Запушиха устата на парламента!

"Зора"
Печат

- Декларация на ПГ на Коалиция за България

Петър Димитров
прочете декларация на парламентарната група на Коалиция за България в петъчния ден за парламентарен контрол – 7 октомври т.г.

Днес е един позорен ден за българската демокрация: за първи път от демократичните промени през 1989 г. парламентът на републиката затвори, за да не пречи на предизборната кампания на управляващите, на принципа „Има парламент - има проблем. Няма парламент - няма проблем!”. Запазват се помощните функции на парламента и се премахват основните - законодателната дейност и парламентарният контрол. Вместо в отпуск да излязат депутатите - кандидати за президент и кметове, разпуснахме парламента.
Особено срамно и унизително е, че този акт беше поискан не от кой да е, а лично от председателя на Народното събрание Цецка Цачева. Човекът, избран да бъде лицето на парламента, да ръководи неговата работа и официално да го представлява, демонстрира неуважение към парламентаризма и обслужи ПП ГЕРБ - за да могат министрите и цялата изпълнителна власт безконтролно да ползват предизборно целия ресурс на държавата - пари, коли, медии, полиция, администрация. Защото гласът на опозицията и парламентарния контрол са забранени, с лицемерния аргумент, че така се осигурява предизборно равенство с извънпарламентарните партии.
Не стига:
- че цялото правителство демонстративно работи като предизборен щаб на ГЕРБ;
- че вътрешният министър, който трябва да осигури законността и честността на изборите, е председател на предизборния щаб на ГЕРБ;
- че двама от министрите играят за президент и вицепрезидент от ГЕРБ;
- че 15 депутати от ГЕРБ се състезават за кметски места;
- че 36 пи-ар агенции лъскат омърсения имидж на ГЕРБ;
- че всички медии са брутално притиснати;
- че премиерът се изживява единствено като пи-ар на себе си и на ГЕРБ и се е превърнал в ножица за рязане на ленти, като препуска из държавата с кортежи, вертолети и самолети, та решихте да затворите и парламента! Това се казва демокрация от ефрейторски тип - „Като ме критикуваш, ще мълчиш!”
Това управление е поредна стъпка към унищожаване на българската демокрация и държавност, след като ГЕРБ дойде на власт с категоричния ангажимент да ги укрепва, като пребори престъпността и корупцията. И макар че:
- премиерът е участник в крупен корупционен скандал (казусът „Мишо Бирата”);
- кандидатът за президент на ГЕРБ затъна в друг корупционен скандал;
- вицепремиерът и вътрешен министър Цветан Цветанов стигна дотам, че прехвърли личната си корупционна отговорност за незаконните доходи върху родителите на съпругата си;
- заради корупцията ни отрязаха за Шенген;
- хората продължават да хулят парламента, чийто авторитет достигна най-ниското ниво в съвременната ни история от 5 %.
- правителството и ГЕРБ съсипват държавността, погазват Конституцията, унищожават социалния характер на държавата, за да се утвърждава едноличната власт.
Случаят „Катуница” е показателен за рефлекса на институциите и за отношението на властта към интеграцията на ромите. Абсурдно е през 21 век в държава от ЕС български граждани да бъдат заплашвани с убийство и полицията да не вземе мерки да ги защити. Какво да кажем за последвалото убийство или за необяснимото напускане на страната от извършителя. Още по-необясним е организираният палеж на къщи на фамилия Рашкови, докато полицията съзерцава подпалвачите. Абсурдно е с този случай да се занимава  ООН, СЕ и ЕК, а българският премиер и министърът на вътрешните работи да откажат да дадат обяснения пред парламента. Във всяка страна вътрешният министър щеше да си подаде оставката, нашият дори не прекъсна предизборната си отпуска. Да не говорим за това, че именно Цветанов е председател на Съвета по етнически и демографски въпроси и за две години не го е събрал нито веднъж!
Случилото се е резултат от пълната безпомощност на властта пред гнева на хората. В повечето случаи това не е гняв срещу ромите. Това е гняв срещу социалното неравенство, срещу двойния аршин, който се прилага. Правилата не се прилагат еднакво за всички. Всичко това е резултат от липсата на усещане в гражданите за доверие в държавността и в правовия ред. Има усещане за безнаказаност, за беззаконие. Има гняв от двете реалности - тази на медиите и предизборните лентички и на истинския живот на милиони българи - живот в страх, несигурност и растяща бедност.
Правителството убива и социалната държава. Вече трета година всички доходи са замразени и се топят от инфлацията. Ликвидираха се над 370 000 работни места. Резервът е преполовен, а за покриването на раздутите разходи се вземат милиарди външни заеми.
На хората цинично се обяснява, че няма пари за пенсии и заплати, за здравеопазване и образование. В същото време в страната се разгръща култово строителство в духа на Луи Четиринадесети. Милиони бяха похарчени за спортна зала, строи се български „Лувър”, обещава се строителство на грандиозен стадион, активира се паралелното строителство на всички възможни магистрали уж с европейски пари, но досега се плаща само с пари от националния бюджет, а по усвояемост на евросредства се сринахме от 14-о на последно място в ЕС.
Националните рамки стават все по-тесни за грандоманията на българския премиер и той все по-настойчиво започна да съветва другите страни - членки на ЕС. След като им препоръча да следват бюджетната политика на министър Дянков, за да стане еврозоната достойна за нашето членство, сега премиерът издигна нови „цели” пред Европа: да уеднакви пенсиите и заплатите си с българските! Най-бедната, най-непроизводителната, най-неконкурентоспособната страна в ЕС арогантно съветва богатите страни да се изравнят по бедност с България. Такъв тип „съвети” ни отдалечават от Шенген и еврозоната, но и подхранват идеите за Европа на две писти, дори за отделяне и замразяване на членството на бедните страни като България.
Никога досега местното самоуправление не се е намирало в толкова тежка ситуация. Задълженията на общините надхвърлят 200 млн. лв. Това е пряко следствие от политиката на ГЕРБ, които всяка година намаляват средствата за местната власт и прехвърлят отговорности от държавата към общините. Резултатът е тежка социална криза в редица общини - те са изправени пред фалит и нямат пари за основни социални дейности. Показателни за местното управление на ГЕРБ са общини като Видин и Сливен, които са шампиони по задлъжнялост. Децата във видинските детски градини са минали само на ориз и картофи. Изключени са светофарите, а в детските градини  и в три видински училища не получават заплати.
„Разпускането” на парламента до изборите има и своите положителни страни: българинът ще има възможност да остане насаме с празния си стомах, ще има възможността да чуе по-ясно гласа на онези 370 000, изгубили работните си места, да схване, че голяма част от проблемите на общините идват не от кмета и общинския съвет, а от собственото му правителство. Да осъзнае, че България спешно се нуждае от решителна политическа промяна, ако иска да оцелее.
Господа управляващи, естествено е в навечерието на местните и на президентските избори да изпитвате страх народът да не ви каже „Не!” и да ви вземе властта. И този страх да ви подтикне да запушите устата на опозицията, като разпуснете парламента. Правили са го преди вас, сигурно ще го правят и след вас. В същото време нямаше по-радикален начин да признаете, че ви е страх от истината в гласа на опозицията!
През тези две седмици в страната ще господства не вашето агресивно самохвалство, а този ваш панически страх от загубата, от провала на изборите! Искрено вярвам, че като се видим след края на тази незаслужена ваканция, ще се поздравим не само с промените в президентството и в местната власт, но и с края на безхаберното, некомпетентното и вредно за България управление на ГЕРБ!