НАПРЕД, ДЕЦА НА РОДИНАТА!

Д-р Радко ХАНДЖИЕВ 2012 - Брой 19 (2012)
Печат

Днес, на 15 май 2012 г., социалистът Франсоа Оланд встъпва в длъжност като президент на Република Франция. Вестта за победата го завари миналата неделя сред ликуваща тълпа симпатизанти в столицата на департамента Корез – град Тюл, Централна Франция, където от 2001 до 2008 г. е бил кмет. Веднага след това Оланд отлетя за Париж. На Площада на Бастилията го посрещна стохиляден митинг с развети червени знамена, червени рози и шампанско. “Движението за промени се надига навсякъде в Европа и в света... Все повече хора подкрепят нашите ценности, нашите стремежи... Този митинг ще вдъхне желание за промяна и у другите народи на Европа”, каза току-що избраният президент. Площадът му отговори с националния химн:
Напред, деца на Родината!
/.../ Денят на славата дойде!
Да стегнем редиците си!
Напред, напред! /.../
Повече от 200 години „Марсилезата” вдъхновява Франция в борбите срещу злото и социалната несправедливост. Вдъхнови и десетки творци в Европа и света – от Джузепе Верди, Франц Лист, Клод Дебюси, до Дмитрий Шостакович, Макс Щайнер и “Бийтълс” – всички те заимстват в творбите си мотиви от „Марсилезата” за прослава на така жадуваните свобода, братство и любов. С този химн французите воюваха срещу нацистките окупатори. С този химн те настояват и днес за свобода, братство и справедливост. Защото в този химн звучи гласът на народа, на върховния суверен на Френската република!
Дошъл ли е наистина денят на славата? Денят на свободата и братството? Денят на справедливостта и любовта между хората?
Изборът на французите ще постави ли началото на така исканите промени? На новото време? Ще срути ли Бастилията на неолибералната тирания?
Отговорът не е еднозначен. Но началото е поставено с амбициозната програма от 60 точки на Франсоа Оланд. Нека откроим някои от тях:
• нови 150 000 субсидирани работни места за млади хора в районите с висока безработица;
• нови 60 000 работни места за преподаватели;
• изграждане годишно на 500 000 жилища, 150 000 от които социални;
• връщане възрастта за пенсиониране на 60 години;
• предоставяне средства за развитие за най-нуждаещите се предградия;
• защита на публичните услуги;
• създаване на публична инвестиционна банка за насърчаване на френската индустрия;
• подкрепа на малките и средни предприятия чрез намаляване на корпоративната им данъчна ставка до 30 % за средните и до 15 % за малките предприятия;
• отделяне на кредитирането от инвестиционната дейност на банките;
• повишаване на данъците на големите корпорации, банките и богатите: облагане с 45 % на годишен доход над 150 000 евро; ограничаване на данъчните вратички над 10 000 евро; и други мерки, които да доведат до допълнителни приходи от 29 милиарда евро и 0 % дефицит на БВП през 2017 г.;
• обновяване на правоохранителната система чрез набиране на 5 000 нови съдии, полицаи и жандармеристи;
• изтегляне на френските войски от Афганистан;
• предложения за реформиране на Европейската комисия и Европейския съвет...
Всъщност Оланд и Франция не са сами. Лява тенденция отчетливо настъпва и откъм германската провинция Шлезвиг-Холщайн, Гърция, Румъния, Сърбия... Изборите в тези страни са силна плесница за неолибералната политика, подкрепяна пряко или косвено от някои среди в ръководството на ЕК. Радикалната левица в Гърция (партията СИРИЗА) дори настоява за денонсиране на споразумението с международните кредитори. Те са против т. нар. бюджетна консолидация, чиято прикрита цел е продължаване заробването на гръцката икономика от банките-крадци.
Навсякъде около нас кипят протести и искания за промени. Рухва Бастилията на тиранията. Разкъсват се оковите на неолиберализма, насилието и пошлостта.
А какво правим ние? Ще продължаваме ли да мърморим и да се спотайваме? Да кротуваме с преклонена глава пред насилието и грабежа? Да мрънкаме недоволни по кръчми и кафенета, че нищо не е наред, но нищо не зависело от нас?
Или да излезем всички заедно. Да запеем заедно с Франция „Напред, деца на Родината!” Да пречупим заедно с французите кървавото копие на тиранията. За да възстановим погазените ни конституционни права.
Отговорът е в ръцете на хора като нас, като мен, като теб, българино! Да стегнем редиците си!
Напред!
Напред!