млн. евро) повече за замяната на 24 дка фирмен терен с 15 дка общински. Заменил е, както се казва, кон за кокошка! При това 5 дка от общинския терен са били определени за парк. Тоест, на фирмата „Бизнес парк София” щеше да излезе по-евтино да плати 500 000 евро подкуп на „брокерите” от общината, вместо да дава 1,25 млн. евро на самата Софийска община! Плащането е извършено през ноември 2008 г., когато СОС решава да има заменка, както са предложили в докладната си от март същата година тримата „брокери”. През ноември 2008 г. Данаил Кирилов внесъл докладна с предложение теренът да се отчужди и обяви на търг, в който да може да участва и фирмата на Росен Плевнелиев. СОС обаче решил да се осъществи заменка.
Плащането на подкупа и то в двоен размер - ето кое се опитват да скрият Росен Плевнелиев и тримата „брокери”. Първият, продължавайки да отрича, че се е срещал с такива хора, които директно са му искали пари; останалите трима - като плашат Георги Кадиев и Петър Корумбашев не със съд, а направо с осъждане. Без да споменават Цветан Цветанов, който пръв огласи случая от 2007 г. и назова размера на искания подкуп.
Ако има истинско разследване на извършеното през 2007 г. престъпление, „брокерите” ще застанат пред Темида, но и Плевнелиев може да попадне под удар заради укриването на случая. Тогава няма да го спаси никакво „европейско възпитание” и „липса на полицейско мислене”. За подобно премълчаване не биха му простили и в демократична Европа. Късно е да се героизира принципният му отказ да плаща подкупи, ако такива не са му искани директно. Защо е трябвало през 2007 г. да дава интервю за един вестник, ако не са го рекетирали? От щаба на ГЕРБ размахаха това интервю, като доказателство за неговата „почтеност”, но опитът им да обявят казаното от Цветанов за „извадено от контекста” и „литературно украсено” се провали безславно. Самият Цветанов призна, че е сбъркал, огласявайки информацията за станалото през 2007 г., а не, че е невярна.  
Защо обаче той като заместник-кмет по сигурността, Бойко Борисов като столичен кмет и Андрей Иванов като председател на СОС не са сезирали Прокуратурата за рекета през 2008 г.? Защото „брокерите”, както ги нарече Цветанов, вече са били активисти на  партия ГЕРБ, спечелила местните избори. Ако през 2007 г. Плевнелиев е потулил скандала, за да не се конфронтира повече с общината, огласяването му през 2008 г. вече е било „политически неправилно”, понеже би компрометирало както кмета Борисов и партийния строител Цветанов, така и партия ГЕРБ като цяло. Ако макар и със закъснение Прокуратурата бе разнищила аферата, Росен Плевнелиев може би щеше да изтърпява наказание за укриване на престъпление, а не да се гласи за държавен глава. Друг е въпросът, че на „Позитано 20” грешат, като призовават сега Плевнелиев да оттегли своята кандидатура. Първо, защото Бойко няма да му позволи да провали предизборната кампания на ГЕРБ. Второ, защото оплетеният в корупционния скандал кандидат на ГЕРБ е идеалният съперник за двойката Калфин – Данаилов. Той ще отслаби и позициите на Цветанов, Борисов и ГЕРБ, особено, ако не стигне до балотаж.
Гложди ни още един въпрос. Ако само за да пробутат проекта за бизнес парк, който според Борисов е бил затлачван от Столична община седем години, общинските „брокери” са искали 500 000 евро, колко ли са прибрали след финализирането на сделката „кон за кокошка”? И колко е спечелил самият Плевнелиев от реализирането на неговия проект при кметуването на Борисов? Той казва, че никога не е вземал, нито е давал подкупи, но бизнес проектът е реализиран, нали? След като самият Плевнелиев отрича директно да са му искани пари, откъде Цветанов извади цифрата 500 000 евро? Едва ли я е научил от „брокерите”. Така че остава само една възможност: Плевнелиев да му е казал. Но „има нещо гнило в Дания”, все пак. Щом предизборната кампания на герберите започна с лъжа и неин съавтор стана соченият за „фаворит” Росен Плевнелиев, той ще продължи да лъже и като държавен глава и то по поръчка на Бойко Борисов! Тоест - „политически правилно”.
Почтеността на този „политически мъж” е точно толкова съмнителна, колкото и неговият професионализъм като експерт по строителство на магистрали. Ако Плевнелиев беше толкова ценен специалист, как го замениха набързо с Лиляна Павлова, която преди две години е била в Министерството на финансите? Бойко Борисов обясни изтеглянето на Плевнелиев от Министерството на благоустройството и регионалното развитие с това, че е създал много добър екип, който ще продължи да работи и без него. От което излиза, че останалите министри, включително самият премиер и двамата вицепремиери, не са в състояние да сформират екипи, които да си вършат работата в тяхно отсъствие. Фалшивата скромност и неподкупността на кандидата на ГЕРБ за държавен глава може да изглеждат правдоподобни само на фона на арогантността и лакомията на другите гербери, Б. Борисов, Цв. Цветанов, С. Дянков, А. Иванов (председател на СОС), Лъчо Мозъка и др. Независимо дали Плевнелиев е бил изнудван или не като инвеститор на проект за бизнес парк, Цветанов (като шеф на МВР) е получавал „доброволни дарения” за десетки милиони лева от частни юридически и физически лица, някои от които клиенти на Темида за укрити данъци. Плевнелиев има вила на п-ов Халкидики в Гърция, за която вече ще плаща по-висок данък, докато председателят на СОС Андрей Иванов има към 40 имота...
В царството на мафиотите и дребният джебчия е морален образец! Доказа го и столичната общинска съветничка от ГЕРБ Поля Станчева, разкривайки корупцията в Софийска община. След като вероятно е разбрала, че няма да бъде включена в новата общинска листа на управляващата партия, тя разказа по телевизията как председателят на СОС Андрей Иванов е пречел на Комисията за конфликт на интереси да си върши работата. Поредният оглушителен шамар за управляващата партия ГЕРБ бе фактът, че Поля Станчева се кандидатира за вицепрезидент от РЗС. Понеже в ГЕРБ е недопустимо да се казват неудобни за властта истини. Не е „политически коректно”...
Разбира се, между 18-те кандидат президентски двойки сигурно има по-неподходящи от двойката Росен Плевнелиев - Маргарита Попова. Това обаче не означава, че трябва да се изберат последните с надеждата, че те са по-малката злина. Групировката ГЕРБ се налапа с прекалено много власт, за да й се повери и президентството. Един е лозунгът на всички, които не желаят да ги управляват с методите на силовите групировки: „Гласуваш за Плевнелиев, получаваш Борисов и Цветанов!” Другото са различни варианти на баснята за ябълките и първия милион. Ние на басни не вярваме, особено когато ги разказват политически шарлатани.