ОЩЕ ЕДИН СВЕТИЛНИК ЗА ШИПКА

Димитър КОПРИВЛЕНСКИ
Печат

Затиснати от битовизъм, капиталистически демократизъм и глобализъм, станахме петимни за топлинка, за хубост и драгост човешка, българска, нашенска. Понякога ни спохождат все пак и чувстваме как се пълни душата ни и по вълнението отново усещаме, че сме човеци.

Наскоро излезе книгата на о.з. полковник Георги Георгиев “Шипченци”. Не че не сме чували, не че не поназнайваме и за селището, и за върха, и за шипченци.

 

 

Но със сигурност това е един от случаите, когато името Шипка и хората израстват в очите ни като образ и символ на дълбоко съкровени събития, защото разказаното ни връща към неповторимия шедьовър, храм-паметника “Рождество Христово”, към Паметника на свободата, извисил гранитна снага на връх планината, към читалище “Светлина”, учредено още в 1861 г., към училището в Шипка, в което през 1873 г. учат 200 момчета и 80 момичета, към тяхната учителка Петрана Чирпанлиева, към още толкова неща, които тук няма как да бъдат разказани. И все пак не може да бъдат пропуснати.В онези далечни години училището е построено с всеобщите усилия на шипченци. “Неволно сравнявам - пише Георги Георгиев, - тогавашната протегната ръка на имотните люде с днешното безхаберие на новобогаташите, награбили се през последните двайсет години”. Гневен е авторът, но гневът му е оправдан и справедлив.
О. з. полковник Георги Георгиев е познато име сред пишещите и четящите люде на България. Служил е като свързочен офицер в Самоков, десет години е бил журналист във в. “Народна армия”, пет от които, зам.-главен редактор, и четиринайсет години – директор на Военното издателство. Общо четиридесет години е под пагон. И не е “чупен” от старшина-школник Димитър Луджев, а преминава в запаса с достойно изпълнен дълг. Опитал е и меда, и жилото и на армията, и на журналистиката, и на писателския занаят. Издал е 11 документално-публицистични книги, сред които “Личности и тревоги” (2010 г.), “Дарования” (2007 г.), “Живот на косъм”, “И това е любов”... Съставител е на антологията “Военна проза” от тритомника “Храбростта и мъката на България” (2010 г.), книга, заслужила много похвали. Тъй че не идват на пусто поле  прекрасните редове и страници за именитите шипченци. Оправдани са и пристрастията, и сравненията, и иронията, и гневът, където ги има. Написаното е плод на голям опит, на дълъг път и лична преценка.
За много неща пише и напомня полковник Георгиев в “Шипченци”. На първо място обаче са хората. Макар че пак те предизвикват и иронията, а дори понякога и нелюбовта му. Като онези, наели се да оспорват името на върха – цели 18 души, местни интелектуалци! И на този фон – равнодушието на един кмет и отстранеността на един владика, карат Г. Георгиев да потапя перото си в мастилото на гнева. Но към заслужилите, към посветилите живота и труда си на Шипка, на правдата и истината, на честта и достойнството, авторът е сърадващ, подкрепящ и утвърждаващ. Случките са десетки, повечето от далечното минало, като Хаджи-Димитровия четник Стефан Орешков и войводата на Новоселската чета през Априлското въстание 1876 г. Христо Патрев, като капитан Дечко Караджов в Сръбско-българската война от 1885 г., а по-късно първият генерал от Шипка; като полковник Станчо Хаджиев – началник на щаба на 16-а дивизия в Отечествената война през 1945 г. ,впоследствие легендарен началник на Военното училище...
Сигурно е невъзможно да се каже колко имена на известни и заслужили шипченци изрежда в книгата си полковник Георгиев. Към всички обаче той се отнася с особено пристрастние, със синовна близост и благост. И както става в живота, в замяна получава от редовите шипченци добра дума и достойно признание за своя труд.
Тази книга събира в едно и светилникът на Шипка, и селището, и върха, и сенките на опълченците и руските воини и вечния упокой на душите им в здрачната тишишна на православния храм. Тя по неподражаем начин смесва история и памет, признание и почит с топлата и вярна искра на таланта и добротворството срещу забравата и немарата, срещу чалгизирането и ширпотребата на духа.
Малка подробност е, че родното място на о.з. полк. Георгиев е село Катунец, Ловешко. Там, два дена преди края на най-късия месец, през 1932 г., се е родил този мълчалив на вид майстор на перото, този неравнодушен летописец, автор на книгата “Шипченци”. Нека зодиаци и оракули, орисници и гадатели да предричат и наричат кое, как и защо. Важна е сполуката на автора на “Шипченци”, ощастливил и издател, и читатели с тази изповед на живи и мъртви и както би казал поетът, на “звяр и природа” тук, в Шипка, под едрите звезди на небето и каменната гръд на Балкана.

П.П. Представянето на книгата “Шипченци”, както и отбелязването на 80-ия рожден ден на автора, полковник от запаса Георги Й. Георгиев, дългогодишен директор на Военното издателство и зам.-главен редактор на в. “Народна армия”, ще бъде на 24 февруари 2012 г., на редовното събрание на 88-мо дружество на СБЖ във Военното издателство на ул. “Иван Вазов” № 12. Начало - 16.30 ч.