КНИГА, ЗАДЪЛЖИТЕЛНА ЗА ПОЛИТИЦИ

Евгений ЕКОВ
Печат

Има ръкописи, които патината на времето прави още по-ценнни, а тяхното отпечатване превръща в истинско събитие. Такъв безспорно е случаят с книгата на Симеон Радев “Д-р Стоиловата външна политика и помирението с Русия”.
Книгата е първата от поредицата творби на видния български историк, изследовател, публицист, журналист, дипломат и интелектуалец, които са писани след 1946 г. Нейната поява на книжния пазар половин век след завършването й е резултат от съвместните усилия на Агенция БГНЕС и издателство “Св. Климент Охридски” (да не се бърка с Университетското издателство “Св. Кл. Охридски”, бел. ред.). Преди три години благодарение на същия този тандем многобройните почитатели на Симеон Радев бяха зарадвани с излизането на том трети на неговото ненадминато и досега изследване “Строители на съвременна България”.

 

Впускайки се в многопластовото повествование, читателите ще могат да проследят сложните перипетии в българо-руските отношения, както и разкази от първо лице за драматичните процеси във външната ни политика по времето на Константин Стоилов. Историографи и дипломати ще намерят в монографията много факти и обстоятелства за управлението на България след Стефан Стамболов.
Уникален шанс да се поучат от държавническия талант на Стоилов, така точно и издълбоко описан от Симеон Радев, имат и днешните български държавници и политици. За целта трябва да направят само едно усилие – да прочетат новоизлязлата му книга. Вярно е, че за мнозина от тях това ще е непосилно – повечето са спрели да четат, след като са затворили последната страница на „Винету”, – но определено си заслужава да опитат. Поне е сигурно, че не ще загубят!
Стойността на Симеон-Радевия труд се подсилва и от факта, че той е написан, както е видно и от подзаглавието, “По документи, разпитвания на съвременници и лични спомени”. “Д-р Стоиловата външна политика и помирението ни с Русия” е интригуващ разказ за голямата политика до най-малкия детайл. Един от тези детайли е свързан с Критското въстание и Гръцко-турската война през 1897 г., когато лично Константин Стоилов се противопоставя на опозицията, която настоява кабинетът да се възползва от трудното положение на Османската империя и да получи решение на македонския казус. За премиера това надвишава възможностите на България към този момент и той прилага прагматичния подход. Успява да вземе разрешителни за трима владици в Македония и за наши търговски агентства в областта.
Педантичен е подходът му и при успокояване на българо-руските отношения. В своето изследване Симеон Радев разглежда в три отделни глави водещите въпроси, над които работи Константин Стоилов в това направление. Първият е външната политика на Стоиловото управление, вторият – миропомазването на престолонаследника и помирението с Русия, и третият – проблемът за схизмата и емигрантския въпрос. Ключово значение за решаването на тези въпроси оказва едно трагично събитие – болестта и смъртта на руския император Александър III.
За Константин Стоилов това е знак на съдбата. И както пише Симеон Радев, той с много такт, но и с упорство успява да наложи мнението си – да бъдат изпратени от името на българския народ до новия руски император Николай II две телеграми - от княз Фердинад I и от премиера. Именно този дипломатически акт обръща отношенията ни с Русия. Това, по думите на д-р Зоя Андонова, един от редакторите на книгата, отключва душата на Русия, която не може да отхвърли с лека ръка благодарността, показана от българския народ към освободителката му.
Последвалото затопляне на отношенията между София и Санкт-Петербург слага край, според познавача на миналото ни Симеон Радев, на един от най-ужасните кошмари, измъчвали българския монарх след въздигането му за княз. Той е плод на „мнителността на Фердинанда и страхът му, че Русия един ден ще го детронира”. Новата руска политика спрямо България отчита тази тревога, която крие голяма опасност за руско-българските отношения и всичкото старание на тогавашния й ръководител Лобанов е да вдъхне спокойствие и доверие на „тоя болезнен дух”.
Но основната заслуга, за да се свали градусът на напрежението, е на Константин Стоилов, който влага, по думите на Симеон Радев, всичко от себе си, за да следват с монарха една и съща политика. “Как иначе той би могъл да преодолее болезнената мнителност на княз Фердинанд, неговото честолюбие и капризи, за да вземе най-правилното решение в дадения момент? А опозицията - винаги недоволната и гледаща под лупа всяко негово действие? Но д-р Стоилов успява да намери политическия такт и разумния компромис, защото целта е висока - България да върви напред.”
Дори прословутото и признато Константин-Стоилово търпение се изчерпва и след оттеглянето му през 1898 г. от властта в разговорите често изразява дълбокото си съжаление, че е довел Фердинад на престола. „Неговото царуване ще стане фатално за България, казвал той, ако не се съединим всички, за да го обуздаем”.
За съжаление, неговите пророчески слова така си и остават нечути... В книгата си обаче Симеон Радев поставя ударението върху личността на министър-председателя Константин Стоилов - човек, който благодарение на вродените си дарби, високото си образование и култура, съумява да намери изход и от най-заплетените ситуации, в които се изправя България след Освобождението. Изследователят Радев представя по неповторим начин лика му на политик, носещ вяра в бъдещето, подкрепена от неоценими качества.
“У него, пише Симеон Радев за Константин Стоилов, имаше за водене на българската дипломация рядко у нас качество. Той познаваше европейската политика в нейните големи проблеми и в нейния развой, българските национални въпроси в историческата им постановка, както и в съвременния им ход. Неговата култура, отличното му владеене на важните европейски езици, възпитанието му, позволяваха му да се поставя спрямо чужденците на равна нога с тях…”
Именно тези качества на Стоилов му помагат да изпълни и най-тежката мисия за български държавник по това време – помирението с Русия. Както отбелязва Симеон Радев, не друг, а Стамболов бе казал, който направи помирението с Русия, така, както го желае българският народ, ще бъде светец. Точно така и направи Стоилов. Това определя неговото място в новата българска история.
Но най-хубавото е, че издателите на “Д-р Стоиловата външна политика и помирението с Русия” не смятат да спрат дотук. Както сподели д-р Зоя Андонова на премиерата на книгата в Софийската градска художествена галерия, приживе Симеон Радев е написал още няколко мемоари и изследвания за времето, в което е живял. Те вече години наред лежат неиздадени в архива на БАН. Дори историците, които се занимават с този период, не ги познават. Затова тандемът е решен да отпечата още няколко изследвания и шест тома мемоари.