ОГРАНИЧЕНОТО БЪДЕЩЕ НА НАТО

Роберт КАПЛАН 2012 - Брой 19 (2012)
Печат

Окъдето и да погледнеш инвазията в Либия, от детайлите ясно се вижда, че тя направи лоша реклама на НАТО. Служител на службите за военно планиране действията на военно-въздушните сили на САЩ наскоро сподели с мен, че операцията в Либия много му прилича на „Снежанка и 27-те джуджета, застанали прави до коленете й” - при което Снежанка са Съединените щати, а джуджетата са другите страни, членки на НАТО. Статистиката за това до каква степен САЩ трябваше се ангажират в Либия, подбутвани отзад от Франция и Англия, въпреки дипломацията на „смокиновия лист”, че ужким Щатите само стоят зад операцията, е убийствена за Алианса. Повече от 80 % от горивото, използвано при интервенцията, идва от американските военни. Почти всички заповеди за индивидуалните операции имаха американски адрес.
От дузината държави, участващи в конфликта само осем от военновъздушните им сили имаха разрешение от собствените си министри за извършване на каквито и да е бомбардировки. Да не говорим за това, че много от тях участваха в бойните полети само заради символиката. И макар че повечето от въздушните удари бяха реализирани от неамерикански самолети, на практика САЩ управляваха логистично войната до самия й край.
„Европа е мъртва във военно отношение”, това ми каза един американски генерал. През 1980 г. на европейските държави се падаха 40 % от общите разходи на НАТО - сега те са само 20 %. Този процес може да бъде ясно онагледен с факта, че която й да е произволно избрана част от американските военновъздушни сили на практика е по-голяма от Британското министерство на отбраната. Военните бюджети на Западна Европа падат непрекъснато, дори при тези държави на чиито въоръжени сили, по вътрешнополитически съображения не е разрешено да правят нещо повече освен учения, свързани с подготовката им за участие в хуманитарни операции.
Силата на всяка една държавна военна машина в крайна сметка почива на доброто здраве на гражданско-военните отношения в обществото. В САЩ също върви подобен дебат, съществува и определено напрежение що се отнася до това каква трябва да бъде ролята на военните в демократичните общества. При всичко това американците дълбоко се гордеят със своите въоръжени сили, даже по време на войни, които в крайна сметка са били „забатачвани” от тях. Не е такъв случаят обаче в Европа, където на воинската професия се гледа с пренебрежение. Изключение правят само Великобритания, Франция и Дания. Европейците предпочитат да гледат на собствените си военни като на „обществени прислужници”, облечени в смешни униформи. Идеята, че военните са тези, които защитават демократичните свободи на гражданите, е нещо, което много от европейците намират за доста смешно. При това положение нормално би било да се направи заключение, че с НАТО, което обхваща въоръжените сили на САЩ и на повечето страни в Европа, вече е свършено. И наистина защо да се притесняваш за един съюз, при който подавляващото мнозинство на неговите членове имат въоръжени сили, които не се подкрепят от собствените им граждани?
Всъщност не е ли либийската интервенция едно доказателство за това, че дори в така наречените натовски операции там, САЩ свършиха работата на другите, за което даже не получиха полагащото им се признание? Не е ли Афганистан - въпреки пролятата кръв на военнослужещи от няколко държави като Канада и Дания, - доказателство, че НАТО стеснява действията на САЩ, като не им дава съответната военна подръжка във войната срещу талибаните? Не е ли Косово доказателство за това, че бюрокрацията в НАТО е толкова тежка, че Алианса седмици наред не успя да победи един дълбоко уязвен режим в Сърбия?
Всичко това е вярно, но все още не е най-същественото. Даже по времето на “студената война” НАТО беше изцяло доминирано от САЩ. Нещо повече - северноевропейските държави винаги са вършели повече работа в Алианса, отколкото техните южни съседи, ролята на които в НАТО от педесетте до осемдесетте години се свеждаше главно до това просто да бъдат корумпирани и тормозени, само и само да се вземе тяхното съгласие по даден въпрос, без да вдигат много шум. И когато някой започнеше да протестира за нещо, както това направи през осемдесетте години гръцкият министър-председател Андреас Папандреу, никой не му обръщаше сериозно внимание. Причината за това беше, че тогава НАТО не участваше в „горещи” войни по времето на “студената война”, и тази неудобна действителност не изпъкваше толкова ясно. Пак тогава, дори ако в сърцето на Западна Европа беше избухнала конвенционална война, САЩ отново щяха да доминират.
Разбира се, по времето на “студената война” НАТО имаше основополагаща цел, която днес липсва: защитата на Централна Европа от съветските дивизии. Изчезването на тази основополагаща цел неизмеримо много отслаби НАТО. А изтеглянето на две до четири американски армейски бригади от Европа в периода до 2014 г. ще отслаби НАТО още повече, даже и да бъдат разположени ракети в Източна Европа.
Това не означава обаче, че от Алианса няма ползи.
Фактически, голямото отслабване на Европейския съюз заради дълговите му проблеми прави НАТО по-съдбоносен, дори в сравнение с времето до падането на Берлинската стена - съдбоносен в смисъл на политически стабилизиращ фактор в самата Европа.
Що се отнася специално до Източна Европа, ролята на НАТО се свежда главно до „печат” за санкция (за одобрение или неодобрение) на политиките на тези бивши комунистически държави, борещи се за повече чуждестранни инвестиции, като по този начин не се позволява на Русия да подкопава усилията им.
Географията обаче все още може и да управлява. Така например Русия, по причина на собствената си история, свързана с инвазии от Европа, все още се нуждае от пояс от приятелски държави, които да играят ролята на буфер със Западна Европа. Следователно няма съмнение, че Русия ще направи всичко възможно, за да дестабилизира държавите от Полша на юг до България. В този смисъл НАТО се явява политически, дипломатически и военен механизъм, насочен срещу плановете на Русия.
Нещо повече, колкото повече Европа се клати от дълговата криза, толкова по-голяма е възможността даже от военна инвазия на Русия, което прави съществуването на НАТО уместно. НАТО е уместно и с още нещо, което засяга бъдещото геополитическо направление, в което евентуално може да поеме Германия. Защото докато НАТО съществува и Германия е негов член (което играе повече политическа роля, отколкото военна), шансовете на Германия да се насочи към съюз с Русия за в бъдеще намаляват.
Аналитично би било грешка да се приеме, че само за това, че политико-военната организация днес е не толкова полезна (нещо, което продължава вече четвърт век), тя е вече излишна!? Разбира се, НАТО има своята бюрокрация, протоколи, вътрешно оперативни връзки между различните държави-членки и всякакви стандартни оперативни процедури, шлифовани вече много десетилетия наред, което прави едно решение да се отървем от него безотговорно. НАТО би могло да действа безотказно в случаи на хуманитарни операции, нещо, с което европейските общества се чувстват по-комфортно, а и свеждането на ролята му до това би намалило бремето на САЩ до известна степен. НАТО също като ООН в определени случаи може да служи и като дипломатически чадър, чрез промяна на степента на американските действия.
Хегемонията на САЩ в НАТО е заради това, защото така е по-евтино за другите членове на Алианса. Представете си колко много по-малко щеше да е фиаското на американците в Ирак, ако това беше една „намахана” колективна операция на НАТО, вместо до голяма степен почти едностранна такава на САЩ, както се получи тогава. Разбира се, без организации като НАТО и ООН, американската мощ би се чувствала доста самотна в един анархистичен свят.
Независимо от баналните подробности, изтъквани от някои натовски държави, в Афганистан, НАТО няма да стане по-добре, ако води „горещи” войни. Това е поради факта, че западноевропейските общества не биха искали да плащат подобна бюджетна цена, до която неминуемо биха довели „горещите” войни. Във всеки случай, за военните по-проблематични са ангажиментите в региони с пацифистки настроени общества. НАТО идеално подхожда за спасителни въздушни и морски операции в Африка и извън нея. Но НАТО е необходимо и за това да служи като двигател на европейското политическо единение. В момента е актуална инициативата за „интелигентна” отбрана, заради което отделните държави на Алианса все повече трябва да координират помежду си националните си политики по въоръжението.
Интересен пример в това отношение е Холандия. Холандците понастоящем разформироват своите танкови батальони, доверявайки се в случай на нужда на защита от Германия. Със спестените средства те възнамеряват да закупят радари за защита от балистични ракети, с които ще бъдат въоръжени техните фрегати, възможност, от която ще могат да се възползват всички членове на Алианса. Онези, които обикновено омаловажават НАТО считат, че Европа няма да се сблъска с геополитически кошмари за в бъдеще.Такова предположение обаче може да се окаже доста погрешно. Обърнете внимание на няколко обновени военни конфигурации: Северна бойна група, включваща балтийските и скандинавските държави, а също така Ирландия и Вишеградската група, включваща Полша, Унгария, Чехия и Словакия. Някой ден те биха могли частично да заместят НАТО, разбира се, продължавайки да бъдат под чадъра на НАТО. Това би могъл да бъде отговорът на мощната във военно отношение Русия, намираща се на изток от Алианса. Една по-динамична Русия, по-хаотична Северна Африка, както и продължаващите размирици на Балканите, в един момент могат да се окажат предизвикателство за Европа. Ако това се случи, НАТО би могло да служи като механизъм за увеличаване на стабилността. Желанието на САЩ е НАТО да спомогне колкото се може повече за организиране отбраната на Европа, дотолкова прецизно, така че Вашингтон да може да се фокусира върху Близкият изток и Азия.

STRATFOR GEOPOLITICS
09.05.2011
Превод от английски:
Е. Енев