„ОТКРИТИЯТА” НА ЕДИН ЧАЛГА ИСТОРИК

Петко ПЕТКОВ
Печат

Продължение от бр. 40

С вид на човек, открил колелото, Иво Беров известява евентуалните си читатели, че Ботев и Захари Стоянов са написали повече статии срещу Русия, отколкото срещу турците. Но ако действително беше прочел „всичко, написано от Захари Стоянов”, щеше да види как той в едно свое писмо заявява, че никога не е мразил Русия. За разлика от Иво Беров. Но целта на занятието тук е друга: да се изкара комунизмът по-лошо робство от османското владичество. Офертата е направена, остава някой да плати за „услугата”. Няма защо Беров да иронизира евентуални обвинения, че е ционистки агент. Защото той работеше в един вестник с Волен Сидеров, а той е най-върлият защитник на тезата за световния ционистки заговор.

 

Позовавайки се на „Видрица”, Беров направо се е олял, виждайки само кемера с алтъни на поп Минчо Кънчев, който вместо да бъде преджобен в диарбекирските зандани, дори „завъртял търговийка” и умножил алтъните си с един. Все едно, че е отишъл на гурбет или екскурзия в Диарбекир, а не е бил заточен от османската държава? А той, вместо да остане в онзи рай, както биха постъпили днес някои българи, погребал там свои другари и се върнал в опожарения си дом. Ех, липсвали някои от децата му, но какво от туй! „Турски варварщини, български опачини” – колко актуално звучи това и днес за уши, които искат да чуят? Но според Беров „Историята ни не се изучава и тайните й остават неразкрити, сякаш са нещо срамно”. И кои са тия тайни? Че българите – според него - не били оказали особена съпротива на турските нашественици и дори им били помагали. Например в битката на Косово поле са участвали и българи, ама на страната на турците, начело с Константин Велбъждски.

Да, ама не. В „Историята” на Хамер пише, че съюзната  християнска армия била съставена от сръбски, български, босненски, албански, влашки, полски и маджарски войски. Не се посочва кой е изпратил там българските войски, нито кой ги е предвождал. Но фактът, че година преди това съюзените сили на българския цар Иван Шишман и сръбския крал Лазар разгромили в Босна един османски отряд и от 20 000 османлии се спасили само 5000, сочи, че българският цар не ще да е бил безучастен към събитията на Косово поле. Въпреки че през 1388 г. Мурад I бил лишил Шишман от цялата му земя и му останали само няколко крепости по Дунава: Видин, Свищов, Никопол и Силистра. Впрочем, Шишман не само не предал Силистра на турците, ами и завзел град Хезарград (Разград). Да не говорим за надписа на управителя на крепостта Урвич: „Аз, севаст Огнян, бях кефалия на Иван Шишман и много зло патих. Тогава турците воюваха. Аз пазех вярата на цар Иван Шишман”. Това не е ли съпротива на нашествениците? Няма как Беров да ни убеди, че Шишман се е държал непочтено при „няколко дневната” обсада на Търново: първо, защото не е бил там, а в Никопол; второ, защото обсадата е траяла по-дълго. Ако Шишман бе останал в Търново, щеше да бъде екзекутиран заедно със 100-те първенци и съпротивата срещу нашествениците щеше да бъде обезглавена още през 1393 г. Лесно е с късна дата да се обявяват присъди над исторически личности, без критикът да може да се потопи в атмосферата, при която те е трябвало да вземат решения, надхвърлящи собствения им живот. Последният византийски император Константин Драгаш Палеолог е загинал в бой с османлиите, но не е спасил империята. А Иван Шишман е маневрирал до последно и неслучайно е бил екзекутиран през 1395 г. в Пловдив. Вероятно не е приел исляма, а синът му я приел. Затова е бил пощаден и назначен за управител на Самсун, след това на Сарухан. Накрая загинал в проходите на планината Скилариус (на о-в Хиос), преследвайки бунтовниците на Бьорклюдже Мустафа и Бедреддин Симави. Що се отнася до съпротивата на албанците, и тя е траяла до смъртта на Скендербег през 1467 г., но в същото време, както казахме, сред великите везири на Османската империя най-много са тези от албански произход. Пък и повечето албанци днес са мюсюлмани, а националният им герой Георги Кастриоти или Скендербег се е върнал към християнството.

Беров анализира поведението на българите спрямо турските нашественици като богомил: по-добре турци, отколкото ромеи. Така и великият адмирал на флота на Византия Лукас Нотарас реагирал на предложението за помирение на католицизма и православието: по-добре турска чалма в Константинопол, отколкото кардиналска шапка! След което предал на султан Мехмед II Завоевателя списък с държавните първенци, за да бъдат избити. И той бил обезглавен заедно със синовете му, но това е друг въпрос. Последиците от този инат са известни: след 1125 г. Империята, създадена от Константин Велики изчезнала завинаги.

На такива като Нотарас (и Беров) турците казват „дьонме”. Не беше ли такава и логиката на тези, които скачаха по сините митинги? Да свалим комунистите от власт, пък после каквото е писано. Затова будалите не усетиха, че осигуряват светло бъдеще на хора като Георги Марков, Иван Костов и Асен Агов: първият, доносник на ВКР, станал конституционен съдия; вторият, несполучил кандидат за членство в БКП с възможност да е бил завербуван от КГБ; третият, несполучил кандидат за офицер от ДС, успял да натрупа 1,5 млн. долара при банковия срив. Докато Иво Беров е принуден да се самопредлага, пишейки статии в интернет, които и той не чете.

Писанието му, впрочем, е пълно с противоречия: хем българските селяни и турските селяни са все „рая” (данъкоплатци, според Беров, бел. ред.), хем плащат различни данъци и не са равни във вярата; хем българите не е имало от какво да се оплакват, понеже имали общинско самоуправление, хем неподкупните кадии ги защитавали. От кого и от какво? Беров хем отрича насилствените потурчвания, хем цитира откъс от летописа на поп Методи Драгинов от Корова, в който се казва: „Кои се не изтурчиха, едни изклаха, други бегаха по гората и тям изгориха къщите”. Това не говори ли за насилие? Да не говорим за условията, при които християните можели да строят и ремонтират своите църкви, как са им забранявали да носят цветни дрехи, да яздят кон или да носят оръжие.

Българите са запазили вярата си не благодарение на османската власт, а въпреки нея. Включително, подкупвайки висшите султански чиновници. Накрая дори Беров е разбрал, че българите не са били в равностойно положение, след като са плащали данък само за това, че са християни. Берекет версин и на това, ще кажем.

За „неподкупността” на османските кадии разказва Мехмед Нешри, когото Хамер цитира. Разгневен от слуховете, че кадиите вземат рушвети, султан Баязид Йълдъръм наредил да затворят в една къща в Бейшехир 80 кадии и да ги изгорят живи. Спасил ги не някой друг, а... придворният шут, като поискал от султана да го изпрати посланик в Константинопол, та да доведе от там учени ромейски попове, които да гледат делата.

Ако Беров си беше направил труда да отвори турско-българския речник, щеше да знае и това, че рая в Османската империя са били само не-мюсюлманите. Що се отнася до размера на османските данъци, при Крум Страшни данъците са били още по-ниски. Което не му попречило да сече ръцете на крадците. Вярно е, че днес само данък димнина не плащаме, но нали Беров и Ко се бореха за либерален капитализъм? При комунизма и данъците, и таксите за ток, парно, вода и телефон бяха символични, а Беров го отъждествява с робство.

Що се отнася до самоуправлението, което падишахът предоставял на българските общини, то съществува и днес, включително в общините, управлявани от ДПС. Само че самоуправлението е и отговорност за навременното плащане на съответните данъци, въпреки разбойническите нападения. А е имало години на суша, мор по добитъка, чума по хората и т. н. Впрочем, на Беров това самоуправление му трябва колкото да обясни с него „липсата на всенародна съпротива срещу турското нашествие”; както и отсъствието на „по-забележителни въстанически пориви през вековете на турско владичество”. Да не би турците да са ни дали самоуправление преди своето нашествие?

Абсолютни измислици са изчисленията на Беров, че на година са били вземани „само” 3000 християнски деца от всички краища на империята. Първо, вземали са само християнски деца; второ, само в битката при Анкара през 1402 г. до Баязид се бият срещу Тимур 10 000 еничари. Те три години ли са събирани? Но дори да се приеме цифрата от 3000 деца на година, за 300 години те стават 900 000. Ако приемем за вярно и твърдението, че султанът е предпочитал за велики везири хора, които нямат друга опора освен него, тоест синове на християни, не е ли това злоупотреба с липсата на алтернатива при тези хора?

Абсолютна лъжа е твърдението, че многодетните тогава християнски семейства са гледали да се отърват от излишни гърла, давайки момчетата си за еничари. Ако, както пише Беров, селяните са били 99,9 % от българите, те са се нуждаели от работна ръка. Българският народ не ще да е нараснал толкова много под сянката на падишаха, щом след Съединението Фердинанд отговорил на пловдивските гърци по повод на оплакването им, че българите заграбили за Великден една тяхна църква, така: „Вие се обръщате към мен като към княз. Но трябва да ви кажа, че аз не съм княз на България, а шеф на 2,5 милиона бандити”. Наистина Освобождението заварва оцелели от „османското владичество” по-малко от 3 млн. души в Княжество България. Друг е въпросът, че мнението на Фердинанд за българите странно съвпада с това на Иво Беров. Тях той упреква, че са си живуркали като чушки в буркан и ги замерва с цитати от Ботев, като „идиоти”, „православни скотове”. Такива те били и днес. С едно изключение – Иво Беров. Забравя човекът, че лирическият герой казва „а вий, вий сте идиоти” в стихотворение, озаглавено „В механата”. Тоест, в състояние, което у Беров май е перманентно. „Робската психика не е празно понятие” – отсича човекът, който от Ботев е запомнил само ненавистта му към тиранията в Русия и към лъжливите християни и техните пастири. И много удобно пропуска Ботевото „Символ верую на българската комуна”. Тоест, прави точно както онези, които обявяваха Ботев за комунист.

Но може ли да има робска психика, ако не сме били под робство? Голямо невежество и слагачество е, обаче, да се отрича народоопазващата роля на Православната църква и да се обявява султан Мехмед II за неин възстановител. Понеже бил „назначил” за патриарх на Вселенската църква Генадиос. Ако беше чел „Историята” на Хамер, щеше да знае, че изборът на патриарх в Константинопол се е наложил, понеже старият починал. И новият е бил избран по църковните канони, като вместо името на императора се произнасяло това на султана. Само че преди това същият този султан е превърнал шедьовъра на християнската архитектура, църквата „Св. София”, в джамия. И днес тя е с минарета, макар да е превърната в музей. Да не говорим, че други църкви просто са били разрушени, за да се използва мраморната им облицовка за направата на хамами. След превземането на гр. Буда (Офен, или днес Будапеща) от Сюлейман Великолепни, в джамия била превърната и най-голямата църква в този град. Да не говорим, че след Гръцкото въстание през 1821 г. Вселенският патриарх е бил обесен на портата на Патриаршията в Истанбул. Ами заточаването на българските владици през 1860 г. кой го е извършил?

Беров отрича твърденията за геноцид над българския народ, но слава Богу, че признава поне Баташкото клане. Други и него обявиха за мит. Но не бързайте да се радвате. Според Беров нямало как Баташкото клане да надмине по брой жертвите от войните и кланетата в християнска Европа. И какво чудно има в това, като се знае, че българите са били до 3 милиона души, а само във Франция от революцията и войните на Наполеон са загинали над 5 млн. души. Според Беров обаче българите не са и гладували: нямало у нас гладни гробища. Само че какво са яли християните от София, Видин и Смедерево, когато султан Сюлейман им наредил да приготвят 10 000 коли брашно и ечемик за 200 000-ата му армия, тръгнала да завоюва Европа? И на кой надгробен паметник пише от какво е умрял покойникът? Разбираемо е, че Беров не познава Хамеровата „История на Османската държава”, но това, че не е чел „Похвално слово за Евтимий” на Григорий Цамблак, или репортажите на Макгахан, остава за негова сметка. Сякаш е замръзнал при „всички книги на Вера Мутафчиева”. Пък и ако тази му претенция беше вярна, щеше да знае, че Софроний, за да отиде от Плевен до митрополитското си седалище Враца, е бил принуден да мине Дунава и през Влашко да върви на запад. Понеже в Дунавския вилает вълнували кърджалии. И кърджалийските размирици са част от османското „владичество” също.

Май и „Записки по българските въстания” е чел, както дяволът Евангелието, щом твърди, че Захари Стоянов е смятал селяните за по-склонни на предателства спрямо въстаниците от Април 1876 г. Предателства са вършели и даскали, и чорбаджии, и занаятчии. Захари се отнася презрително към дремещата шопска София и към врачанските шопи, не към селяните изобщо. Нали самият той е излязъл от село Медвен, Котелско?

А сега внимавайте. Онова „присъствие”, дето не е робство, а владичество, изведнъж е анатемосано от Беров като проклятие за България. Същинско раздвоение на личността! Понеже, заради него България била пропуснала европейското развитие, Възраждането, Великите географски и научни открития, Реформацията, индустриализацията и т.н. То очевидно е виновно и за това, че Беров извежда Възраждането не от Дантевия „Ад”, а от откритията на Колумб. Докато по-непросветените от него смятат, че фреските в Боянската църква са предтечи на европейския Ренесанс. Глупава сган! Само че ние недоумяваме защо Беров говори за Ботевите „въстаническо-хайдушки скитни”, когато Ботев, макар да е написал „Хайдути”, никога не е хайдутувал, още по-малко вдигал въстания. Повел е чета, само защото старите хайдушки войводи вече са били собственици на лозя и кръчми и не желаели да си развалят рахата. Съгласни сме, че от всичко, което Ботев е написал, не трябва да се променя нито дума. Но и да се извежда на преден план само критиката му към руския царизъм е проява на маниакална тенденциозност. И Захари е писал срещу домогванията на руския императорски двор, но в писмото си до Георги Кърджев, главен редактор на в. „Напред”, категорично отрича да е русофоб: бил само тиранофоб. За разлика от Беров, който в отчаянието си е готов да строи паметници на загиналите турци при Шипка или да пише обща история на онова „владичество”.

Казвали сме го и пак ще го кажем: оценката за Османската империя я е дала историята и Кемалистката революция в самата Турция. Не българи закриха тази империя, не те изпратиха доживотно в изгнание в Дамаск последния султан Мехмед VI Вахдеддин, който и до днес няма гроб в Турция. Направи го Републиката на Мустафа Кемал Ататюрк. Днешният турски министър на външните работи Ахмед Давутоглу може и да осребри усилията на Иво Беров, но едва ли ще възстанови Османската империя. Защото това предполага бившите раи на султана, след 1,5 века свободен живот в национални държави да забравят злините на тази империя. Сиреч, да се превърнат всички в Ивоберовци, Иванкостовци и пр., каквито могат да виреят само у нас.