Нова книга за поета, който възпя вярата, любовта, свободата и мира

Илия СТЕФАНОВ
Печат

През изминалите над 20 години от разделната 1989 г. излязоха повече от десетина книги за Никола Вапцаров. Това показва значимостта на един голям български поет. Сред авторите има и лица, които за да обслужат чужди намерения и да задоволят собственото си тщеславие и меркантилност, се опитаха да преиначат смисъла на неговите послания, да омаловажат или опорочат в човешки или политически план неговите възгледи за света, човека, природата, обществото. Колко са успели, показва времето и отношението на мнозинството от българите, както и на читатели и ценители на творчеството на Вапцаров по света!

Така се случиха обстоятелствата, че се преплетоха житейските ми пътеки с двама от тях – крайни “ценители” и “оценители” на живота и поезията на Вапцаров. С Марин Георгиев следвахме по едно и също време, но по това време бяха и Борис Христов, Таньо Клисуров, Паруш Парушев, Анчо Калоянов... След 1989 г. не сме се виждали. Срещнахме се преди 5-6 години, когато ми се обади и потърси архивни материали за Теодор Траянов. Тогава в разговора му казах, че книгата му за Вапцаров е най-голямата му грешка в живота, но след реакцията му разбрах, че съм се изразил меко и неточно. С Тодор Балкански общувам от десетина години, чуваме се и сега. Когато събираше материали за книгата си за Методи Шаторов, ме е питал за много неща, давал съм му отговори, показвал съм му архивни документи. Той също ми е давал книги, издадени в Югославия и Македония. Въпреки това не се съобрази с повечето обяснения и документи и написа спорни и неверни неща относно дейността на Шаторов в България. Казвал съм му и отрицателното си мнение относно книгата му за Вапцаров. Що се отнася за М. Георгиев, следва да кажа, че авторитет като Чавдар Добрев обосновано разбива измислиците и фалшификациите в своята “Книга за Вапцаров”.
Наскоро излезе още една книга – “Никола Йонков Вапцаров – Моряка”, в ИК “Стено” – Варна. Авторът е проф. д-р на психологическите науки, капитан 1-ви ранг о.р. Илия Пеев. Малко странно, но този морски офицер и човек е роден в планинското село Жребичко. С него сме приятели от детинство. Спомням си, че бях се уволнил от казармата. Той ми каза, че е приет в Софийския университет – българска и руска филология, както и във ВВМУ във Варна и се колебаеше. Не помня какъв съвет съм му дал, но той избра ВВМУ и това беше правилният избор. Завърши, служи в бойния флот, стана преподавател във ВВМУ. Виждахме се рядко, но знаех, че каквото и да прави, го върши добросъвестно и компетентно. Той е изключително човечен, честен и открит. Тези негови качества намират пълно покритие в подхода му към темата на книгата. Принципната му позиция и високата обща и професионална култура личат и при подбора на фактите, при търсенето и употреба на архивни документи, както и при анализи и съпоставки с творби на други автори, писали за Н. Вапцаров. В книгата са проследени и обяснени мотивацията на Вапцаров по време на учението в Морското училище, образа на Вапцаров в спомени на негови колеги от училището. Направен е анализ и са дадени обяснения и тълкувания на ръкописното наследство на Вапцаров, съхранявано в музеи и архиви.
В книгата си Илия Пеев анализира и една неразработена подробно от други автори тема за “духовната връзка между човека и морето, човека и машините в поезията на Вапцаров”. По същество той прави един психографски портрет на поета. На базата на тези аналогии се ражда и едно предложение за учредяване на Международна морска премия на името на Никола Вапцаров, която да се дава на морски университети и на преподаватели за високи резултати при подготовката на кадри. Предложението е изпратено в Международната морска администрация в Лондон, публикувано е и в книгата.
Макар да не си позволява никакво политизиране и да следва логиката на научния анализ на факти и документи, Илия Пеев си позволява и едно дръзкf предизвикателство. Той прави сравнението, чe 2009 година е обявена от ЮНЕСКО за година на Н.Й. Вапцаров по повод 100 години от рождението му. Тя е обявена и за година на астрономията по случай 400 години, откакто Галилео Галилей е насочил телескопа към звездите. Илия Пеев обобщава - “...това са двама човека, които разбиха границите на стария свят и откриха нов начин на мислене и една нова духовност, основана на вечния стремеж на човека към свобода и действие...”. Авторът предлага, както той пише, “предизвикателно правя послание към българските държавни институции да направят това, което папа Йоан Павел Втори направи през 1992 г., официално признава греха на църквата и се извини, че осъждането на Галилео Галилей е било грешка. Нека подобен акт да бъде извършен и към разстреляните на 23 юли 1942 г. Никола Йонков Вапцаров и неговите другари!?”