ДЕСЕТИЛЕТИЕ НА РОМСКОТО ВКЛЮЧВАНЕ ЛИ?!

ЗОРА
Печат

Десетилетие на ромското включване ли?! Поредният опит за облагодетелстване от чуждото нещастие при евакуацията на хората от с. Александрово (близо до Петолъчката, където гърмяха складове на “Берета трейдинг”) показа какво бъдеще очаква нашата изчезваща нация. След около 50 години ромите ще останат единствените обитатели на тази страна. И след като опоскат, каквото е останало за крадене, ще тръгнат „да освобождават от имот” други народи! Над това трябва да се замислим, когато насърчаваме децата и внуците си да си търсят късмета в чужбина. Не е вярно, че цели народи не могат да изчезнат. Къде са тогава древните египтяни, асирийците, вавилонците, финикийците и картагенците?

Пришпорено от доклада на ЕК, правителството на ГЕРБ се направи на загрижено за младежката безработица. Не за друго, а защото му замириса на европейски пари. Хубаво е, че ЕС стимулира младежката заетост, но как ще принуди работодателите да наемат неграмотни и полуграмотни младежи? Не се ли впряга пак каруцата пред коня, като вместо образованието, и то по приложими в икономиката специалности, се субсидира заетостта? Всички не могат да работят в чистотата и озеленяването. Кой ще внедрява високите технологии, ако 2/3 от младежите не са ходили на училище? Впрочем и тези, които са посещавали училище, често излизат полуграмотни. Например на 2 юни десетки анкетирани учащи се не знаеха кой е Ботев и какво е направил за България като поет, публицист и революционер... Някои дори твърдяха, че той е написал „Тих бял Дунав” и „О, Шипка”!!!!

Но какво направиха управляващите и т.нар. национални телевизии за ознаменуването на този свят ден? Бойко Борисов отмени сирените в Перник, за да не плашели населението след земетресението. Телевизиите продължиха да ни заливат с пошлости от холивудските кошчета за рециклиране, не минава ден да не ни покажат гей-демонстрация или акция на голи природо- и правозащитнички. Или директно Азис - отзад.

Само защото 2 юни се падна в събота, „националните” телевизии не излъчваха турски сериали. И без да сме техни поклонници, разбираме защо народът ги гледа. Показват живота и на елита, и на обикновените хора, има и добри артисти, разкриват и някои особени традиции на Турция; кръвното отмъщение; отмъщението за нанесена обида и поругана чест; бракосъчетанията по волята на властни родители; търговията с жени и дрога; многоженството и т. н. Докато „Забранена любов”, „Под прикритие” „Стъклен дом”, „Седем часа разлика”, „Столичани в повече”, „Домашен арест” и други „култови” произведения, които „преобразиха телевизионното пространство” или „отвориха нова епоха в българското телевизионно кино” са посветени на „върховете на обществото”: собственици на МОЛ-ове, президенти, кметове, съдии, прокурори, гейове, мафиоти и тук-таме журналисти. Тези „култови сериали” представят България по-зле и от турската тоалетна в арт-инсталацията на Давид Черни от скандальозната композиция „Ентропа” пред сградата на Европарламента в Брюксел!..

Ако тези сериали бяха продуцирани преди влизането ни в ЕС, и ако в Брюксел ги бяха гледали, още щяхме да подсмърчаме за еврочленство. С всичките си недостатъци тоталитарното телевизионно кино се оказва несравнимо по-национално, по-патриотично и по човешко. А когато вървеше сериалът „Капитан Петко войвода”, турчетата пееха без никой да ги кара „Петко льо, капитанине, Петко льо, командирине”. Защото филмът, заснет по сценарий на Николай Хайтов, показваше, че алчният негодник българин не е по-различен от алчния негодник турчин. И защото бившият хайдутин, в уж вече свободна България, беше станал защитник на бедните турци от новите хайдути. Асимилация ли? Друг път!

Няма обаче по-лошо съчетание от безсрамието, страхливостта и гузната съвест у един политик. Бойко Борисов, който отрича да е участвал в насилствената смяна на имената на българските турци, но одобрява целите на „възродителния процес” (без неговите методи), забрани на уж самоуправляващите се общини да сменят турските имена на местности, улици и селища. Понеже премиерите на Турция и на Катар щели да му построят скоростния път Свиленград - Русе. Може и тунел под Дунава да му прокопаят, но по-вероятно е Реджеп Тайип Ердоган да участва в погребението на България.

Дискът с картата, на която част от Югоизточна България е в очертанията на днешна Турция, не е измислица на болни мозъци, а предупреждение към онези, които искат да видят... Въпреки извиненията на турското Министерство на образованието, да не забравяме, че тази карта се разпространява от 2009 г., и че от „османското присъствие” ни делят само 134 години.

Още носим „срама по челата, синила от бича, следи от теглата, по врата ни още от хомота стар”, както пише Вазов.

Пак ще кажем: човещината и срамът или ги има, или ги няма. И когато тези добродетели започнат да стават дефицитни, най-напред изчезват по върховете на обществото. Ако, разбира се, приемем, че наистина властта е върхът, а не дъното на такова общество...