БЪЛГАРИЯ: ОПИТНОТО ПОЛЕ НА ГЕРБ

Людмил НЕДЯЛКОВ Брой 16 (2012)
Печат

До края на мандата на Бойко Борисов
остава една година и това е добрата новина.
Лошата е, че след толкова „успешно” управление
може да дойде още по-калпаво.
Злото няма дъно.

Откакто премиерът Борисов „забрани” на министрите си да използват бъдеще време, целият кабинет се пристрасти към условното наклонение.
Ще построим АЕЦ „Белене”, ако се намери стратегически инвеститор, защото вече сме хвърлили 2 млрд. лева в този „гьол”; ще строим Втора атомна, ако ни докажат, че проектът е необходим и печеливш; без АЕЦ „Белене” токът ще поскъпне 17 пъти, така че ще подпишем договор, ако Русия финансира строежа; ще строим АЕЦ „Белене”, но само ако се осигури частно финансиране на проекта, без държавна гаранция за инвеститорите и ангажимент за изкупуване на произведената електроенергия по преференциална цена; ще строим АЕЦ „Белене”, но само ако руснаците ни гарантират достатъчна сеизмична устойчивост и намерят западен стратегически партньор. И т. н., и т. н.

Накрая, вероятно след „консултация” с американския посланик Джеймс Уорлик, премиерът и неговият министър на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев обявиха, че не само руско-българска, а никаква АЕЦ „Белене” няма да има: България просто се отказва от проекта. „Гьолът” ще си остане гьол”!
За да успокои руснаците и българската общественост, Борисов обеща почти готовият и предплатен на 2/3 реактор за АЕЦ „Белене” да бъде монтиран като 7-ми блок на АЕЦ „Козлодуй”, а на площадката в Белене да се построи паро-газова електроцентрала (ПГЕЦ). Но и това е под условие: ако се намери западен стратегически инвеститор, който да не иска държавната НЕК задължително да изкупува, и то на преференциална цена, произведената електроенергия.
Най-вероятно упражнението „търсене на стратегически инвеститор” ще завърши без положителен резултат. Сиреч, ще се осуети изграждането на новата енергийна (ядрена или газова) мощност, от каквато, според британския консултант - банката HSBC, България и регионът ще се нуждаят още през 2020 г. Така, докато се учат да управляват, на герберите ще им изтече мандатът и горещите картофи ще трябва да вади от огъня някое друго правителство. Докато се оплаква от „тежкото наследство” на тройната коалиция, Борисов ще остави на своя приемник цяло минно поле от нерешени, но неотложни проблеми. Всички те, обречени на вечен мраз, заради „вкалинчването” на кадровата политика на ГЕРБ. Провалът на „реформите” в здравеопазването, образованието, социалното осигуряване, транспорта, икономиката, енергетиката, земеделието, правосъдието и обществения ред е следствие не на обективните условия, а на „лошия човешки материал”, поставен начело на различните министерства, агенции, структури и др. Когато кандидатите за министри и президенти се избират и „убеждават” по разклони и магистрали, „калинките” рано или късно се провалят. Казаното се отнася и за вицепремиерите Цветанов и Дянков. Първият така и не можа да надскочи манталитета на даскал по физкултура, попаднал с връзки в МВР. Другият не дойде  от някой разклон или магистрала, а направо от Световната банка (СБ). Но като служител на СБ той вече бе „овършал” Грузия и последствията от неговите „интервенции” там би трябвало да заострят бдителността на главния кадровик на ГЕРБ още през 2009 г. Ако въпреки това Бойко си „пъхна в гащите” този таралеж, който непрекъснато го въвлича в конфликти, значи Дянков му е бил наложен от „Големия бял брат”.
Трябва да признаем, че Борисов и Дянков се учат един от друг и взаимно се допълват: Дянков свикна с премиерското „ако”, което се променя по два пъти на ден, а Борисов се научи по дянковски да оправдава своите и на кабинета непопулярни решения със световната криза и с необезпечените начинания на тройната коалиция.
Същинска конвергенция на невежеството и студеното безсърдечие! За подобна двойка (Талейран и Фуше, сближили се след разгрома на Наполеон при Ватерло през 1815 г.) Шатобриан е използвал много по-остри думи: „Порокът, опрян на предателството!”.
Интеграцията между арогантната некомпетентност на премиера и също толкова арогантната социална нечувствителност на неговия вицепремиер е много по-реална от „ромското включване”. Благодарение на нея заплатите и пенсиите продължават трета година да „мръзнат във фризера”, ако въобще биват изплащани, и евентуалното им увеличение е свързано с толкова „ако”, че направо изглежда невъзможно. Не и при това правителство, което обвързва повишаването на доходите с куп условия, които скоро няма да са налице, или няма да са налице всичките.
Докато чака да се случат тези чудеса, Дянков ще отбива всички искания за повишение на доходите. Той удивително напомня за старшината от казармения виц, който и на поздрава „добър ден” отговарял: „Няма! И в склада няма!”.
Последното „шменти капели” на финансовия министър е обещанието за индексиране на всички пенсии през 2013 г. Предизборно Дянков се сети, че съгласно Кодекса за социално осигуряване пенсиите трябва да се актуализират ежегодно с ръста на инфлацията. Съгласно златното швейцарско правило, което у нас е отменено точно от правителството на ГЕРБ, пенсиите трябва да се индексират с половината от инфлацията и половината от ръста на осигурителния доход. С последните поправки в Закона за бюджета герберите изключиха осигурителния доход като показател при индексирането на пенсиите и обвързаха тяхната актуализация само с половината от ръста на инфлацията. Сега обаче Дянков предлага нова формула за индексиране на пенсиите през 2013 г. , която освен ръста на инфлацията, включва и ръста на производителността на труда. И тъй като министърът не уточни дали е имал предвид прогнозната инфлация и ръста на производителността през тази година, или нещо друго, формулата му смути дори някои адепти на неолиберализма. Защото това „побългаряване” на златното швейцарско правило за индексиране на пенсиите не вещае нищо добро нито за бизнеса, нито за настоящите и бъдещите пенсионери.
Нововъведението на Дянков дори формално не цели подобряване на финансовото състояние на хората с посребрени коси, а единствено да спести на държавата парите, които тя превежда към бюджета на НОИ. Икономистът Георги Ангелов твърди, че ако тази година има рецесия, с новата формула пенсиите ще паднат или най-малкото ще бъдат замразени. (в. „Стандарт”, 12.04.т.г.) Но рецесията вече застрашава еврозоната. Нещо, което ще рефлектира и върху страните от ЕС, които са извън зоната на еврото: европейските субсидии и фондове ще намалеят.
Защо Дянков бяга от обвързването на нарастването на пенсиите само с инфлацията, както изисква действащият Закон за държавния бюджет, и въвежда като втори показател ръста на производителността? Отговорът е прост: защото се задава голям скок на инфлацията, особено ако се наложи да вземаме външни заеми и това доведе до влошаване състоянието на държавните финанси. Дянков търси начин как да намали увеличението на пенсиите и е прибегнал към ръста на производителността на труда, защото такъв не се очертава. Напротив, при намаляващо или нулево производство изобщо не може са говори за ръст на производителността на труда. Така че докато ръстът на инфлацията, който е първият показател във формулата на Дянков, ще дърпа пенсиите нагоре, нулевият или отрицателният ръст на производителността ще ги натиска надолу. В резултат на взаимното противопоставяне на двете тенденции, пенсиите или ще нараснат незначително, или ще си останат на днешното равнище.
Изявлението на министъра на финансите пред БНТ, че за следващата година се предвиждали две възможности за увеличение на всички пенсии без изключение (през май или юни) е чист предизборен популизъм. Включително уверението, че новата формула е само основата за ръста на пенсиите; и че лично той очаквал през 2013 г. да има и допълнително увеличение. Едва ли Дянков вярва наистина, че точно през 2013 г. производителността ще нарасне! Ами ако вместо това продължат да растат цените на горивата и енергията, които ще повлекат нагоре и цените на другите стоки и услуги? Ако работодателите все така продължават да не изплащат заплатите и социалните осигуровки на своите работници и служители, откъде ще дойдат парите за повишаването на пенсиите? В това отношение ГОРУБСО Мадан и ОЦК Кърджали са учебникарски примери. Работниците на АМ „Струма” също се оплакаха от нередовно изплащане на трудовите им възнаграждения, но премиерът не прелетя до тях с хеликоптер, за да им раздаде социални помощи.
Новата формула на Дянков с нищо не обогатява приходната част на бюджета на НОИ. На всичко отгоре тя противоречи и на Закона за бюджета, и на златното швейцарско правило. (В което производителността на труда никога не е съществувала като показател при индексацията на пенсиите: такъв е бил винаги ръстът на осигурителния доход.)
Позоваването на закони и правила, които три години са игнорирани и представянето на тяхното изопачаване за оригинал  е не само проява на юридическа неграмотност, но и на пълно презрение към умствените способности на народа на тази страна. Така могат да постъпват само еничари! Очевидно и ГЕРБ се опитва да си купи предизборно пенсионери. Това не помогна на предишните управляващи, но умението на сегашните властници да наемат „гласопродаватели” на местните избори бе впечатляващо. Ако Борисов загуби изборите през 2013 г., ще обремени следващото правителство с изплащане на повишението на пенсиите, колкото и нищожно да е. Впрочем, нищо не пречи на наследниците на сегашното управление да замразяват пенсиите с преходни разпоредби, както правеше Дянков. Но не е безпочвено и подозрението, че ГЕРБ се готви да сдаде властта, понеже Б. Борисов се наигра на премиер.
Последният гвоздей в ковчега на илюзиите удари вицепремиерът Дянков, пристъпвайки към реализирането на отколешната си закана „да раздвижи” парите за допълнителни пенсии, натрупани в „Сребърния фонд”. Кабинетът даде зелена светлина на промените в Закона за СФ, с които се създава възможност още тази година до 30 % от парите за пенсии в него да се инвестират в държавни ценни книжа (ДЦК). Този дял ще нараства ежегодно с по 10 %, докато достигне максимума от 70 % през 2016 г.
Понеже в момента в СФ има над 1,7 млрд. лева, държавната хазна ще може още сега да се финансира с над 500 млн. лева. (Досега законът позволяваше такова инвестиране само в чужди ценни книжа.) „Сребърният фонд” освен това ще може да купува акции, търгувани на фондовите борси у нас и в чужбина: при условие, че избраните компании са включени в някой борсов индекс. Против това намерение преди време се обяви председателят на Комисията за финансов надзор Стоян Мавродиев, а миналата седмица го атакува и БНБ. Впрочем банката е изпратила още на 21.03.2012 г. своето становище до министъра на финансите Симеон Дянков. В него се изтъкват значителните рискове, които носи „раздвижването” на Дянков за натрупаните в СФ средства и за общата стабилност на страната, както и фактът, че действащият закон позволява по-активно управление на СФ.
Заключението на БНБ е многозначително: „Очевидно доходността не е била водещ мотив при вземане на решението за управление на средствата”. Кой тогава е истинският мотив, ако не е желанието на правителството да плати държавния дълг с парите за допълнителни пенсии?
Купуването на ДЦК с пари от СФ означава, че правителството ще се кредитира само, което според БНБ е явен конфликт на интереси. Казано другояче, Дянков ще прави „с чужда пита майчин помен”, с „белите пари за черни дни” ще посрещне падежа на част от емитираните от Милен Велчев еврооблигации (за 820 млн. евро), като емитира нови, платени с парите от СФ. А когато дойде време хората да получават допълнителни пенсии, ще им кажат, че операцията се отлага за по-добри времена. Този филм вече сме го гледали. Да му мислят следващите правителства, и тези, които се надяват на пари от „Сребърния фонд”.
Експериментът с „раздвижването” на СФ ще е също тъй фатален, както шикалкавенето около проекта АЕЦ „Белене”: на теория ще има „Сребърен фонд”, а на практика файдата от него ще е колкото от петото колело на каруцата. Синдромът „Валентин Захариев” ще обхване и пенсионната система, а в икономиката и здравеопазването той отдавна е победил.
Тъй като българинът не се съпротивлява, докато не му бръкнат в гърлото, цяла България се е превърнала в едно опитно поле на мераклии за власт. Това, че през 2013 г. у нас ще се проведат поредните парламентарни избори, е само щрих от пейзажа: опитното поле става и предизборно. На него се раждат всякакви управленски безумия, които не срещат масова съпротива. Ако не бяха протестите на населението от Новопазарско, „Шеврон” щеше спокойно да дупчи и трови Добруджа, търсейки шистов газ, който да ни продава прескъпо. Ако не бяха протестите на миньорите от ГОРУБСО Мадан и работниците в ОЦК „Кърджали”, те и Великден щяха да посрещнат без заплати. Ако в защита на АЕЦ „Белене” на улицата бяха излезли 100 000 души, вместо да се съберат 500 000 подписа, които ще се „изгубят” в парламента, както подписите срещу затварянето на 3-4 реактор на АЕЦ „Козлодуй”, Втора атомна нямаше да бъде погребана.