Щетите не могат да се нарекат успех

"Зора"
Печат

Почетен член на Водородното дружество в България, почетен член на Планинската спасителна служба, почетен капитан на националния отбор по волейбол, почетен председател на Организационния комитет на ски-купа Банско, носител на почетната ваза на Съюза на народните читалища и на титлата “превъзходителство”, връчена му от Стоян Денчев, носител на почетния знак “Стефан Стамболов” на Института по теория на лидерството, а също и на почетните знаци на Медицинския университет във Варна и УНСС, на почетна грамота и вимпел на Българската минно-геоложка камара. (С много труд тези данни е събрал колегата журналист Алеко Бичевски.)

Е, наистина един живот не стига...

Дори археологията не бе пожалена. Герберите – колеги на Б. Борисов, я натовариха с несвойствената задача да напълни бюджета. Е, точно така се брани национална принадлежност, па макар и на гроздовата ракия! Явно задачата на нацията не е до 2020 г. висшистите да станат 36 % от населението, а всички да клекнем край селските казани и да събираме вълшебната течност, която прадедите ни пиели още през 13-14 век.

 

Това обаче е само официозната част от “творческата биография” на големия ценител и прерисувател (да не се бърка с пре-рафаелитите!), който същевременно намира време да бъде и премиер министър на републиката ни. Бравос!
Откровено за Б. Борисов може да се каже, че талантите му са безчет. От единия джоб - метафорично казано - се подават четка и туш, от другия - краищата на отрязаните лентички, изкушен е видимо и безусловно в различни области на изящното, и няма начин да не е скрил на тайно място и няколко стихотворения... Нали така беше по времето на талантливите деца от школата “Знаме на мира”. Е, той няма да си го признае, разбира се, но не е трудно човек да се досети.
В свое писмо до министър-председателя на България проф. Велислав Минеков иска оставката на културния министър, колега на Б. Борисов от управляващия екип. Сред мотивите му са и тези, че въпросният висш държавен мъж е способствал развитието на българската култура да се превърне “в спирала на неговото лично величие, в парад на фараонщина, отразена в публичния присмех. Щетите не могат да се нарекат успех”.
Разбира се, че проф. Велислав Минеков е абсолютно прав. Но в портрета на така описания културен министър отекват звуци на натрапваща се аналогия. Не беше ли Б. Борисов, който срамежливо признава, че великолепно имитирал морските пейзажи на Айвазовски? Не свиреше ли този едър мъж на акордеон като малко пионерче или пък чавдарче? И веднага идва на ум и една друга аналогия – за чувствителния артист и – сорри! – неуспял художник Адолф. Дали пък животът наистина не си играе с нас на... стъклени перли?
Този същият даровит и импозантен мъж запълни и доста празноти около народопсихологията на българина, неговия бит и морал. Той формулира приносната теза за „лошия човешки материал” на своите сънародници, построи им магистрали, вместо да им увеличи пенсиите, посъветва европейците да не се глезят, ами да копират българския опит в ниския стандарт на живот (нисък за нас, направо „подземен” за Европа), той зорко, с око на художник, но и на борец, гледаше по ъглите, за да привлече министри в кабинета си. Е, наистина един живот не стига...
Сега Б. Борисов открива „коварството” на онези (т.е. БСП), играе си на шменти-капели с лидерите на опозицията, фамилиарно потупва по рамото своите „приятели” Берлускони, Меркел, Саркози (същото - и от дистанция).
Хвала! Не сме имали такъв Бойко Кралевити! Той ще ни отърве от игото, той ще разкаже играта на противниците си, той ще им намери и нов президент.
Навреме! На място! И во името на Световната банка!
Нашият Пикасо ще го направи. Верваме.