БИТКАТА ПРИ ОДРИН ПРЕД ВЕЛИКДЕН 1205-А

Иво БРАТОЕВ 2012 - Брой 15 (2012)
Печат

Денят е Велики четвъртък, 14 април 1205 г. Цар Калоян нанася жестоко поражение на западните кръстоносци при Одрин. “Погина цветът на западното рицарство”, пише съвременникът на събитията Робер дьо Клари.

Според историческите извори при Одрин загиват около 300 рицари. Това кара незапознатите с реалностите на онази епоха наши съвременници да недоумяват. Те не могат да разберат как така смъртта само на 300 въоръжени мъже може да се сметне за погром над елита на западното рицарство. Но Робер дьо Клари не е преувеличил в нищо. Работата е там, че всеки от тези рицари е влизал в бой, придружен от своята свита, която наброявала от няколко души до няколко десетки воини – негови васали, придворни, оръженосци и т.н. Летописците обаче, които описват касапницата при Одрин, сочат единствено 300-те рицари, но не и жертвите от техните свити и другите военни части, които се измерват с хиляди и хиляди. Тъкмо това подвежда неизкушения в историята наш съвременник за мащабите на Калояновата победа.
За да разберем по-добре какво е станало при Одрин, ще ни помогне сравнението. През 1410 г. при Грюнвалд полско-литовско-руските войски разгромяват западните кръстоносци. Това е най-многочислената битка в цяла средновековна Европа. В нея от двете страни участват между 60 и 80 хиляди души! Въпреки тежкото поражение обаче избитите рицари са “само” 205! Това ще рече, че при победата на Калоян при Одрин загиналите рицари са със стотина повече! И затова Робер дьо Клари е напълно прав в своята констатация.
Всичко това се вижда и в паниката, която настъпва сред настанилите се в Цариград и областта около него кръстоносци. В страха си от Калоян само за няколко дни хиляди от тях се качват на корабите и поемат обратно към своите страни, за да не се върнат никога вече.
И няма нищо чудно в това, че нечуваното поражение, нанесено на кръстоносците от българите, от превъзходството на българското бойно изкуство и храброст три дни преди Великдена на 1205 г., продължава да горчи на Запада и до ден-днешен. Факт е, че повечето тамошни енциклопедии и други справочници премълчават или крият истината за случилото се преди осем столетия. В тези манипулации се стига дотам, че се укрива дори смъртта на император Балдуин в търновската тъмница на великия пълководец цар Калоян.
Какво пък? Когато фактите говорят, и Западна Европа предпочита да мълчи.