В света на Оруел

Д-р Радко ХАНДЖИЕВ Bulgarian Press Pool-Budapest брой 45
Печат

или когато под бравурните фанфари
на властта престъпленията
се наричат “нередности”


• 74.56% от избирателите
не подкрепят
Плевнелиев за президент


Приключиха изборите за държавен глава и органи на местната власт, обяви Централната избирателна комисия (ЦИК). В действителност приключи поредният фарс. Опасенията на Венецианската комисия, ПАСЕ, ОССЕ, неправителствени организации и някои медии се сбъднаха. Т. нар. избори биха рекорд по шокиращи манипулации и фалшификации: контролиран вот, белязани бюлетини, незаконна агитация, купуване на гласове, гласуване след края на изборния ден, натиск върху кандидати и избиратели, дори заплахи за физическа разправа. От МВР пък обявиха, че за тях “не важи” конституционният императив на чл. чл. 25 и 26: само валидната лична карта удостоверявала кой е български гражданин! Така десетки хиляди граждани се оказаха в “забранителен” списък, докато обявени за издирване криминално проявени лица се оказват “правоимащи”. Стотици хиляди пък са “фантомите”, според бившия член на ЦИК проф. Михаил Константинов.
Ами лишените от правото да гласуват над един милион граждани с български паспорти зад граница?
Ами стотиците хиляди “недействителни” бюлетини? Дори от фондация “Отворено общество” посочиха, че когато количеството им надхвърля 3 % вотът се смята за контролиран. При огласените от ЦИК 6.4% вотът определено е бил чудовищно контролиран.
Ами фалшификациите в София? Липсват протоколите от 35 секции; липсват подписите на половината от членовете на ИК в над 100 протокола; със съмнителна достоверност са други 130 протокола...
Ами незаконно изнасяните чували с бюлетини?
Ами депутатите от ГЕРБ Станислав Иванов и Иван Божилов, които присъстваха при преброяването?
Ами скандалната сделка между ГЕРБ и ЕНП в Главиница, Силистренско, с която властта си подсигурява повечето от инфраструктурните проекти?
Ами отказът на медиите – най-вече издържаните пряко от българския данъкоплатец национални медии – да предоставят на всички кандидати равнопоставени условия?

Както и да разкрият истината дали един от кандидатите, с пиратския прякор Бен Гън, е затънал до гуша във финансови далавери, дали богатството му е плод на криминални деяния, дали е измамил стотици работници, фалшифицирал официални документи, вследствие на което е бил изгонен от Германия с черен печат в паспорта?
При 48.4% избирателна активност на втория тур за президент подадените гласове са 52.58% към 47.42% в полза на Росен Плевнелиев. Каквито и да са цифровите и словесни еквилибристики, какъвто и да е тонът на бравурните фанфари на властта, изводът е категоричен: само една четвърт от имащите право на глас дадоха вота си за избраника на властта. 74.56% не пожелаха да го подкрепят. Или им е била отнета възможността да гласуват. Което пък е друго категорично свидетелство, че целта на фабрикувания от мнозинството Изборен кодекс е да лиши част от народа да упражни конституционното си право на глас. Защото се страхува от тази част от народа!
Плевнелиев следователно не е избраник на Върховния суверен на Република България, на целия народ. Той е избраник на властта. Най-многото, което може да представлява, е само малка част от народа. И съгласно чл. 1 ал. 3 на Конституцията никоя част от народа, политическа партия или отделна личност в никакъв случай “не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет”.
Значителна част от тези 74.56% избиратели в действителност отказаха да участват в изборния фарс. Не желаят да приемат Изборен кодекс, който безапелационно предвижда служебна победа за властта. Не желаят да приемат и властта с нейния цивилизационен избор от перманентни лъжи, нагъл грабеж над гражданите и обществото, чудовищни фалшификации... Не желаят да приемат нейните Дочоолу и Гочоолу, нито изцъклените от екрана очи на Данко Хърсъзина. Отказът от участие също е избор, и то осъзнат. Това също е проява на електорална воля. И никой не може да внушава на народа, че не гласува, защото е доволен. Народът е този, комуто властта принадлежи не само по Конституция, но и по смисъл, по разум и по Божия воля и усмотрение. Той е Върховен суверен. Той е този, който може да решава какво и как да го направи. Включително и непосредствено! (чл.1 ал. 2 на Конституцията). Днес той отказа реално да легитимира властта на избраника на властта. Защото избраникът на властта му е чужд. Защото е враждебен. Защото като част от властта е нагъл, лъжлив и крадлив. И защото демокрацията – нека припомним – е преди всичко народна воля. А народът никога не е малцинство!
“Изборни неудобства”, “изкривявания”, “технически неуредици”, “лоша организация”. Така властта квалифицира драстичното престъпване на върховния ни закон. Всичко е правилно... Народът избра европейско развитие на България... Моите министри доказаха, че има политическа класа... След време животът ще бъде по-различен... Благодарим на партията, на партията, на партията...
Ако Оруел беше жив, щеше да си гризе обувките от завист. Защото новоезикът на герберите надмина и най-смелите му словесни попадения. Обля с неповторимата си воня животинската ферма. Преля и заля цялото общество. Да ви напомня това за Министерството на истината? Да ви напомня, че робството е свобода? Войната е мир? Невежеството е сила?
А че животът след време ще бъде по-различен – няма съмнение. Виждаме го отсега. По-високи цени, все по-високи цени, още по-високи цени. По-високи даждия, все по-високи даждия, още по-високи даждия. Лъжи, повече лъжи, все повече лъжи. Наглост, повече наглост, все повече наглост. Полицейщина, повече полицейщина, все повече полицейщина. Грабеж, повече грабеж, все повече грабеж. По-ниски доходи, още по-ниски доходи, все по-ниски доходи...
“За лошата организация на изборите може да се носи административна, но не и наказателна отговорност”, приглася прокуратурата по повод изнесените чували с бюлетини, фалшификациите, скандалното престъпване на конституционно гарантираните права. “Всичко, което не е посочено в Наказателния кодекс като престъпление по отношение на изборите, е нарушение”, пояснява и Главният прокурор.
Така ли е в действителност? Нека припомним, че откакто през 1991 г. е приета демократичната ни конституция, прокуратурата е прекратила (поради давност, неизвестен извършител, основателно или неоснователно бавене и пр. тути кванти) приблизително 1 000 000 (един милион) преписки. Дали всичките тези извършени – но ненаказани – престъпления също са “нарушения”? Дали пък горното изявление не идва да подскаже каква ще бъде съдбата на поредните жалби? Наистина ли подобно тълкуване може да бъде правомерно? Особено когато чрез преднамерени актове се цели да се узурпират политическите права на гражданите, действителната воля на народа, на Върховния суверен? Какво е разписал законодателят в Наказателния кодекс?
В чл.чл. 167-169 г на раздел “Престъпления против политическите права на гражданите” се предвижда лишаване от свобода до пет години за длъжностно лице, което по какъвто и да било начин препятства осъществяването на избирателните права или преправи резултат от избори. В чл. 282 пък на раздел “Престъпления по служба” четем: “Длъжностно лице, което наруши или не изпълни служебните си задължения, или превиши властта или правата си с цел да набави за себе си или за другиго облага или да причини другиму вреда и от това могат да настъпят немаловажни вредни последици, се наказва с лишаване от свобода до пет години...” Ако от деянието са настъпили значителни вредни последици или е извършено от лице, което заема отговорно служебно положение, наказанието е лишаване от свобода от една до осем години, а за особено тежки случаи – от три до десет години. Разпоредбата предвижда също лишаване от право да се заема определена държавна или обществена длъжност.
Точно за такива лица иде реч в случая. Лица, които във връзка с изборите, са нарушили или не са изпълнили служебните си задължения, превишили са властта или правата си и в резултат от тяхното действие или бездействие са набавили за себе си или за другиго облага или са причинили другиму вреда и от това са настъпили такива немаловажни вредни последици като престъпване конституционно гарантираните права на гражданите.
Нека поясним: длъжностните лица не могат да извършват “нарушения”. В изискванията за заемане на поста, на който са поставени (назначени, избрани), ясно са разписани техните задължения. Те са длъжни да бъдат изпълнители на волята и интересите на нацията, да се ръководят единствено от закона и да бъдат политически неутрални (чл. 116 на Конституцията). Онези от тях пък, които са избрани за народни представители или за министри, полагат клетва със същото съдържание. Следователно, всяко “нарушение” от тяхна страна може да се тълкува само и единствено като осъзнат акт на престъпване на конституцията; те съзнават обществено опасния характер на своето деяние, предвиждат и искат настъпването на немаловажни и обществено опасни вредни последици. Със своите актове и действия те засягат държавните и обществените интереси в такава степен, че накърняват основите на държавността и личностната ценностна система. Именно тази висока степен на опасност отличава престъплението от нарушението, от обикновената простъпка. Затова в никакъв случай не може да квалифицираме като “нарушения” такива деяния на длъжностни лица, които престъпват закона и в резултат на такова престъпване някои придобиват облаги, а други – вреди!
Нещо повече, доколкото тези актове и действия са противоконституционни и се налагат силово, може да се спори дали целта им не е антидемократично изменение на установения от Конституцията на Република България обществен и държавен строй?
Точно на това учат студентите в юридическите факултети доцентите и професорите по наказателно право. Защо уважаемата прокуратура смята, че в практиката й не трябва да бъде така? А дали съставите на чл.чл. 167-169 г и 282 са осъществени “по отношение на изборите” или пък “по отношение” на друга дейност – това е ирелевантно. Щом някой е придобил облаги, а друг – вреди, и извършителят е длъжностно лице, Наказателният кодекс е категоричен за наличието на съставомерно деяние.
Злото обаче се корени най-вече в Изборния кодекс, изработен от “експерти” на ГЕРБ и приет от мнозинството в НС през януари т.г. Много са пороците на този кодекс, да се изброят само е необходима цяла монография. Нека посочим само, че ЦИК е превърнат в политически орган на изпълнителната власт, директно зависим от “списъците” на МВР, от “волята” на МВнР да открива избирателни секции в чужбина, от служба ГРАО на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (министър на което до септември т.г. е Плевнелиев). Повечето от пороците на кодекса директно престъпват Върховния ни закон.
Оказваме се в зловеща ситуация. Демократичната ни конституция не е отменена, но при условията на герберското властване властта е обявила неподчинение на Конституцията, на гражданските закони, на ЕС-нормите. Вместо тях действат герберските противоконституционни закони и актове. На практика властта се опитва да налага тотален терор над гражданите и обществото, тоталитарен режим. “Тоталитаризмът се промъква в обществения организъм и се настанява безцеремонно в икономиката и оттам навсякъде”, алармира и Васил Василев, основател на Съюза на работодателите в България.
Ситуацията напомня тази в Германия след завземането на властта от нацистите: демократичната Ваймарска конституция не е отменена, но в Германия действат само и единствено нацистките противоваймарски закони и актове.
Изборите трябва да се контестират – това е повече от очевидно! Президентските – пред Конституционния съд. Общинските – пред Административния съд. Както и да се подеме национална кампания в защита на демокрацията. Учени и преподаватели, студенти и учащи се, учители, медици, предприемачи, представителите на недоубития малък и среден бизнес, земеделски стопани и арендатори, работодатели и синдикати, и най-вече пенсионерите – всички заедно да излезем в защита на конституционно установения правов ред. Против напиращото тоталитарно зло.