Б. Б. - бомбата със закъснител

Проф. Велко ВЪЛКАНОВ
Печат

Този човек, станал по каприз на съдбата министър-председател на България, отдавна ни кара да се питаме той дали наистина е нормален политически деец.

И речникът, и политическото поведение на Бойко Борисов издават една объркана душевност. Упражнявайки своите функции, господин премиерът използва крайно примитивни изразни средства, убеден, че така се доближава до народа. Но греши. Езикът на народа понякога е груб, защото са груби условията, при които живее. Езикът на Борисов е груб, защото е груба неговата душевност. Той издава едно лошо възпитание. Какво наистина трябва да мислим за възпитанието на човек, който публично заявява, че не му дреме кои кръгове от БСП се бият през службите, като е забравил само да уточни какво всъщност е онова, на което не му дреме. Имало е в нашата история държавници, които не всякога са се изразявали достатъчно изискано (А. Ляпчев: „Со кротце, со благо и со малко кютек”), но огромната им култура е била в състояние да компенсира някои отклонения от нормите за добро поведение. У Борисов такива норми  няма, защото няма, както изглежда, и култура, която да ги изработи.
Без необходимата култура, Борисов не може да има и верен мащаб за нещата, поради което преекспопонира собствената си личност. Той страда от силно напреднал нарцисизъм.  Със своето хипертрофирано „Аз” той се вижда творец на всичко, създадено у нас. Той бил ни построил това, той бил ни дал онова. Забравил всички освен самия себе си (сам съм, други няма), Борисов присвоява и постиженията на минали правителства. Без всякакъв срам той обяви, че бил ни построил метрото.
Г-н Бойко Борисов отказва да се подчини на правилата на държавността. Самочувствието му го поставя над самата държавност. Той пръв и единствен в нашата история отказа да участва в заседанието на Народното събрание, когато се обсъждаше внесеният от опозицията вот за недоверие на оглавяваното от него правителство. Обяснението му бе на равнището на разглезено богаташко момче: народните представители просто не му били приятни за гледане, поради което и  нямало да отиде в парламента! Това бе проява, изразяваща отношение не към народните представители, а към държавността изобщо. Парламентът не е частно парти, където човек  може да отиде, или да не отиде, в зависимост от личното си настроение. Парламентът е най-важното средоточие на държавността, чиято задача е да обслужва висшите интереси на обществото, а не капризите на някой изостанал в своето интелектуално и морално развитие плейбой. Държавникът, доколкото е държавник, се среща с всички, които са ангажирани с държавността, дори и когато те са му възможно най-неприятни. Няма да бъде пресилено, ако кажа, че г-н Б. Борисов се държи като разпасал пояса си селски ерген.
Неотдавна господин премиерът си позволи изявление, което бе самият връх на безогледността. Изправен пред група  граждани от Добрич, излезли на протест срещу намерението на правителството да разреши  проучването и добива на шистов газ, Борисов, изпаднал в някакъв вид безумие, заяви, че ако тези акции продължат, те, правителството, щели да „подпишат на инат”. Може да ви се стори невероятно, но,  повярвайте, тъкмо тия думи, думите „на инат”, използва въпросният господин. Да беше магаре, щеше да му е простено, но той е, извинете, министър-председател на Република България!
Странно е, че нашата общественост, свикнала сякаш със словесните изстъпления на Борисов, не реагира с необходимата за случая висока степен на тревога. Искат той да се извини  за думите си в Добрич, а трябваше всъщност да искат незабавната му оставка. И всички духовни сирени в страната трябваше да засвирят  тревога. Необходимо бе широко да се огласи, че управлението на държавата е попаднало в ръцете на социално опасен тип (социопат), подлежащ на незабавно поставяне под политическо запрещение. Недопустимо е държавата да се управлява не съобразно разума, логиката, обществения интерес, а съобразно  принципа „каквото иска левият ми крак”. Такова поведение е направо гибелно за държавата ни. Човек, който управлява „на инат”, е заложена в обществото бомба със закъснител. Никой не знае какво този човек би могъл утре да направи „от инат”. „От инат” той може да подпали нашия общ дом.
А тия дни нашият министър-председател напълно абдикира от своите високи правомощия. Цялата страна се тресе от вълнения, които сериозно застрашават гражданския мир в нея. Събитията в Катуница се пренесоха из цяла България. Хора се възправиха срещу хора, готови да се избият. Вълненията се пренесоха и в Народното събрание, носейки със себе си и ожесточението от улицата. Но къде тук е министър-председателят на страната? С цялото си поведение г-н Б. Борисов показва, че всички тия събития него, както някои биха казали, „не го касаят”. Мотае се тук, мотае се там, щрака с ножицата, реже лентички по разни улици, очевидно щастлив от живота, несъмнено горд от постиженията си, но заедно с това и благородно възмутен от своите опоненти („Ние създаваме, а ония рушат”).  Господинът явно стои извън дневния ред на държавата и обществото.
Този човек, нека бъдем откровени докрай, се е превърнал в истинско бедствие за държавата ни, за народа ни.  Ние, гражданите на Република България, трябва да поемем отговорността за собствената си съдба. Тя е несъвместима с присъствието на г-н Бойко Борисов в системата на държавното управление. Ето защо нашият призив може да бъде само един: Вън Борисов от властта!
28 септ. 2011 г.