БЪДЕЩЕТО НИ Е ЕНЕРГИЙНАТА ПРОСИЯ

Румен ВОДЕНИЧАРОВ Брой 13 (2012)
Печат

За народните представители, гласували позорното решение (ГЕРБ, СДС и ДСБ) не ми се говори, защото ще трябва да употребя многократно нецензурни квалификации. Тежката русофобия генерира особена порода хора, очевидно неадекватни по отношение на теми като православие, СССР, КГБ и техните агенти на влияние в България.
Помня времето, когато за 65 000 стари лева прокуратурата искаше смъртно наказание. Сега за 1 млрд. евро неустойка, които ще платим на Русия като попове, Бойко Борисов и неговите министри, Мартин Димитров и Иван Костов не само няма да отидат на съд като украинския експремиер Юлия Тимошенко, но и известно време ще се тупат в гърдите и ще се сравняват с министър-председателя Константин Стоилов (1897), който насочил железния път към Европа вместо към Москва.

 

Печалното е, че тези, които гласуваха Декларация за възродителния процес и геноцид спрямо българските мюсюлмани, за да угодят на Турция, сега започват действителна геноцидна програма срещу собствения си народ. Гладките им мозъци, изглежда, изобщо не могат да проумеят, че България вече е второ-третостепенна държава в ЕС и че без силна енергетика и собствено производство се превръща в апетитна територия, с която ще разполагат други по-богати държави. Тези хора не спират да повтарят клишетата за „диверсификация”, „възобновяеми източници на енергия” (както се разбра, това означава  да потурчим 2500 кв. км драгоценни гори, балкани и други терени!), „шистов газ”, обаче отказват да сравняват ефективността им с тази на АЕЦ. Един пример: ветрогенераторен парк от 2500  кв. км (повече от 2 % от територията на България) е еквивалент само на един от ядрените реактори на Белене! И то ако духа вятър към перките, а не между... ушите на русофобите. Приемането на алтернативата с участие на „поробителя” за прекъсване на монопола на „освободителя” вещае неоосманската доктрина на Ердоган и Давутоглу да започне да се реализира в България и без военна намеса.
Големият британски учен Джеймс Лавлок, автор на  Теорията за Гея (за Земята като саморегулираща се система) през 2004 г., влизайки в движението „Еколози за ядрена енергетика” писа: „Единственият път за спасението на човечеството е невмешателство в развитието на ядрената енергетика”. Друго готово  решение срещу глобалното затопляне засега няма.
А за пишман-еколози като Димитър Иванов (прескачащ от партия в партия) и Иван Костов ученият, чиито прогнози винаги се сбъдват, добавя: „Смятам, че повечето от пътищата за развитие, предлагани от т. нар. зелени са само купчина псевдонаучен боклук.”
За съжаление част от този боклук се трупа и от наши „боклукчии” от ГЕРБ, ДСБ и СДС.
Правителствата  по света чуха камбаната, която ученият Лавлок удари за последно. В строеж са 104 нови ядрени реактори, два от които са в Белене. Майкопродавците, които ни обричат на енергийна просия трябва да знаят, че великите сили не забравят да си отмъстят за онова, което по-малките страни смятат за голяма тяхна победа. Да си спомним кой гледаше Стамболийски от стената при подписване на Ньойския договор. Или защо София беше срината през Втората световна война, без да има военни обекти, по настояване на британския премиер Чърчил. Новоизбраният президент на Русия също трудно забравя ударите под кръста...
За мирно време по голямо предателство от това, което ни подготвят управляващите, не може да има. За предателите  трябва да има съд и това може  да бъде основна точка от програмата за бъдещо обединение на българските патриоти. И тъй като смъртното наказание засега не се прилага, то дългосрочно отглеждане на екозеленчуци на острова край Белене може да съставлява доста знаково занимание и за тримата партийни лидери. А защо не в компанията на бившата екокомисарка г-жа Меглена Кунева, главен виновник за преждевременното спиране на други два ядрени реактора, с чийто ток вече можеше да бъде изплатена половината от АЕЦ „Белене”!
„Жалки, нищожни хора!” – би казал героят на Илф и Петров Паниковски. Но изглежда доста невинно на фона на геноцидно-изтребителната политика на днешния “елит”.